Българската национална филмотека рядко попада под светлините на прожекторите. На 7 януари обаче Министерството на културата в оставка тайно отстрани директора на институцията Антония Ковачева. Последва бурна реакция в културния сектор, която принуди министъра в оставка Мариан Бачев да върне Ковачева на поста 24 часа, след като реши да я пенсионира.

Остана обаче въпросът защо министерство в оставка иска да премахне дългогодишния директор на културната институция, неспазвайки договора му, и да постави временен ръководител до провеждане на конкурс с неясна дата.

Официална причина така и не беше посочена, но неофициалната версия е, че апетитните имоти на филмотеката са липсващото парче от пъзела.

Филмотеката държи сграда на ул. "Гурко" в центъра на София, общо 27 дка в столичния квартал "Бояна", където е основното ѝ хранилище, както и още три хранилища в Стара Загора, Горна Оряховица и Белоградчик oт общо 13 дка.

Въпросните имоти са били обект на различни интереси през годините, но екипът на филмотеката е бил препятствие пред инвестиционните интереси за апетитните терени.

Още по темата

Бачев размисли и върна шефката на националната филмотека

8 януари 2026 14:50

Отстраняването на Антония Ковачева не е изненада нито за нея, нито за работещите във филмотеката. Директорката обаче е изненадана от бурната реакция в културните среди и на колегите ѝ в нейна защита.

"Това, което се разгърна, беше абсолютно неочаквано за мен. Проблемът не е в това, че един човек, какъвто и да е той, е отстранен. Целта е да се отвори портата към едни възможности, пред които този човек седи в качеството си на директор – при това има известен административен опит и е наясно с институционалните ходове и законите. Целта е да се отстрани този човек, да се отвори портата, да се влезе в институцията и оттам нататък някой друг човек, който е по-удобен, просто да изпълнява намеренията, отнасящи се до това, което притежава филмотеката не само като имоти, но и като културно наследство", каза тя пред Mediapool.

Според нея събитията около отстраняването ѝ също по-скоро са свързани с имотите на филмотеката, отколкото с богатия ѝ архивен фонд от киноленти.

Апетитните имоти

Основната дейност на филмотеката е съхранението и опазването на стари филмови ленти. За дигитализирането на архивите се изпълнява проект за 7.9 млн. лева по Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки това, основната дейност на филмотеката не предизвиква интереса на принципала на дружеството в лицето на настоящото ръководство на Министерството на културата.

"Работата по дигитализацията, напредъка по ПВУ, както и управлението на филмотечно кино "Одеон", което единствено се ангажира с показ на архива, не е представлявало интерес за Министерството на културата през последните месеци, а по-скоро имотите, стопанисвани от Българската национална филмотека", разказва пред Mediapool директорът на Обсерваторията по икономика на културата д-р Диана Андреева-Попйорданова.

Антония Ковачева потвърди, че в действителност последното ръководство на Министерството на културата изобщо не се интересувало от културното наследство, което филмотеката притежава.

Същото обаче явно не се отнася за имотите, особено тези в столицата. При това интересът не е бил провокиран от проблемите пред управлението на тези имоти като това, че години наред единият имот с хранилище на БНФ в "Бояна" ползва ток от трафопоста на частния киноцентър на "Ню Имидж" в съседство. През 2019 г. Ковачева сключва договор с "ЧЕЗ Електроразпределение" за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа със самостоятелна партида. Към момента се очаква издаване на Акт 16 за прокараната до имота връзка.

Още по темата

Бачев тайно уволни шефката на националната филмотека и вбеси служителите

7 януари 2026 20:13

За причината за интереса към имотите и то точно към този в кв. "Бояна" на този етап може само да се спекулира.

Но вече е очевидно, че смяната на Антония Ковачева, е подготвяна от месеци.

Българската национална филмотека като подчинена на Министерството на културата години наред е част от дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства" в Министерството на културата. По думите на Ковачева благодарение на това през последното десетилетие са спечелени много важни за стабилизирането на институцията проекти.

В първата половин година от управлението на настоящото ръководство на министерството филмотеката остава в същата дирекция и е била в ресора на зам.-министър Георги Султанов.

В началото на юни обаче е назначен и трети заместник на Мариан Бачев – Ашот Казарян. Скоро след това филмотеката изненадващо е преместена в дирекцията, отговаряща по-скоро за международната дейност. А тази дирекция е под прякото ръководство на Казарян. Така той става ресорен зам.-министър на филмотеката.

"Разместването на ресорите и прехвърлянето на филмотеката в един ресор, който е свързан по-скоро с международна дейност, беше първият сигнал, че трябва да следим процесите", коментира Диана Андреева. По думите ѝ след това започва и явният интерес към имотите на филмотеката.

Източници от сектора съобщават, че се е подготвяла и промяна на длъжностната характеристика на директора на филмотеката, която да включва и компетентност и в правно-стопанските специалности. Подобни промени са се оказали невъзможни заради наредбата за длъжностните характеристики на директори на културни институти, която изисква хуманитарно образование.

"Това не е работа за икономисти, финансисти или юристи, защото се изисква специализирано знание в областта на кино изкуството. Но беше интересно, че се обсъждаше подобно действие", обясни Диана Андреева.

След тази информация в сектора се появяват и сериозни съмнения, че се готви поставянето на доверено лице на мястото на Ковачева. Сходни опасения публично изразиха и от екипа на филмотеката и други културни организации след освобождаването на директорката.

"Този низ от детайли насочи вниманието, че се очертава освобождаването на Антония Ковачева. Според мен това, което забърза процедурата, беше подаването на оставка на кабинета в средата на месец декември, което скъси съвсем времевия хоризонт на правителството и с оглед на този факт също така се забързаха предвидените процеси", заяви Диана Андреева.

Имотите в "Бояна"

Най-"апетитната" собственост на филмотеката безспорно са общо 27 дка в кв. "Бояна" в София, обособени в два парцела с прилежащия им сграден фонд.

Преди повече от 20 години имотите са били част от Киноцентър "Бояна". Отделени са преди приватизацията на киноцентъра от "Ню Имидж" и остават за нуждите на филмотеката от хранилища. Единият имот от 9 дка е публична държавна собственост и е с най-висока защита. Един декар от него е бил неправомерно придобит от киностудия "Ню Бояна", но след съдебно дело Ковачева възстановява собствеността в пълен обем.

За другите 18 дка обаче няма издаден нотариален акт, а само заповед на министъра на културата, с която те се изваждат от активите на Киноцентъра преди приватизацията му. На тази част от имота са били старите пиротехнически складове на държавния киноцентър.

Случайно съвпадение

Случайност или не, опитът за смяна на директора на филмотеката беше направен само няколко месеца преди да изтече 20-годишната забрана за разпореждането със земята и сградите на киноцентъра в Бояна. През 2006 г. 95% от акциите на държавното предприятие "Бояна Филм" ЕАД бяха приватизирани от "Ню Имидж България". 

В договора за приватизация има забрана за разпореждане с някога държавното имущество за срок от 20 години. И тази забрана пада през март 2026 г. Тя засяга 302 дка в столичния квартал "Бояна".

В началото на 2025 г. продуцентът Габриел Георгиев алармира за слухове, че настоящият собственик на киностудиото обмисля да го продаде, а на негово място да се издигнат жилищни сгради.

До момента от "Ню имидж" отричат подобни слухове.

Иначе през 2018 г. "Ню Имидж" преговаряше за придобиването на половината от медийната група на Делян Пеевски "Телеграф Медиа". В крайна сметка до сделка не се стигна. 

Справка в сайта imot.bg показва, че средната цена на квадратен метър в жилищна сграда в "Бояна" е около 2700 евро, докато средната цена на кв. м земя е 410 евро.

В миналото също е имало голям интерес към имуществото на филмотеката, особено към сградата в центъра на София.

Сградата на филмотеката на ул."Гурко" е била построена през 1915 г. от политика от Демократическата партия и деец на македонската българска емиграция Славчо Бабаджанов, Сн. Меdiapool

По думите на Диана Андреева през 2013 г. е била предвидена промяна на статута на сградата на ул. "Гурко", построена някога от политика от Демократическата партия Славчо Бабаджанов. Идеята е била от публична държавна собственост тя да стане частна държавна собственост, което би позволило и разпореждане с терена.

До подобен ход обаче не се стига след две години работа на филмотеката с различни ръководства на Министерството на културата.

Стара идея на нов глас

През последните месеци изведнъж отново на дневен ред е било и евентуалното сливане на филмотеката с Аудиовидео "Орфей" ЕАД и Филмова студия "Време". Според Диана Андреева решението на правителството в оставка да увеличи капитала на студия "Време" със 153 хил. лв, за да се изчистят задължения на дружеството в средата на декември е било индикатор за подобни намерения.

Източници на Mediapool твърдят, че през годините идеята е била лансирана няколко пъти, но до нея така и не се стига по различни причини и към момента не седи на дневен ред.

Опасения

След тези събития хора от културния сектор изрично настояха Министерството на културата в оставка да не прави нов конкурс за директор на филмотеката, защото доверието към настоящото ръководство е загубено.

Според Диана Андреева трябва да се гарантира сигурността на имуществото и културното богатство на филмотеката, като първата стъпка е връщането на филмотеката в дирекцията за културно наследство и под някаква форма да се "заключат" публичните ѝ активи.

"Архивът на филмотеката е публично благо, а Антония Ковачева се доказа като невероятен професионалист, който през годините направи много. Затова си позволих да кажа, че тя е задължена да се яви за цял мандат на предстоящ конкурс, за да се спасят активите на филмотеката и най-сетне да се спрат опитите за посегателства", заяви тя.

Директорката на филмотеката смята, че е заобиколена от страхотен екип и от много талантливи млади хора. По думите ѝ по-скоро е време да се оттегли и да отстъпи място на новото поколение, в което силно вярва.

Според Ковачева през годините всички директори на институцията са свършили "къртовска работа", особено по опазването на хилядите кутии филмова лента, които след 2000 г. са били премествани 20 пъти в различни локации из страната. През годините филмотеката е получавала подкрепа под една или друга форма от всички ръководства на министерството на културата без настоящото.

Въпреки решението Ковачева да запази позицията си, хората в сектора се тревожат, че колкото по-дълго продължи работа настоящото ръководство на министерството, толкова по-големи са рисковете за филмотеката и други институции. В средите има сериозни опасения, че може да се стигне и до казус, в който да не бъде назначено служебно правителство и да трябва да продължат да работят с настоящия екип.