България все повече изостава от Европа и е преминала на две скорости

България все повече изостава от Европейския съюз и е преминала на две скорости на развитие – София и провинцията. Този извод се налага от представения годишен доклад на парламентарната комисия по еврофондовете (КЕВКЕФ).

Страната ни не изпълнява заложените индикатори в Националната стратегическа референтна рамка (НСРР), като отклоненията са значителни, посочи председателят на комисията Моника Панайотова. НСРР е основният документ за постигане на стратегически цели за страната с помощта на еврофондовете като намаляване на бедността, безработицата, регионалните различия, инфраструктура и производителност на труда.

Най-трагично е положението по линията на бедността. Тя не само не намалява, но и расте като за миналата година е достигнала 24.2%.  По този показател сме последни в ЕС,   отчете преди ден Евростат  . В същото време през 2006 г. този показател е бил 18.4%, като сме поели ангажимент през 2013 г. да достигнем 13%, е посочено в доклада на КЕВКЕФ.

Няма да може да изпълним и един от най-важните индикатори - процент на БВП на глава от населението от средното за ЕС. През 2013 г. той би трябвало да бъде 51.2%, но в момента сме на 45%.

Нивото на безработицата също расте, като обещанието за 2013 г. е било тя да бъде 7%, а за тази година достигнахме 12.5%.

Значителните отклонения на някои от индикаторите в НСРР се дължат на акумулираното забавяне на усвояването на еврофондовете в началото на програмния период, нереалистично залагане на някои от параметрите и икономическата и финансова криза, посочи Моника Панайотова.

София и провинцията

Вместо да намалява, пропастта между регионите продължава да расте, става ясно още от доклада на КЕВКЕФ.

Повече от два пъти е по-висок БВП на човек в София спрямо следващия го Варна и близо пет пъти от най-бедната област Силистра. В столицата на човек се падат съответно 11 000 евро през 2011 г. срещу 5000 евро във Варна и малко над 2300 евро в Силистра.

Другите “богати” области у нас са Софийска - с 4900 евро и Стара Загора - с 4700 евро. На другия полюс са Силистра, Видин и Разград – по около 2500 евро.

Област Габрово, откъдето е и министърът по еврофондовете Томислав Дончев, е получила най-много средства по линия на еврофондовете на човек от населението - близо 310 евро през 2011 г., сочи доклада на КЕВКЕФ. Според него най-малко са отишли в столицата (20 евро) и Стара Загора (42 евро). При данните за София трябва да се отчита обаче и фактът, че столицата изпълнява не само регионални, а и национални функции и съсредоточава в себе си несъизмеримо повече жители, както и значително по-голям БВП спрямо останалите области, е посочено в доклада.

Най-висок дял на еврофондове в областен БВП се регистрира в Перник и Ловеч – по 9 % и Габрово – 8.3 % за 2011 г. Най-нисък е съответно в София - 0,2 %, Стара Загора – 0.9 % и Русе – 1.2 %.

Данните показват, че мнозинството общини продължават да разчитат основно на трансферите от правителството. За това КЕВКЕФ препоръчва създаване на центрове на икономически растеж на регионален принцип. Това е важна предпоставка за преодоляване на прекалената зависимост на общините от директните държавни субсидии, посочи Моника Панайотова.

От друга страна на София и Стара Загора, които имат едни от най-високите стойности на БВП на човек, се падат най-малко пари от еврофондовете и обратно области с едни от най-ниските БВП на глава от населението като Габрово, Враца, Ловеч и Перник са сред отличниците в усвояването на еврофондовете. Това показва, че с тяхна помощ може да се постигне по-голям растеж за по-бедните региони.

Въпреки, че безработицата продължава да е сериозно предизвикателство в условията на влошената преди всичко външна икономическа среда, редица области успяват да минимизират негативните ефекти от кризата. Например в Благоевград, Велико Търново, Враца, Кърджали, Перник, Търговище, Шумен и Ямбол се наблюдава тенденция за повишаване на заетостта, въпреки че в нито една от тях не е достигнато равнището от 2009 г. Това е обнадеждаващо, защото обхваща близо една трета от страната, смята Моника Панайотова.

Макар представените данни да говорят друго, в “заключение КЕВКЕФ подчертава, че финансирането по линия на седемте оперативни програми е фактор от съществено значение за намаляването на вътрешно регионалните и междурегионалните различия в икономическото развитие, както и за постепенното догонване на средноевропейските икономически показатели”.

Няма да успеем да изпълним заложените индикатори през 2013 г., доближаването ни до средното ниво на ЕС остава мираж, а пропастта между регионите расте, обобщи Димчо Михалевски от БСП.