Всеки втори българин е готов да плаща допълнителна здравна осигуровка, но само ако срещу нея получи безплатно болнично лечение, без да му се налага да доплаща. Друго очакване е отпадане на направленията за специалист и възможност да получи повече безплатни или по-евтини лекарства. Това сочат данните от национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено през януари и февруари.

Общо взето хората са разделени по въпроса с допълнителната здравна осигуровка – 51% биха плащали допълнително за здраве, докато 49% – не. Сред анкетираните доминира негативната оценка за качеството на здравните услуги.

Склонни да плащат по-висока здравна осигуровка са хората с по-добър социален и материален статус – жители на големите градове, икономически активните, високо образовани и с по-високи от средните за страната доходи.

Въпреки високото общо равнище на одобрение за допълнителното здравно осигуряване, липсва консолидиращ мнозинството фактор, който да мотивира по-активното доброволно включване, посочват авторите на изследването.

Близо половината българи са категорични, че здравната вноска трябва да остане в сегашния си размер – 8%. 18 на сто от анкетираните са посочили, че тя трябва да се увеличи, като според 15% от тях вноската трябва да достигне 10%, а 3 % са за вноска от 11 и повече процента. 13% от българите пък са на мнение, че вноската трябва да бъде намалена. Според 11 на сто вноската трябва да е около 5-7%.

66% от хората смятат, че трябва да получават по-добра здравна грижа за равнището на плащаните осигуровки. Всяко ефективно и скъпоструващо лекарствено лечение трябва
да се поема изцяло от бюджета на НЗОК, заявяват 78 на сто от участвалите в проучването.

Според 32% от българите болниците "източват“ най-голяма част от финансовите ресурси в сектора. Приблизително същия процент смятат, че средствата в здравеопазването се източват от здравната каса. Хората смятат, че трябва да се подобри контрола по отношение на доплащането на пациентите и при провеждането на търгове за лекарства и медицински консумативи.

64% от участниците в допитването посочват, че са съгласни с въвеждането на спешен пакет, в който да се определи точно състоянието на спешност и здравно неосигурените да могат да използват само този пакет.

Процентът на ромите, които не са съгласни с въвеждането на този пакет, обаче е много по-висок от средния дял на противниците на тази идея. При среден дял 16% на хората, обявили се против тази идея, сред ромите този дял достига 27%.

Преобладаващата част от хората подкрепят създаването на допълнителен здравен фонд, заплащан от държавата. 87 на сто подкрепят идеята за създаване на допълнителен здравен фонд за деца, 78 на сто – за пенсионери, а 68% – за социално слаби.