Идеята на МО е да движи трите проекта паралелно, като общата им стойност е около 4 млрд. лева, които се предвижда да се изплащат разсрочено през следващите десетина години. 

 

Проектът за новите кораби бе на финалната си права, но в края на миналата година единствената компания, която подаде оферта – варненската "Делфин", изненадващо се отказа в последния момент. 

 

От компанията не коментираха официално решението си, но от МО обясниха, че то се дължи на намалената стойност на проекта. Първоначално той бе за 820 млн. лева, които трябваше да бъдат изплатени през следващите пет години. След като законови промени доведоха до начисляването на ДДС върху военните проекти, парите за сделката паднаха с над 164 млн. лева.

 

Сега правителството отчита промените и вдига бюджета до почти 1 млрд. лева. 

 

Още миналата година много експерти бяха скептични, че с този бюджет може да бъде реализиран проектът. За това говори и фактът, че само една компания подаде оферта. 

 

Освен повечето средства, от Министерския съвет "ремонтират" проекта и с два нови варианта за придобиването на корабите: "закупуване на нов отбранителен продукт (модифициран за нуждите на ВМС) или производство по лиценз и комбинация от разработване на нов продукт и модификация на съществуващ такъв".

 

Корабите трябва да бъдат оборудвани с основно въоръжение и да бъдат доставени с резервни части. Доставчикът ще трябва да обучи екипажите и да поеме поддръжката им за три години. 

 

Проектите трябва да бъдат одобрени и от парламента, тъй като по закон военните разходи над 100 млн. лева трябва да минат през пленарна зала. Очаква се това да се случи без особени  проблеми, както стана и с другите два големи проекта от модернизацията на армията – за купуването на нов тип изтребители и на бронирани машини. 

 

Това са трите най-големи сделки от модернизацията, като правителството планира да ги реализира едновременно. Те обаче биха били сериозно предизвикателство и за държави с далеч по-голям Брутен вътрешен продукт и много анализатори се съмняват в успешния им изход. 

 

Проектът за купуването на корабите бе предвижен напред от предишното правителство на Бойко Борисов, въпреки че дотогава основният приоритет бе да се ремонтират старите белгийски фрегати, на които Военноморските сили разчитат от години.

 

Проектът се движеше като състезание с един кон, тъй като отдавна бе известно, че фаворит е именно варненската корабостроителница.

 

Министерството на отбраната поиска оферти от още шест фирми. Четири от тях посочиха, че не могат да представят предложение, а две въобще не пратиха отговор.