Либерализацията на пазара на ток за битови потребители няма да доведе до скок в сметките за ток. Това заяви пред БНР енергийният министър Жечо Станков. Според него ведомството е намерило механизъм за компенсиране и е готово за всички варианти.

"Дали ще има или няма да либерализация, цената и сметките няма да бъдат вдигани", заяви той.

Макар че действащото в момента законодателство предвижда битовите потребители да излязат на свободния паза от 1 януари 2026 г, Станков подчерта, че "това изцяло зависи от колегите в Народното събрание". За отлагане на либерализацията настояват от БСП и "Възраждане", ГЕРБ също са склонни да подкрепят подобни поправки в закона за енергетиката.

Механизъм

В момента пазарът е регулиран и работи по цени, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране, припомни министърът. Токът към тях се насочва от "микс", произведен от различни източници.

"В момента цената на домакинствата е 138 лв. на мегаватчас като един от реакторите на АЕЦ "Козлодуй" е изцяло блокиран за работата на регулиран пазар. Разбирайте – на цена около 70-80 лв. колегите от АЕЦ предоставят енергията и я миксират така – от въглищни централи, от водно-електрически централи. В момента, в който бъде либерализиран пазарът, от АЕЦ ще реализират допълнителни приходи между тези 80 лв., които регулирано предоставят за микс до пазарната цена, която е момента е около 280 лв. за мегаватчас. Като направите разликата, тези 200 лв. допълнително, ще бъдат извънреден приход за тях, който пък ще влезе във фонд "Сигурност на електроенергийната система". И през него ще бъдат насочени отново към битовите потребители, за да можем да гарантираме тяхната сигурност и запазване на същите цени и сметки", обясни министърът.

Той разкритикува представители на "Продължаваме промяната" в предишното редовно правителство, които според него са поели неадекватни ангажименти. Според него по силата на договореното от тях сметка от 108 лв. за ток на едно домакинство е щяла да скочи на 495 лв.

Надскочили сме се

Като друго неадекватно решение минситърът описа съкращаването на въглеродните емисии.

"Тук сме надскочили себе си в амбицията си да поемем ангажимент да намалим с 40% само енергийния сектор – емисиите от въглищните централи като ангажиментът е бил поет централа по централа. Дори едната да спре да работи поради технически причини, това не освобождава от отговорност всяка една от другите централи да намалява емисиите си", обясни Станков.

Така според него се поставяло в риск цялостното функциониране на енергийната система. Станков посочи, че "Европа никога не искала това от нас". Той допълни, че заради по-студената зима сега са изгорени много повече въглища, което значи, че няма да има намаление на емисиите, а най-вероятно – увеличение.