България в игра "тука има, тука нема" по селската европрограма

Криене на документи, липса на отговори, нагласени търгове и медийни поръчки, заобикаляне на правила, нарушения на европейски регламенти. Това са само част от смазващите констатации в одитен доклад на Европейската комисия по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), изготвен след проверка в края на 2013 г. и изпратен на българските власти. Докладът, който по неизвестни причини не е публичен, настоява за санкции, възлизащи най-малко на 217 млн. евро.

 

Но не санкцията или нейният размер е най-притеснителното нещо в доклада, с който Mediapool разполага. Защото тя може да бъде платена, но няма никакви гаранции, че корупционните практики и повсеместните опити за измами с европейски средства ще бъдат преустановени, след като са пуснали дълбоки корени в българската администрация – от най-малката община до централната власт.

 

Искането за налагането на финансовите корекции е заради гаранционния фонд (96.88 млн. евро), авансовите плащания (120 млн. евро), нагласени търгове по медийни и общински проекти.

 

Брюксел настоява и за незабавни мерки от страна на правителството, за да бъдат защитени финансовите интереси на ЕС. Мерките трябва да осигурят честни търгове, подобряване на контрола и гарантиране, че няма да има повече плащания с цел да се заобикаля правилото n+2. То предвижда заявеният бюджет за съответната година (n), да бъде изразходван в рамките на следващите две години.

 

България категорично не приема финансовите корекции за гаранционния фонд и авансовите плащания на общините, коментира зам.-министърът на земеделието Явор Гечев, който отговаря за ПРСР, преди седмица. По думите му основания има единствено по отношение на общини за нарушения по обществени поръчки.

 

Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) ще възложи одит на всички общински проекти. Той е част от съгласувания с Брюксел план за действие по проблемите с общинските проекти, коментира Мирослав Николов, изпълнителен директор на фонд "Земеделие" преди дни. По думите му основната цел на одита ще бъде да обобщи всички пропуски, проблеми и рискове от изминалия програмен период и да предложи подобрени и опростени процедури, ясни правила за кандидатстване и реализация на проектите.

 

По думите на Николов предприети са спешни мерки, с които да бъде убеден Брюксел да намали предложените санкции. Сред тях са промени на наредби и задължаване на общините да върнат надвзетия аванс след проведените обществени поръчки.

 

От одита обаче става ясно, че българските власти са играли на "тука има, тука нема" с европейските одитори, предоставяйки им противоречива, а по някои искания и почти никаква информация, точно както се държат и с българските граждани и медии.

 

Одитът на ЕК на ПРСР е направен в края на 2013 г. и обхваща общинските мерки, както и тези свързани със създаването и управлението на гаранционния фонд.

 

Проверката е направена в разплащателната агенция (ДФЗ) в София, като на извадков принцип са проверени досиетата на шест общини, а една е посетена на място.

 

Авансите – злоупотреба с права

 

Една от най-болните теми на ЕК са авансовите плащания на общините, с които страната ни поне засега успя да спаси от загуба част от средствата в края на 2011, 2012 и 2013 г. Така до момента загубите възлизат на само 90 млн. евро по правилото n+2 за автоматично освобождаване на средства, в края на всяка година.

 

За да не загуби повече пари, три поредни години ДФЗ превеждаше 50% от аванса на общината по спечеления проект. По правило това се случваше в края на годината преди провеждането на обществената поръчка. Така впоследствие се оказва, че авансът е надвишил 50%, защото при търговете обикновено се постига по-ниска цена.

 

По двете общински мерки към декември на 2013 г. България е платила 450 млн. евро, като само 115 млн. евро от тях са междинни и окончателни плащания. Разликата от 335 млн. евро е за авансови плащания.

 

През последното тримесечие на 2012 г. общините са получили аванси за 140 млн. евро. Проверка на извадка от 20 авансови плащания показва, че при 86% от тях, те не са били използвани през следващите три месеца.

 

"Заключението на одиторите на ЕК е, че очевидно тази сума е била платена с цел да се заобиколи правилото n+2...Авансовите плащания се правят на ранен етап и на високо равнище с цел да се избегне такава отмяна. В практиката в България изглежда се срещат определените от съда на ЕС елементи на злоупотреба с права. Преждевременното и незаконно прехвърляне на авансови плащания в такива случаи всъщност би предотвратило отмяна на поети задължения и очевидно би причинило загуби", пише в доклада.

 

Българските власти обясняват предварително плащане на авансите с това, че общините страдат от недостиг на средства и за това не представляват привлекателна възможност за изпълнители, които да реализират проектите. С превеждането на авансите се дава гаранция пред бъдещите изпълнители, че ще им бъде платено.

 

Одиторите на ЕК обаче не приемат това обяснение. Те припомнят, че българските власти смятат положението на общините за достатъчно добро, след като приемат от тях записи на заповед като еквивалент на банкова гаранция за осигуряването на съфинансирането. Освен това безлихвеният заем, финансиран от националния бюджет и предназначен да покрие останалите 50%, се прехвърля на общините на много по-късна дата. Даден е пример с Румъния, която превежда авансите на общините едва след като са проведени търговете и е ясна стойността на поръчките.

 

Затова българските власти са приканени отново да обяснят защо е било необходимо авансовите плащания да се извършат толкова рано и в такъв размер.

 

Българските власти всеки ден излизат с ново различно обяснение за лихвите

 

Одиторите на ЕК видимо са били подразнени и от лъжливите обяснения с лихвите, които са се трупали по сметките на общините от преведените аванси в 86 на сто от случаите, когато не са ползвани. "По време на мисията беше получена противоречива информация по отношение на задължението получената лихва да се превежда на разплащателната агенция", е посочено в доклада.

 

Документът описва подробно как в продължение на седмица българските власти са сменяли всеки ден твърденията си за лихвите.

 

"В понеделник българските власти обясниха, че ДФЗ е наредил на всяка община получила авансово плащане, преди окончателното плащане на проекта да декларира дали сметката е генерирала лихви и да представи банково извлечение за това. Във вторник въпросът е обсъден със служител на правния отдел на ДФЗ. В сряда е представена бележка, че общините не са длъжни да превеждат такива лихви на ДФЗ. В четвъртък по време на посещение в община Ихтиман, бенефициентът декларира, че е възстановил тези лихви, тъй като това е задължително. В петък по време на заключителната среща българските власти отново заявиха, че бенефициентите са длъжни да върнат лихвите".

 

Българските власти не са дали отговор защо повечето от въпросните сметки не генерират лихви и защо това е в разрез с обичайната практика у нас. Освен това не са правени проверки, за да се види дали размерът на лихвите, декларирани от общините и посочен в банковото извлечение, е точен.

 

Въпреки че въпросните суми са малки в сравнение с общата направена инвестиция, те са доста значителни за българските условия, е посочено в доклада.

 

Българските власти не са дали информация колко и кои проекти са приключили в установения 30 - месечен срок. За това заключението на одиторите е за неспазване на сроковете в договорите. ЕК иска списък на всички проекти, които към 31 декември 2013 г. са надхвърлили 30-месечния срок за изпълнение.

 

Този трик, прилаган от българските власти при на управлението на ГЕРБ и повторен от правителството на Орешарски, сега може да ни струва 120 млн. евро (санкцията е само за нарушението по времето на ГЕРБ).

 

Батак с търговете

 

Правилата са написани така, че да спечели определен кандидат, въпреки голямата конкуренция. Обикновено това е офертата с по-висока цена, която обаче дава фантасмагоричния 150 години гаранционен срок, изпълнение в рамките на 45 дни, отсрочено плащане на фирмата догодина. Така изглеждат специално написаните тръжни условия по проекти, изпълнявани от общини. Обикновено се избира по-скъпата оферта, която може и да се окаже не особено качествена.

 

Това показват описаните нарушения по шест проекта на общините Батак, Ихтиман, Брезник, Стрелча, Септември и Долна баня. За четири от тях са предложени персонални финансови корекции, като Брезник обяви, че вече я е платил.

 

За разлика от финансовите корекции на общините по оперативна програма "Околна среда", тези по селската програма са по-малки като стойност, но причината е, че самите проекти са по-малки в сравнение с тези по ОПОС.

 

С най-голяма финансова санкция- от 25% от стойността на договора, е проектът на община Септември за изграждане на ВиК мрежата в село Карабунар. В търга са участвали 11 фирми като печели пазарджишката "Стройкомерс" с оферта от близо 1.7 млн. лв. без ДДС.

 

През март 2011 г. Агенцията по обществени поръчки е изразила мнение, че прилаганият метод на средната цена е в противоречие със Закона за обществените поръчки. Въпреки това проверките на ДФЗ не са довели до бележка за несъответствие и налагане на финансова корекция. Мнението на одиторите на ЕК е, че правилата за възлагане на обществени поръчки не са били спазени, извършената проверка преди окончателното плащане от ДФЗ е била формална. "Съществува риск това да е направено с цел да се повлияе некоректно на резултата от процедурата", смятат европейските проверяващи. Така те искат налагане на санкция от 432 518 лв.

 

Още повече, че при повторната проверка през 2013 г. водоснабдителната част на проекта все още не е била изпълнена, а изграждането на пречиствателната станция не е ясно кога ще се случи. Така цялата отпадна вода сега се излива в реката.

 

Проектът на Ихтиман е бил за изграждане на 7 улици в общината. Поръчката е спечелена от пловдивската фирма "Пътинженеринг" ЕООД, която е предпочетена пред другите четирима кандидати заради краткия срок за изпълнение от 45 дни. "Това е много кратък срок за извършване на пътностроителни работи на стойност 1 132 340 лв.", смятат одиторите на ЕК.

 

При посещението им на място в Ихтиман от общината им обяснили, че се е бързало ремонтът да бъде направен преди местните избори през октомври 2011 г. За това настоявал тогавашният кмет, който не е преизбран. Фактурата на общината към фирмата обаче е с дата 14 юни 2012 г., отбелязват одиторите от ЕК. Според тях "необичайно е доставчик да изчака над 8 месеца, преди да си поиска парите". Брюксел смята, че има риск някои от седемте улици да са ремонтирани след крайния срок. ЕК иска санкция от 10% от стойността на поръчката или 113 234 лв.

 

С по-висока финансова санкция е община Брезник за ремонта на две читалища, едното в областния център, а другото в село Ноевци. В търга са участвали рекордните 32 фирми, но условията са написани така, че да спечели определен кандидат. Тежест се е давало на срока за изпълнение, гаранцията и дори наемането на безработни от селото. Така печели фирмата "Термикс ЕС" от Пазарджик, основана няколко месеца преди провеждането на търга.

 

Примерът няколко пъти беше разказан и от зам.-министърът на земеделието Явор Гечев без да назове името на общината. Пазарджишката фирма дава рекордната гаранция от 150 години, обещава да направи ремонта на двете читалища за 45 дни и да наеме 78 безработни от общината.

 

"Българските власти не можаха да посочат конкретна причина за необходимостта ремонтът на двете читалища да стане за 45 дни. Това е много кратък срок, което води до необосновани разходи", смятат одиторите на ЕК. Според тях гаранционният срок от 150 години е прекалено дълъг. Освен това фирмата, основана непосредствено преди търга, не е дала никакви доказателства, че може да изпълни гаранция за такъв дълъг период от време.

 

Относно наемането на безработни от селото, освен че е нарушение на Закона за обществените поръчки, ПРСР не е социална програма, отбелязват одиторите от ЕК. Според тях, ако времето за изпълнение и гаранционният срок не се взимат предвид, то поръчката би била спечелена от оферта с цена от 694 770 лв., а не от победителя, оферирал 831 464 лв. Разликата от 136 694 лв. е недопустима, смята Брюксел и настоява да бъде възстановена, което вече е направено, казаха от общината пред Mediapool.

 

Най-скромна е санкцията на община Стрелча. Тя е за проведени са два търга за мебели и закупуване на 17 компютъра, като победителят е дал гаранция от 10 години. Одиторите на ЕК са на мнение, че продължителността на гаранционния срок не е разумна за компютърно оборудване. Гаранционният срок в другите две оферти е бил 3 години и ако не е бил този критерий, то поръчката би била възложена на оферта с по-ниска цена. Така разликата от 2223 лв. е недопустима за финансиране и следва да бъде възстановена, иска Брюксел.

 

Заключението на ЕК е, че българските органи правят формални проверки на процедурите по възлагане на обществените поръчки.

 

Заобикаляне на правила и с гараннционния фонд

 

През 2011 г. България създаде гаранционен фонд, в който бяха преведени 121 млн. евро, от които близо 97 млн. евро идват от Европейския земеделски фонд. Гаранционният фонд обаче започва работа едва през февруари 2013 г., като до август същата година са предоставени гаранции за 23.6 млн. евро. От тях само 4.7 млн. евро от Европейския земеделски фонд. Това означава, че по-малко от 4% от фонда са използвани за издаване на гаранции.

 

Одиторите на ЕК са на мнение, че ранното изплащане към фонда и голямата сума в сравнение с използваните до момента, очевидно са резултат от отмяна на поети задължения по правилото n+2 . "Българските власти се приканват да дадат обяснение защо е било необходимо толкова ранно прехвърляне в гаранционния фонд и то на такава голяма сума", е посочено в одитния доклад.

 

От година Брюксел не плаща медийните проекти

 

Вече година Брюксел не плаща медийните проекти по ПРСР. Решението е съвместно на българските и европейските власти заради избухналия скандал в края на април 2013 г. Тогава изтекоха записи от частен разговор между бившия премиер Бойко Борисов, бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и тогавашния софийски градски прокурор Николай Кокинов. От него стана ясно, че парите са се раздавали на субективен принцип за определени медии.

 

"В публикувания разговор се споменава, че референтните условия за възлагане на обществени поръчки за медии по проекти по ПРСР, са изготвени за ограничен кръг лица по такъв начин, че критериите водят до избора на определен кандидат", пише в одитния доклад на Брюксел.

 

В него е посочено още, че "разговорът също навежда на мисълта, че е налице предварително споразумение между някои медийни участници в България за това как да си споделят спечелването на различните оферти, които се финансират чрез техническата помощ на ПРСР". Българските власти се съгласиха със службите на ЕК за момента да прекратят декларирането на съответните разходи пред Брюксел. Договорено е да се изчака резултатът от съдебните процедури, които са все още в ход. Очаква се тези процедури да приключат скоро, пише в одитния доклад на Брюксел.

 

Проверката на прокуратурата по този случай приключи миналата година със заключение, че няма данни за извършено престъпление. За случая с договорите, възложени на бившата пиарка на Мирослав Найденов Кристина Спасова, пък има дело срещу неизвестни длъжностни лица.

 

Голяма неизвестна е и българската позиция за какво наказание претендираме въпреки дадената нарочна пресконференция в Министерския съвет от вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова, земеделският министър Димитър Греков, заместникът му Явор Гечев и шефовете на фонд "Земеделие" дадена на 25 април.