"Като дръпнем чертата – Делян Пеевски е един от най-проверяваните хора в държавата и един от най-чистите или има едни от най-добрите адвокати. Той може би е един от най-крупните данъкоплатци". Думите са на председателя на комисията "Антикорупция" Пламен Георгиев, който разказа в четвъртък защо неговата институция е прекратила проверките срещу бизнесмена, медиен магнат и депутат от ДПС.

Случайно или не, тази атестация на Пеевски съвпадна с петата годишнина от избирането му за шеф на ДАНС, което даде старт на най-масовите улични протести у нас от падането на комунизма насам и предизвика отмяна на решението.

Срещу Пеевски в новата комисия "Антикорупция" бяха водени две проверки. Едната бе по сигнал за необяснимо богатство, внесен от гражданско сдружение "Боец", а другата – за конфликт на интереси заради внесения от депутата-издател медиен закон.

Пламен Георгиев държеше всичко около тези проверки да е прозрачно и разказа много подробности за водените срещу Пеевски прокурорски проверки и данъчни ревизии. Оказва се, че той е проверяван без прекъсване от данъчни от 1 януари 2003 година до 31 декември 2017 г. Срещу него са водени пет прокурорски проверки. Той е бил свързано лице и с едно досъдебно производство, което обаче е било водено срещу неизвестен извършител.

Резултатът от цялата тази дейност на държавата е, че Делян Пеевски е напълно чист пред закона.

Пламен Георгиев обясни: "Съдейки от предоставената от Националната агенция по приходите информация, това лице е плащало огромни данъци и може би е един от най-крупните данъкоплатци в държавата".

Шефът на комисия "Антикорупция" добави, че не може да разкрие откога Пеевски е толкова крупен данъкоплатец, защото това е данъчна и осигурителна тайна.

По ирония на съдбата пълното изчистване на имиджа на депутата от ДПС се случи на 14 юни – точно четири години след началото на протестите срещу избора му за шеф на ДАНС.

Кратка история на богатството

През 2009 г. той става депутат за първи път. Тогава декларира два апартамента и къща в София, купени в рамките на три последователни години – от 2002 до 2004 г. Първият апартамент е с два гаража и обща площ 220 кв.м. и е придобит за 50 000 лева. После той купува имот от 45 кв.м. за 29 764 лева, а накрая си купува и къща с двор от 190 кв.м. за 77 500 лева. Няколко години по-късно къщата вече ще бъде декларирана с общата ѝ площ от 600 кв.м.

И досега Пеевски декларира само тази недвижима собственост. През 2009 г. той декларира и прословутия си стар "Опел" за 1000 лв. През 2009 г. медийният магнат и депутат от ДПС има спестени едва 32 361 лева. През 2010 г. Пеевски декларира 33 000 лева по сметките си, а през 2011 г. те вече са 44 579 лева. Произходът на парите е депутатската му заплата. През 2012 г. сметката му набъбва до 61 635 лева, а обяснението е отново депутатската заплата. От декларацията му излиза, че той живее доста скромно и дори успява да заделя настрана. През 2013 г. Пеевски е изхарчил част от спестяванията си, защото депозитите му намаляват до 52 756 лева.

От човек, който има 17 000 лева по сметките си към 2015 г., през 2017 г. Пеевски вече официално е мултимилионер. В началото на 2018 г. той има влогове в България за близо 7.8 млн. лева, 254 208 долара и 22 224 евро, както и влогове за 645 519 долара и 88 315 лева в чужбина. Той декларира вземания за 56.5 млн. лева от дивидент и продажба на дялове.

За последните три години Пеевски успява да увеличи богатството си над 4800 пъти.

При все това депутатът очевидно води и безупречно счетоводство. Пламен Георгиев разказа, че комисията "Антикорупция" е поискала от Пеевски документи за всички приходи и разходи през последните пет години. Той им ги изпратил по електронната поща и не е било открито никакво несъответствие.

Никакъв конфликт на интереси

Комисията "Антикорупция" не е открила и конфликт на интереси при Делян Пеевски, въпреки че той е крупен медиен собственик и внесе проект за закон за медиите.

Институцията обяви, че той няма частен интерес от този акт, тъй като законът не води до облага за него. Пламен Георгиев обясни, че законодателството предвижда единствено разкриване на реалните собственици в медиите и нищо друго.

Дефиницията за "частен интерес" в закона е следната: "Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение."

В началото на февруари четирима депутати от ДПС, сред които и Пеевски, внесоха промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Те предвиждат всички медии, а не само печатните, както досега, да депозират пред Министерството на културата информация за това кои са собствениците им.

Предвижда се да декларират и всички приходи без тези от реклама и банкови заеми, т.е., финансиране от неправителствени организации, дарения и пр.

Така законът "Пеевски" не търси прозрачност по отношение на банково финансиране на медии (какъвто е случаят със самата медийната група на Пеевски, създадена с пари на фалиралата КТБ) или пък за медии, които не правят редовно дължимите осигурителни вноски към бюджета, както и за медиите, финансирани от правителството, от министерства и агенции.

Това породи съмнения, че промените целят да легитимират притежаваните или контролирани от Пеевски медии като "пазарни". Проектът за промени в медийния закон все още отлежава в канцеларията на Народното събрание, без да е разгледан от депутатите.