Кандидатът за президент и бивш служебен премиер Андрей Гюров очаква на предстоящите през октомври избори да получи подкрепа и от избиратели на ГЕРБ, "Прогресивна България" и леви политически сили.
"Президентската надпревара няма да бъде решена от партийните централи, а от българските граждани", каза Гюров в ефира на Нова телевизия.
Той обяви, че не търгува подкрепа срещу политически обещания и няма да води разговори с партийни централи за подкрепа на кандидатурата си.
"Нормално е хора, които 20 години са заявявали, че са за проевропейско развитие на България да застанат зад кандидата, който вижда бъдещето на България в силна Европа", каза Гюров.
Още по темата
По думите му той е разговарял с много симпатизанти на ГЕРБ и вярва, че те ще подкрепят кандидатурата му заради принципите, които отстоява.
Според него разговорите с избиратели на ГЕРБ, "Прогресивна България" и БСП са на принципна, а на на партийна основа.
"Не смятам, че всички гласували за "Прогресивна България" виждат в лицето на Илияна Йотова президентът, който ще прекара България през следващите критични години от гледна точка на геополитическата ситуация и кръстопътя, на който България се намира", каза той.
Според него президентската институция трябва да бъде ясен коректив на властта, когато това е необходимо, а в момента Илияна Йотова трудно се дистанцира от политиките на Румен Радев.
По думите му Радев, който вече е премиер, подкрепя доскорошния си вицепрезидент, за да овладее отново институцията и това е техника, която е използвана на Изток.
Гюров смята, че се наблюдава и опасна концентрация на власт.
"Тук става въпрос за това дали трябва да концентрираме цялата власт в едни ръце, или трябва да има баланс", допълни той.
По думите му президентската институция трябва да има собствена позиция и да не бъде продължение на политически модел.
"Има хора, които са зависими, но има и такива, които са били представители на определени партии и все пак са запазили своята независимост – аз съм от вторите", каза Гюров, който в миналото беше председател на парламентарната група на "Продължаваме промяната".
Бъдещето на "домовата книга"
Според Гюров промените в Конституцията, които ограничиха президентската институция в избора на служебен премиери измежду малък кръг хора, са били успешни и не трябва да се връща старото положение.
Наскоро управляващите обявиха, че искат да върнат предишните правомощия на държавния глава при назначаването на служебен премиер.
"Може би механизмът може да се подобри, за да дава повече възможности за избор", посочи Гюров, като уточни, че би се придържал към президентските правомощия, каквито са определени от законите.
Промените в Конституцията бяха приети в края на 2023 г. от ГЕРБ, "Продължаваме промяната – Демократична България" и ДПС.
Икономиката, съдебната система и ДАНС
Според Гюров опитите за административно регулиране на цените чрез "справедлива цена" и потребителска кошница не решават проблема с високите цени.
Той свърза високите цени и с големия бюджетен дефицит. Според него се наблюдава и прехвърляне на хора от частния към държавния сектор, като служителите в администрацията получават увеличения на възнагражденията, докато работещите в частния сектор, които плащат данъци и осигуровки, не могат да очакват автоматично същото.
Гюров смята, че е необходима по-цялостна оценка на проблемите в съдебната система. Според него една от негативните тенденции е концентрацията на власт и управлението на цели системи по начин, който не води до по-голяма ефективност и по-добри решения за гражданите.
Още по темата
По думите му планираните промени в закона за ДАНС дават лоши сигнали.
"Президентската институция трябва предварително да зададе условията пред хората, които ще се изберат на определени позиции. В някои случаи президентът няма правомощия да промени нещата, но има гласът, даден му от гражданите и трябва да го използва", каза той.
Гюров заяви още, че неговия вицепрезидент Георги Кандев ще бъде неговият коректив.
"Знам, че Кандев ще ми казва истината, независимо дали ми харесва или не. Важно е човек на важна и висока длъжност да има коректив", поясни бившият служебен премиер.
