България няма да се е включи в антидрон инициативата на НАТО, тъй като вече изпълнява сходен проект по линия на ЕС и това би разпиляло ограничените финансови възможности на Министерството на отбраната, каза военният министър Димитър Стоянов по време на парламентарния контрол в Народното събрание.

 

Депутатът от "Демократична България" Атанас Славов попита министъра на отбраната дали страната ни ще се включи в обявената от НАТО инициатива за 40 млрд. долара. 

 

"Ние не можем да си позволим с наличния финансов ресурс да участваме в две инициативи със сходен характер. Това, което вие споменахте за 40-милиардния проект на НАТО, ами същия проект го имаме, и България е заявила участие в ЕС. Нали разбирате, че това дублиране не носи кой знае колко принадена стойност, ако ние участваме във всички възможни проекти".

 

"Ние трябва наистина да подхождаме балансирано, според нашите способности, според нашите възможности и там, където наистина можем да реализираме. Ще ви дам и друг пример. Един от тези проекти е за участие в транспортен самолет С-400. Да, де, ама България е заплатила и плаща всяка година за стратегически транспорт С-17. Знаете, че там плащаме часове. Относно наблюдение с безпилотни летателни апарати. Да, де, ама България вече участва в такъв проект на НАТО за получаване на разузнавателна информация от безпилотни летателни системи в реално време. Разбира се, че следим всеки един проект и там, където военната експертиза счете за необходимо ние да се включим и разполагаме с необходимия финансови ресурс, ние ще го направим", посочи Стоянов.

 

Антидрон инициативата на НАТО предвижда инвестиции за 40 млрд. евро в рамките на 5 години, като в нея участва 20 страни членки. Тя предвижда единен тръжен механизъм (counter-drone marketplace) за по-бързо закупуване на съвместими и тествани от НАТО системи. 

 

В същото време Европейският съюз изгражда многослойна мрежа за защита по източната си граница. Тя предвижда радари, системи за електронна война и дронове-прехващачи, като целта е мрежата да бъде напълно функционална до края на 2027 г. 

 

България остава една от най-слабите точки в НАТО, като има ограничени способности за реакция при заплаха с дронове.