Този текст е част от бюлетина на Денят с Mediapool, който абонатите ни получават всеки делничен ден. Станете един от тях, абонирайте се.

Преформатирането на властта на Пеевски и Борисов се оказа буря в чаша вода, а хватката им върху управлението е тук и ще остане. Това е политическата новина от сряда, която едва ли е изненада за някого.

Така от несъстоялото се преформатиране в съзнанието на народа ще остане единствено епизодът със сравнително талантливото, макар и безплодно драматургично изпълнение на лидера на ГЕРБ, пред когото доста кандидати за НАТФИЗ вероятно бледнеят.

И при положение че актьорското майсторство на Борисов явно му се отдава, по-добре още отсега да се захваща да репетира подобен моноспектакъл и за най-важната битка, когато си на власт – за порциите от бюджета.

Защото положението с бюджета и за 2025 г., и за 2026 г. е толкова неспасяемо, че наистина само някаква талантлива драматургия може да извади държавата от шумен провал във финансите. Дори неслучайни хора от ГЕРБ като бившия финансов министър Владислав Горанов публично признават, че нещата са много зле – 5-6% потенциален дефицит тази година и над 8% догодина. Измерено в милиарди, към 8% дефицит през 2026 г. клони към 20 млрд. лв.!

Още по темата

900 млн. лв. за общините ще минат заобиколно през Банката за развитие заради дефицита

10 юли 2025 15:32

Засега правителството на Росен Желязков дава знаци, че ще пробва да се скрие зад стъкмистиката, но в политическата конфигурация, центрирана около загрижения "за хората" разпределител на порции Делян Пеевски, няма големи шансове за успех. На последното заседание кабинетът е отворил в аванс за харчене 900-те милиона лева през Българската банка за развитие, които бяха разписани за финансиране на програмата за общински проекти. До милионите през ББР трябваше да се стигне чак след изразходването на предвидените за същата цел 750 млн. лв. от бюджета на регионалното министерство.

Логично е човек да се запита кому е нужно една и съща програма да се разделя на две (между Банката за развитие и регионалното министерство), за да се "полива от две кранчета", казано метафорично. Чиновническият отговор звучи така: "Това ще гарантира спазването на установените фискални правила и ограничения, заложени в Закона за публичните финанси, в т.ч. Маастрихтските критерии за дефицит и дълг, и намаляване на риска от увеличение на разходи, които биха довели до нарастване на бюджетния дефицит на начислена основа за 2025 г.".

А честният отговор изисква да се каже, че правителството ще замазва пред Брюксел данните за дефицита през извънбюджетни операции чрез ББР, предварително знаейки, че най-вероятно Евростат няма да се върже на подобни игри на дребно.

Недофинансираната, но набъбнала до над 8 млрд. лв. програма за общински проекти е само една от заложените бомби в бюджетите и за 2025 г., и за 2026 г.

Другата със сигурност е капанът със заплатите в сектор "Сигурност". Преди дни финансовият министър Теменужка Петкова призна, че от януари до октомври рязкото увеличение на възнагражденията в МВР, вътрешната сигурност и отбраната е глътнало вече допълнителни над 1.9 млрд. лв. Но това не е всичко. Автоматичната формула, записана в закона, означава, че от 1 януари 2026 г. новият бюджет трябва да извади още няколкостотин милиона за следващо увеличение. То трябва да е 12%, колкото е ръстът на средната заплата на годишна база – именно тя бе взета за основа при изчисляването на възнагражденията на военните и полицаите. Не е трудно да се прогнозира каква финансова снежна топка се оформя само в тези два сектора, когато увеличението на заплатите от тази година става само по себе си основание за увеличение на заплатите и през следващата.

И понеже нестандартните ситуации изискват нестандартни решения, Борисов най-вероятно ще трябва да впрегне драматургичния си талант да озапти приятелчетата си във властта, ако не иска първата година на България в еврозоната да роди фразата "български сценарий", наред с румънския и, не дай боже, с гръцкия преди това.