Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

България в НАТО: отговорността за поетите ангажименти

0 коментара

Уважаеми дами и господа,
Ще започна с това, че на 21 ноември 2002 година в Прага, в тържествена обстановка, в присъствието на толкова световни лидери и представителите на всички страни-членки, България официално получи покана за присъединяване към Северноатлантическия алианс. За нас това е признание и кредит на доверие от нашите бъдещи съюзници от Западна Европа и САЩ.

Тази многоочаквана покана е следствие на дългия път, който страната ни извървя през трудните години на прехода към изграждането на модерно общество, основано на върховенството на закона, зачитането на правата на гражданите и етническата толерантност. Тя е висока оценка и за ролята ни като партньори за гарантиране на траен мир, стабилност и сигурност в съвременния свят. Усилията ни са особено видими и необходими за Европа в овладяването на кризисните процеси на Балканите.

Безспорно, поканата е и признание за гражданското общество в България, за приноса му към това страната ни най-после да заеме мястото си сред демократичните държави. Място, от което несправедливо и не по наше желание бяхме лишени след края на Втората световна война и половинвековното блоково разделение на Европа. И тук бих искал да отбележа ролята, която домакинът на днешната лекция - Атлантическият клуб - изигра за това България да направи своя атлантически избор. За мен ще остане незабравимо запознанството ми с първите наши "атлантици" по време на срещата на страните-членки на НАТО в Лисабон през 1998 г., на която българската делегация бе гост. За всички нас тогава мисълта България да стане част от Пакта бе една химера.

Както вече казах, поканата, която получихме в Прага, е и кредит на доверие. Доверие в способността ни да продължим по пътя на реформите и да запазим ролята си на активен и пълноценен партньор на външнополитическата сцена - доверие, което не можем да си позволим да разпиляваме .Едва ли има човек, неспособен да оцени шанса, който страната получава в стремежа към по-добро бъдеще. Неведнъж съм изразявал мнението, че днес НАТО не е вече организация, насочена срещу някого, а параметър на сигурност и стабилност.

Дами и господа,
По моя преценка успехът по пътя към атлантическото членство зависи преди всичко от това, дали ще имаме политическата мъдрост, волята и търпението да завършим необходимите реформи. Правителството е решено да продължи започнатото в политическата сфера, в икономиката, в отбраната и структурите за сигурност, в областта на съдебната реформа и в борбата срещу корупцията. И уверявам ви - това не са само добри намерения.

Наши приоритети в политическата сфера са мерките за модернизация на българското общество, осигуряването на необходимия административен капацитет за осъществяване на реформите. Добрата обосновка пред обществото на членството в НАТО и на цялостната политика в областта на сигурността и отбраната е ключова предпоставка за успешното гарантиране на българските национални интереси. Тук бих искал да се обърна към представителите на неправителствения сектор и по-специално към членовете на Атлантическия клуб. Бъдете уверени, че правителството очаква много от вас, за да бъде българското общество добре информирано за смисъла на членството ни в НАТО, за свързаните с това ползи, за отговорностите, които поемаме, и за конкретната подготовка, която трябва да извършим.

Не по-малко важни за бъдещото членство в НАТО са икономическите му аспекти. Правителството ще продължи реформите, които ще гарантират успешното функциониране на пазарната икономика в България и икономическото ѝ развитие. Ще продължим процеса на приватизация като част от изпълнението на правителствената икономическа програма. Вярвам ще се съгласите, че успешното извършване на приватизационни сделки с български и чуждестранни капитали означава и създаването на нови работни места, а това е приоритет за нашето управление. В духа на критериите за членство, ще прилагаме адекватни мерки срещу корупцията, в това число и чрез изграждането на солидна нормативна база.

Безспорно, ключов момент към ратификацията е реформата във въоръжените сили - създаване на професионална армия, адаптирането ѝ към нуждите и възможностите на страната в условията на членство в Алианса, изграждане на ефективна система за планиране на отбраната, провеждане на умела кадрова политика, интензивна езикова подготовка и въвеждане на съвременни стандарти за управление на кадровия състав. Всички ние се гордеем с Българската армия, и нека припомним на по-младите тук, че нашата войска не е допуснала да бъде пленено нито едно нейно бойно знаме. Убеден съм, че както днес, така и в бъдеще българските офицери, сержанти и войници ще следват пътя на своите предци, защитили доблестно името на Отечеството. Членството на България в НАТО ще осигури за тях, както престиж в нашето общество, така и по-висок стандарт на живот.

Наложително, разбира се, ще бъде решаването на ресурсните въпроси, свързани с членството. Предстои да бъде адаптирана нормативната база за военни доставки. Значително внимание се отделя на перспективите пред военната ни промишленост. Ще се обсъждат възможностите за военно-техническо сътрудничество със страните от Алианса, участие в съвместни проекти, както и присъствието на наша продукция на пазарите на страните-членки. По принцип преминаването към натовските стандарти на военната продукция ще разшири възможностите за нейната заслужена реализация. И тук е мястото да подчертая, че търговията със специална продукция с възможно двойно предназначение може да се осъществява единствено при стриктно спазване на международните конвенции и кодекси.

В контекста на провежданата реформа, важна стъпка е определянето на областите на специализация, в които нашият принос към отбранителните и оперативните способности на съюза би бил най-ценен. Това е важен избор, защото от него до голяма степен ще зависят бъдещото ни място, роля и практически отговорности в рамките на Алианса.

Тук държа да отворя скоби и да изразя загрижеността си от създалата се ситуация по въпроса с Ирак. Има вероятност решението на конфликта там не по мирен път да доведе до трудно предвидими последици за Близкия Изток. България е кандидат-член, който макар и лоялен, не е определящ фактор при взимане на решения. Да се надяваме, обаче, че международната общност и страните-членки на НАТО, като част от нея, ще успеят да намерят начин за преодоляване на кризата в полза на мира и на оглавяваната от САЩ борба с тероризма, за която има вече световен консенсус.

Членството в НАТО ще означава и съответно адаптиране на националното законодателство, засягащо участието на страната в евентуални действия по колективната отбрана и в съвместни операции по поддържането на мира. Това е въпрос, който стои пред всички страни-кандидатки. В този смисъл искам да подчертая, че стремежът на изпълнителната власт е да се постигне една достатъчно гъвкава нормативна база и да се оптимизират процедурите, което ще ни спести риска от нежелателни проблеми с ефективността ни като партньори.

Важен напредък в хода на подготовката на България беше приемането на Закона за защита на класифицираната информация, както и на Правилника за неговото прилагане. Както знаете, вече е конституирана предвидената в Закона Държавна комисия по сигурността на информацията. Предстои обаче тази Комисия да заработи пълноценно и вярвам, че в скоро време това ще бъде факт.

Бих искал да се спра на още един важен момент - адаптацията на службите за сигурност към бъдещото ни членство. Необходимо е бързо да приемем адекватна нормативна уредба за тяхната работа. Наличието на различни виждания за конкретните параметри на такъв регламент е нормално за демократичните общества. Политическата воля да осъществим реформите съобразно стандартите на НАТО е налице. В резултат, очакваме да получим ясна институционална рамка, която да гарантира демократичен контрол, ефективност и прозрачност. Така нашите специални служби ще се ползват с доверие и ще взаимодействат по-добре с хомолозите си от НАТО.

Уважаеми дами и господа,
Днес българското общество е обединено от идеята за своя Евроатлантически проект - ако в началото на 90-те години едва 15% подкрепяха членството на България в НАТО, днес повече от 60% от българите смятат, че членството на България в Алианса е най-добрият начин за гарантиране на националните интереси.

Правим всичко по силите си тази гаранция да стане факт и вярваме, че политическата далновидност, придружена с премерени и навременни действия, ще направи от България съюзник, способен да допринесе за укрепването на НАТО в политически, отбранителен и стратегически смисъл.

В заключение ще отбележа факта, че доскорошни противници на членството ни в НАТО днес ефективно работят за по-бързото му реализиране. Това ме радва, защото показва зрелостта на нашето общество, водено не от абстрактни фикции или подвластно на чужди интереси, а общество, направило своя избор в полза на самите нас - за бъдещето на нашите деца.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.