България в НАТО: отговорността за поетите ангажименти

Уважаеми дами и господа,
Ще започна с това, че на 21 ноември 2002 година в Прага, в тържествена обстановка, в присъствието на толкова световни лидери и представителите на всички страни-членки, България официално получи покана за присъединяване към Северноатлантическия алианс. За нас това е признание и кредит на доверие от нашите бъдещи съюзници от Западна Европа и САЩ.

Тази многоочаквана покана е следствие на дългия път, който страната ни извървя през трудните години на прехода към изграждането на модерно общество, основано на върховенството на закона, зачитането на правата на гражданите и етническата толерантност. Тя е висока оценка и за ролята ни като партньори за гарантиране на траен мир, стабилност и сигурност в съвременния свят. Усилията ни са особено видими и необходими за Европа в овладяването на кризисните процеси на Балканите.

Безспорно, поканата е и признание за гражданското общество в България, за приноса му към това страната ни най-после да заеме мястото си сред демократичните държави. Място, от което несправедливо и не по наше желание бяхме лишени след края на Втората световна война и половинвековното блоково разделение на Европа. И тук бих искал да отбележа ролята, която домакинът на днешната лекция - Атлантическият клуб - изигра за това България да направи своя атлантически избор. За мен ще остане незабравимо запознанството ми с първите наши "атлантици" по време на срещата на страните-членки на НАТО в Лисабон през 1998 г., на която българската делегация бе гост. За всички нас тогава мисълта България да стане част от Пакта бе една химера.

Както вече казах, поканата, която получихме в Прага, е и кредит на доверие. Доверие в способността ни да продължим по пътя на реформите и да запазим ролята си на активен и пълноценен партньор на външнополитическата сцена - доверие, което не можем да си позволим да разпиляваме .Едва ли има човек, неспособен да оцени шанса, който страната получава в стремежа към по-добро бъдеще. Неведнъж съм изразявал мнението, че днес НАТО не е вече организация, насочена срещу някого, а параметър на сигурност и стабилност.

Дами и господа,
По моя преценка успехът по пътя към атлантическото членство зависи преди всичко от това, дали ще имаме политическата мъдрост, волята и търпението да завършим необходимите реформи. Правителството е решено да продължи започнатото в политическата сфера, в икономиката, в отбраната и структурите за сигурност, в областта на съдебната реформа и в борбата срещу корупцията. И уверявам ви - това не са само добри намерения.

Наши приоритети в политическата сфера са мерките за модернизация на българското общество, осигуряването на необходимия административен капацитет за осъществяване на реформите. Добрата обосновка пред обществото на членството в НАТО и на цялостната политика в областта на сигурността и отбраната е ключова предпоставка за успешното гарантиране на българските национални интереси. Тук бих искал да се обърна към представителите на неправителствения сектор и по-специално към членовете на Атлантическия клуб. Бъдете уверени, че правителството очаква много от вас, за да бъде българското общество добре информирано за смисъла на членството ни в НАТО, за свързаните с това ползи, за отговорностите, които поемаме, и за конкретната подготовка, която трябва да извършим.

Не по-малко важни за бъдещото членство в НАТО са икономическите му аспекти. Правителството ще продължи реформите, които ще гарантират успешното функциониране на пазарната икономика в България и икономическото ѝ развитие. Ще продължим процеса на приватизация като част от изпълнението на правителствената икономическа програма. Вярвам ще се съгласите, че успешното извършване на приватизационни сделки с български и чуждестранни капитали означава и създаването на нови работни места, а това е приоритет за нашето управление. В духа на критериите за членство, ще прилагаме адекватни мерки срещу корупцията, в това число и чрез изграждането на солидна нормативна база.

Безспорно, ключов момент към ратификацията е реформата във въоръжените сили - създаване на професионална армия, адаптирането ѝ към нуждите и възможностите на страната в условията на членство в Алианса, изграждане на ефективна система за планиране на отбраната, провеждане на умела кадрова политика, интензивна езикова подготовка и въвеждане на съвременни стандарти за управление на кадровия състав. Всички ние се гордеем с Българската армия, и нека припомним на по-младите тук, че нашата войска не е допуснала да бъде пленено нито едно нейно бойно знаме. Убеден съм, че както днес, така и в бъдеще българските офицери, сержанти и войници ще следват пътя на своите предци, защитили доблестно името на Отечеството. Членството на България в НАТО ще осигури за тях, както престиж в нашето общество, така и по-висок стандарт на живот.

Наложително, разбира се, ще бъде решаването на ресурсните въпроси, свързани с членството. Предстои да бъде адаптирана нормативната база за военни доставки. Значително внимание се отделя на перспективите пред военната ни промишленост. Ще се обсъждат възможностите за военно-техническо сътрудничество със страните от Алианса, участие в съвместни проекти, както и присъствието на наша продукция на пазарите на страните-членки. По принцип преминаването към натовските стандарти на военната продукция ще разшири възможностите за нейната заслужена реализация. И тук е мястото да подчертая, че търговията със специална продукция с възможно двойно предназначение може да се осъществява единствено при стриктно спазване на международните конвенции и кодекси.

В контекста на провежданата реформа, важна стъпка е определянето на областите на специализация, в които нашият принос към отбранителните и оперативните способности на съюза би бил най-ценен. Това е важен избор, защото от него до голяма степен ще зависят бъдещото ни място, роля и практически отговорности в рамките на Алианса.

Тук държа да отворя скоби и да изразя загрижеността си от създалата се ситуация по въпроса с Ирак. Има вероятност решението на конфликта там не по мирен път да доведе до трудно предвидими последици за Близкия Изток. България е кандидат-член, който макар и лоялен, не е определящ фактор при взимане на решения. Да се надяваме, обаче, че международната общност и страните-членки на НАТО, като част от нея, ще успеят да намерят начин за преодоляване на кризата в полза на мира и на оглавяваната от САЩ борба с тероризма, за която има вече световен консенсус.

Членството в НАТО ще означава и съответно адаптиране на националното законодателство, засягащо участието на страната в евентуални действия по колективната отбрана и в съвместни операции по поддържането на мира. Това е въпрос, който стои пред всички страни-кандидатки. В този смисъл искам да подчертая, че стремежът на изпълнителната власт е да се постигне една достатъчно гъвкава нормативна база и да се оптимизират процедурите, което ще ни спести риска от нежелателни проблеми с ефективността ни като партньори.

Важен напредък в хода на подготовката на България беше приемането на Закона за защита на класифицираната информация, както и на Правилника за неговото прилагане. Както знаете, вече е конституирана предвидената в Закона Държавна комисия по сигурността на информацията. Предстои обаче тази Комисия да заработи пълноценно и вярвам, че в скоро време това ще бъде факт.

Бих искал да се спра на още един важен момент - адаптацията на службите за сигурност към бъдещото ни членство. Необходимо е бързо да приемем адекватна нормативна уредба за тяхната работа. Наличието на различни виждания за конкретните параметри на такъв регламент е нормално за демократичните общества. Политическата воля да осъществим реформите съобразно стандартите на НАТО е налице. В резултат, очакваме да получим ясна институционална рамка, която да гарантира демократичен контрол, ефективност и прозрачност. Така нашите специални служби ще се ползват с доверие и ще взаимодействат по-добре с хомолозите си от НАТО.

Уважаеми дами и господа,
Днес българското общество е обединено от идеята за своя Евроатлантически проект - ако в началото на 90-те години едва 15% подкрепяха членството на България в НАТО, днес повече от 60% от българите смятат, че членството на България в Алианса е най-добрият начин за гарантиране на националните интереси.

Правим всичко по силите си тази гаранция да стане факт и вярваме, че политическата далновидност, придружена с премерени и навременни действия, ще направи от България съюзник, способен да допринесе за укрепването на НАТО в политически, отбранителен и стратегически смисъл.

В заключение ще отбележа факта, че доскорошни противници на членството ни в НАТО днес ефективно работят за по-бързото му реализиране. Това ме радва, защото показва зрелостта на нашето общество, водено не от абстрактни фикции или подвластно на чужди интереси, а общество, направило своя избор в полза на самите нас - за бъдещето на нашите деца.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: