България обективно се затруднява да намери мястото си в Европа.
Едва преди 124 години тя влезе отново в европейската история. Нейните граници бяха определяни от Великите сили, които ги прокарваха ту по-тесни, ту по-широки - но никога за задоволство на българите. Втората Балканска война и Първата световна война завършиха с катастрофа.
След 1944 година България попадна под колелетата на комунизма. Това едва ли бяха най-добрите предпоставки, за да може тя да се развива свободно. И днес българите често имат чувството, че в западноевропейския клуб им е
отредена само детската масичка.
Ако Византия не беше загинала, ако Османската империя беше останала световна сила или ако комунистическата империя бе постигнала по-големи икономически успехи, то положението на България днес би изглеждало другояче - но не непременно по-добро. Историята обаче пое по съвсем друг път. Прогресът дойде не от Изток, а от Запад.
Никой народ не обича критиката, идваща отвън. Тъй като българите още нямат укрепнало самочувствие, те реагират на критиките на чужденците, като понякога ги отхвърлят, понякога изпадат в депресия, а понякога тези критики ги карат да форсират националната си гордост.
Разбира се, не е нужно "чужбината" винаги да е права - но не е казано, че тя винаги е неправа. Сигурно е правилна констатацията, че ЕС често наблюдава Балканите с по-голяма подозрителност, отколкото, да речем, Централна Европа.
Личното ми впечатление е, че страните от
ЕС отсъждат твърде нечестно по отношение на България
- например в случая с Козлодуй или в случая с ромите, или най-малкото се показват недостатъчно способни да вникнат в тези проблеми. България не е толкова богата, че да може да се лиши от атомните си реактори толкова лесно като Германия. Българските роми пък представляват за правителството в София много по-голямо предизвикателство, отколкото емисарите на ЕС могат да си представят. Това са лични оценки.
България все още няма ясна, отчетлива идентичност. Това е напълно разбираемо след всичките катастрофи, които е преживяла. В миналото тя е била принудена да се споразумява с Византия, с Истанбул, с Берлин и с Москва.
Днес не всички българи знаят къде им е мястото. Това се прояви през 1999 г., когато съпротивата срещу НАТО във войната в Косово беше удивително масова. До ден днешен по стените на софийските сгради
могат да се прочетат антинатовските лозунги.
Немалко от тези противници на НАТО от онова време днес не желаят нищо по-силно от членството в НАТО. Трудно може да се установи дали това е истинското им убеждение. Също така преди известно време много българи поглеждаха все още често към Москва, търсейки помощ. И тук не е съвсем сигурно как българите биха се държали в кризисни моменти.
Когато обходиш книжните щандове на площад "Славейков", ще ти направи впечатление, че вероятно по-голямата част от преводите са от американски английски. Безспорно е, че САЩ привличат магнетично хората от огромни части на света. Английският е най-важният език на нашето време. Фиксирането на младото поколение върху САЩ обаче има и своите тъмни страни в България. Твърде слаб е интересът към Италия, Испания, Англия или Холандия. Представители на тези страни обаче скоро ще седят в европейския клуб редом с българите.
Направо е достойно за съжаление, че на много сергии за книги на площад "Славейков"
Германия е представена почти изключително с нацистка литература.
Родители потвърждават, че децата им четат "Моята борба" на Хитлер. Колкото и да е куриозно, дори студенти и други млади хора определят "Моята борба" (за която се говори, че има вече второ издание) като "интересна" и дори твърдят, че била пророческа. Те вярват, че дължат благодарност на Хитлер, защото искал да "връчи" Македония и Тракия на България.
И накрая, има хора, които напълно сериозно си въобразяват, че един ден на площада пред софийския парламент ще бъде издигнат паметник на Хитлер. Всичко това неминуемо кара посетителя от Запад да настръхне. Познанията за националсоциализма тук са плашещо слаби, и то не само сред феновете на Хитлер.
Мнозина не знаят кажи-речи нищо за националсоциалистическото варварство, те говорят за "добрината на Хитлер" и вярват, че канцлерът Герхард Шрьодер и Йошка Фишер са типични евреи. Не само че не знаят нищо, но и не желаят да чуят какви книги за човеконенавистническата политика и идеология на Хитлер са излезли например в Германия. Не всички, които смятат "Моята борба" на Хитлер за откровение, се афишират публично като такива, каквито са в действителност. В това отношение очевидно съществува някаква
тъмна, неидентифицирана утайка.
В голямото си мнозинство българското население има имунитет срещу неонацистите. Това показват разговорите ми с интелектуалци или случайни познайници, както и много вестникарски статии.
Навремето България е съумяла да запази вероятно най-голямата "либералност" измежду всички страни, попаднали в сферата на влияние на Хитлер. Това не е никак малко постижение. Тя спаси 47 000 евреи от сигурна смърт. Това е още по-голямо постижение. Парадоксалното е, че сега някои хора в България искат да възкресят призрака на националсоциализма, потънал безславно още през 1945 г.
В Полша, Русия, Франция или Германия всеки средностатистически гражданин познава чудовищността на националсоциализма. Милиони загинаха, хиляди градове бяха разрушени в тези страни. Тъй като България е преживяла един сравнително безобиден вариант на фашизма, някои българи като че ли са готови да приемат, че и в другите страни Третият райх не може да е бил чак толкова лош.
Опасността за България вероятно се състои не толкова в това, че населението може да тръгне масово подир неонацистите, а че мозъците на младите хора се замъгляват с недоносените идеи на нацистите до такава степен, че в бъдеще ще им бъде трудно да правят безпристрастни политически преценки.
Бъдещето обаче има нужда от една младеж, която да осъзнава, че ЕС, в който България ще влезе, представлява пълната противоположност на хитлеровата "нова Европа". След 1945 г. в Западна Европа се осъществи едно грандиозно преосмисляне, един гигантски поврат в нагласите, който вероятно е единствен по рода си в историята. За да разбере този морален и политически прелом, човек трябва да знае какво са сторили националсоциалистите на Европа и на света. Онзи, който не знае това, не разбира и "философията" на ЕС. Защото
краят на Третия райх се превърна в началото на коренно обновена Европа.
В една определена възлова сфера хората в Европа трябва да говорят на един език. Европейците трябва да имат едно и също ниво на познания, за да стигат до едни и същи заключения. Тъй че ако липсват знания за епохата на националсоциализма, то училищата, университетите и медиите са длъжни да запълнят тази празнота. Това е инвестиция в бъдещето.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Мисля, че не трябва толкова да се хвали Хитлер.