България възприема по-реалистичен подход от Румъния в преговорите за ЕС

Еврокомисарят разширяването Гюнтер Ферхойген предупреди, че България ще бъде приета в Европейския съюз през 2007 година, само ако изпълни успешно поетите ангажименти, от които най-важна е реформата в съдебната система.

Миналата седмица Ферхойген бе в София, за да установи докъде са стигнали българските партньори в изпълнението на целите от програмата за присъединяване към ЕС.

Приключването на преговорите за членство през 2004 година директно зависи от успеха на съдебната реформа, за което е от съществено значение приемането на поправки в Конституцията най-късно до есента на тази година. Същата задача стои и пред Румъния, която обаче е затворила само 19 от 30-те преговорни глави, докато София е приключила преговорите по 25 теми.

На партньорите от двата бряга на Дунав все още предстоят преговори по някои трудни глави като правосъдие и вътрешни работи или земеделие. Но София вече затвори главата за защита на околната среда, която продължава да създава главоболия на Букурещ. Най-голямата разлика между двете страни обаче изглежда е в отношението, което властите показват към случващото се в Брюксел.

Румънските власти никога не са допускали в официалните си изявления възможността годината на присъединяването на Румъния към ЕС да не бъде 2007. В повечето случаи 2007 се натрапва като фикс идея в речите на управляващите, които връщайки се от Брюксел, не пропускат да изтъкнат напредъка, постигнат от Румъния по пътя към ЕС.

След оценката на комисаря Ферхойген по стадия на подготовка на България за членство, българският министър на евроинтеграцията Меглена Кунева предупреди, че България може и да не влезе в ЕС през 2007. Все пак Кунева интерпретира посещението на европейския комисар в София като израз на подкрепа за усилията на страната да се присъедини към ЕС. Българският министър каза още, че ЕС работи заедно с партньорите си, но те трябва да докажат, че са достойни да бъдат приети в европейското семейство. Преди да се срещне с Ферхойген, българският президент Георги Първанов също отправи призив за по-усилена работа и старание. Той изтъкна, че членството в ЕС не е самоцел и ще бъде необходимо София да докаже, че заслужава мястото си в Европа.

В серията изявления, доказващи отговорност, се вписват и думите на българския премиер Симеон Сакскобургготски, който неотдавна посочи, че основната цел на ръководения от него екип не е борбата за популярност, а успеха на икономическата политика.

Едновременно с по-реалистичния подход към преговорите за членство в ЕС България лансира и истинска дипломатическа офанзива. Преди срещата на Европейския съвет в Солун българският външен министър Соломон Паси посети Брюксел, за да лобира в подкрепа на официалното признаване на 2004 г. като година за приключване на преговорите за членството на България в ЕС. Дори това да не стана факт, присъствието на Паси в Брюксел и на Ферхойген в София са сигнали за това, че българите се отнасят с максимална отговорност и отдават важно значение на европейската интеграция и на необходимостта да се поддържат добри отношения с факторите, взимащи решения в ЕС.

Освен това, за разлика от Румъния, България за радост на Европа избра да устои на натиска на САЩ и не подписа споразумението за даване на имунитет на американски граждани пред Международния наказателен съд. По този начин България запази достойнството си в отношенията с Брюксел.

Преди пристигането на Ферхойген министърът на евроинтеграцията увери, че страната ѝ не дава само отчети и обяснения. Тя изтъкна също, че властите не се опитват да скрият действителността при разговорите с европейските партньори и посочи, че българското правителство няма намерение да заявява, че в съдебната система не съществуват проблеми.