От близо 3 месеца Върховният административен съд (ВАС) продължава да бави делата, които родители и граждански активисти заведоха срещу промяната във формата на националното външно оценяване след 7. клас, показа проверка на Mediapool.

Въпросът очевидно изисква бързо произнасяне от съда, защото родителите на близо 60 000 седмокласници продължават да нямат яснота какво точно ще съдържат изпитите по математика след 7. клас.

Обжалване на формата на изпитите за мнозина може да изглежда проява на претенциозност от някои родители, но бруталната реакция на съдебната власт показва, че решението няма да бъде оставено на случайността.

Срещу децата на някои жалбоподатели бяха активирани дори социални служби, а останалите, които се разминаха с това, получават още едно от същото – бавно правораздаване, което граничи с отказ от правосъдие.

Пада се знаков съдия

До началото на ноември най-важното дело по казуса бе в ръцете на заместник-председателя на ВАС Любомир Гайдов. Той бе избран за докладчик по дело, обединяващо две жалби.

Съставът на Гайдов държи делото повече от един месец без някакво логично обяснение преди да реши да предизвика спор за подсъдност, с което забавя делото допълнително, докато матурите наближават.

Още по темата

Красимир Вълчев: Няма да има нужда от частни уроци за новото външно оценяване

19 септември 2025 17:20

Третата жалба бе пратена във ВАС в края на октомври от столичния административен съд (АССГ). "От края на октомври за моята жалба ни вест, ни кост", разказва пред Mediapool жалбоподателят Иван Радев.

Защо е важен казусът?

Казусът е изключително важен за цялата образователна система и засяга правото на министъра на своя глава да променя формата на матурите и външното оценяване година за година.

В края на август, точно преди началото на учебната година, просветният министър Красимир Вълчев разпореди промяна във формата на изпитите по математика в VII клас, за да интегрира в него природни науки – много от предметите в учебната програма – "Математика", "Биология и здравно образование", "Химия и опазване на околната среда", "Физика и астрономия" и "География и икономика".

Идеята изглежда чудесна – да се провери компетентността на учениците по математика, но да се включат и задачи, които да включват понятия и от други науки. Въпросът, който се поставя в съдебното дело, обаче е принципен.

След като министърът разполага с правомощието да залага "държавния стандарт" в образованието, може ли да решава точно преди началото на учебната година какви да бъдат матурите и да сменя техния формат – правомощие, което сам е дал на себе си с наредба.

Самото понятие "държавен стандарт" предполага, че матурите не могат да се променят година за година по усмотрението на министъра, а да следват ясна политика и дълъг хоризонт.

Знаков съдия, знакова реакция

ВАС образува делото чак в края на септември, като обединява в едно две жалби. Чрез системата за случайно разпределение за докладчик по делото е определен Любомир Гайдов – заместник-председател на ВАС. Той е смятан за близък с доскорошния шеф на ВАС Георги Чолаков и неофициално е спряган като твърд фаворит за бъдещ шеф на Върховния административен съд.

Според сайта на ВАС Любомир Гайдов няма постоянен съдебен състав, с който заседава. Проверката на Mediapool не откри на сайта на Висшия съдебен съвет протокол, от който да е видно, че освен докладчика другите двама членове на съдебния състав са определени на случаен принцип.

Още по темата

И десетокласниците се явяват на външно оценяване: Какво ги очаква

12 юни 2025 14:55

Съдебният състав дължи произнасяне по две жалби. С едната се иска и спиране на изпълнението на министерската заповед за новите изпити. По това искане съдът дължи незабавно произнасяне. Такова произнасяне обаче няма. Неофициално от съда обясниха, че не може да има такова произнасяне, защото има спор за подсъдност.

На 3 ноември, повече от месец след като Любомир Гайдов е определен за докладчик и девет дни преди насроченото съдебно заседание, съдът прекратява производството.

Гайдов предизвиква спор за подсъдност с долустоящия съд (АССГ) – за това кой съд е компетентен да разглежда жалбата срещу заповедта на министъра за матурите. Това определение изглежда като грубо нарушение на тълкувателно решение на Конституционния съд от 2018 година, но и на самата практика по дела на съдия Гайдов.

Според решението на Конституционния съд именно на ВАС като първа инстанция са подсъдни споровете за законността на актовете, издадени от министрите при осъществяване на държавното управление.

За шах може, за 60 000 ученика – не

Съставът на съдия Гайдов обаче твърди, че заповедта за матурите не била осъществяване на държавното управление от министъра. По-рано тази година същият съдия – Любомир Гайдов, като председател на 5-членен състав на ВАС, решава, че министерските заповеди се обжалват пред ВАС (Адм. дело № 320/2025 г. на ВАС). Решението засяга издаването на лиценз за три български федерации по шахмат.

Контрастът е поразителен. Веднъж съдия Гайдов приема, че заповедите на министър за спортни лицензи са работа за върховния съд, но заповедите за изпитите за 60 000 ученици – не са. И всичко това в една година.

В случая с шахмата съдия Гайдов се произнася като петчленен състав, като преди това други съдии са приели да гледат делото във ВАС. При делото с матурите съдията решава като първа инстанция.

Делото срещу наредбата, която дава правомощията на министъра, все още не е насрочено, независимо че засяга правата на 60 000 седмокласници.

Синхрон между съда и управляващите?

В деня, в който ВАС образува ново дело срещу министерската наредба за матурите – 5 ноември, управляващите в парламента се задействат и предлагат между първо и второ четене изменение в Закона за предучилищното и училищното образование.

Синхронът между изпълнителна, съдебна и законодателна власт изглежда пълен. Съдебната власт осигурява време на министъра на образованието на основание междувременно приет закон да си създаде компетентност да издава заповеди като тази, която е оспорена в съда.

Идеята е ясна – да се демонстрира, че няма никакво значение какво ще се случи със съдебния спор.

Съдебна репресия

Делото срещу изпитите след 7. клас е христоматиен пример за това как в България нещата бързо могат да загрубеят, след като един проблем достигне до съдебната система.

Това най-добре го разбира Иван Радев, който подава жалба срещу заповедта на министъра, а в отговор столичен административен съдия призовава детето му в съдебна зала и заповядва на социалните власти да му направят проверка.

"Това беше пълна мобилизация да се защити държавата от едно тринайсетгодишно дете", коментира Иван Радев.

В крайна сметка съдията по делото решава да си направи отвод, делото е пратено във ВАС, където се бави, а заповедта за проверката от социалните си остава в сила.

"Преди две или три седмици от социалните ми се обадиха да ме питат за какво става дума, защото те за първи път чували и виждали подобно нещо. Съдът беше пропуснал да ги уведоми, че е прекратил делото и се е отвел, та трябваше аз да ги уведомявам", разказва Радев пред Mediapool.

В крайна сметка на 24 ноември петчленен състав ВАС взе решение, че заповедта на министъра се жали пред долустоящия съд. И докато се чака някакво решение, парламентът явно е решил да оправи проблема на министъра с някои родители.