България живее във времето на Живков, обяви македонският президент

Стево Пендаровски

България драстично е променила политиката си към Северна Македония през изминалите няколко месеца и показва, че не може да излезе от времето на Тодор Живков. Това коментира президентът на Северна Македония Стево Пендаровски пред ТВ 24. Той не очаква в следващите няколко седмици да се постигне договор със София за отваряне на пътя на страната му към ЕС, отбелязва скопският вестник "Слободен печат".

Според Пендаровски трябва да продължи да се търси решение, но само чрез научни и исторически факти, а не с политика.

"Някакви минимални шансове (за намиране на решение) съществуват, но реални, големи, за съжаление няма", коментира той.

Пендаровски допълва, че политиката на България за блокиране на Скопие в напредъка към членство в Европейския съюз не се подкрепя от нито една членка на ЕС.

На този фон проф. Ангел Димитров, който е съпредседател на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, даде обширно интервю за македонското списание "Фокус"

Дългогодишният български посланик в Македония подчертава, че вече 75 г. в Скопие се изгражда систематична отрицателна и неистинска картина за България като враждебна и постоянна заплаха. "Това е нещо, което е добре познато още от времето когато днешната държава се наричала Стара Сърбия или Вардарска Бановина", казва Димитров пред списанието, цитирано от БГНЕС.

Българската позиция е единна

"Българската позиция е монолитна – и в правителството, и в Народното Събрание. Тя е подкрепена от всички парламентарни партии, както и от президента. Не съм запознат да има и извънпарламентарна партия, която да е против общата българска позиция", казва историкът.

Той обяснява, че за България са неприемливи научно неубедителните тълкувания на миналото, с които образоват и възпитават антибългарски позиции, както и твърдението за "македонско малцинство" в България, което не е съществувало и не може да съществува.

"Страхувам се, че на Република Северна Македония ѝ недостига точна преценка както за българската позиция, така и за нейните собствени възможности. Зная, че е трудно да се освободите от един десетилетен натиск за един месец, но не смятате ли, че реализмът е необходимо качество в политиката?", пита Димитров

Нищо ново от София

Според него няма нищо ново и неочаквано в българската позиция. "Проблемът е в това, че почти 30г. и за съжаление особено през последните три години изглежда, че българските условия не стигнаха до Скопие. Мисля си, че при вас все още не е извършен сериозен критичен анализ за собственото ви югославско минало", каза той.

"Ако някой смята, че е достатъчно само подписването на Договора за добросъседство без неговото прилагане, за да получи билет за влизане в ЕС, той е в голяма заблуда", обяснява историкът.

По думите му ситуацията е изключително неприятна и за двете държави, защото и двете имат интерес от европейска интеграция на Република Северна Македония.

Какво ще загуби Северна Македония?

"Но, истинският проблем не е какво ще загуби България, а какво ще загуби Република Северна Македония, ако замрази отношенията със своя естествен приятел в региона. Не забравяйте, че в България българите с корени от Македония, ако не са повече, то те не са ни по-малко от хората във вашата страна, които се определят като македонци", казва Димитров.

Той казва, че компромисите са ефикасен инструмент в политиката, но в науката те са невъзможни, защото това ще означава незачитане на научните стандарти.

Още сме в Средновековието

Димитров обяснява, че след десет работни срещи на смесената комисия, тя все още не е приключила работа с учебниците за основните училища за Средновековието.

"Комисията трябва да работи за сближаване, в духа на Договора за приятелство, вместо да циментира различията и да се превръща в защитник на идеологически моделираните митове от миналото. България не иска и не очаква хората в Република Северна Македония, които се чувстват като македонци, да се "върнат" както вие казвате, към своите български корени, защото тези корени не са се отделили от тях, дори те да не са осъзнали това нещо или пък не го признават. Много често в тази сложна и много пъти противоречива система за идентичностите, националната идентичност е последният слой", обяснява проф. Димитров.

Той допълва, че създаването на идентичност е лично интимно измерение и политическите ограничения и насилственото национално моделиране от втората половина на 40-те години на миналия век не трябва да се връщат.

"Мантрата, че някой иска да върне "колелото на историята", е доста забавна. Колелото е метафора за необратимост, но в този случай, не е важно колелото, а историята", казва още той.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?