Правителството е оттеглило спорния проект за промени в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) на последното си заседание (на 4 ноември т. г., б. р.). Причината не е ясна, нито пък дали е имало дебат по въпроса между министрите. В първоначалния проект имаше ключови промени като въвеждането на вечна тайна за класифицираната информация и даването на възможност на агентите на службата да работят като психотерапевти.

Оттеглянето на законопроекта за ДАНС е поредната скрита от Правителствената пресслужба новина в последно време. За нея се разбира единствено от протокола от правителственото заседание. Точката за закона за ДАНС фигурира в рубриката "Предстоящи събития", но липсва в рубриката "Заседания и решения на Министерски съвет" – нито е посочена като точка в дневния ред, нито има съобщена и дума по въпроса от Правителствената пресслужба. Проверка на Mediapool в Системата за правна информация на Министерския съвет в понеделник обаче установи, че в протокола от заседанието все пак лаконично е записано, че законопроектът е оттеглен. Не е ясно и дали е имало дебат по въпроса между министрите, защото правителството е започнало да публикува с огромно забавяне стенограмите от правителствените заседания. В миналото те се обявяваха до няколко дни след заседанията, а в момента последната публикувана стенограма е от заседанието на кабинета на 7 октомври.

Още по темата

ДАНС иска някои досиета да останат вечна тайна

29.08.2026 11:53 Цветелина Соколова, Никола Лалов

На портала за обществени консултации обаче е качена подробна справка от общественото обсъждане на законопроекта. От него става ясно, че са преработвани текстове, преди внасянето им в Министерски съвет, но въпреки това министрите не са одобрили проекта.

След като няколко организации на психолози и психотерапевти са възразили срещу предложението агентите на ДАНС да могат да работят като психотерапевти, властта е приела тази идея изцяло да отпадне от законопроекта.

Не така обаче стои въпросът с другия ключов текст – предложението на ДАНС в закона да се въведе вечна тайна чрез разрешаване на многократно и неограничено увеличаване на сроковете за защита, срещу което се обяви "Програма Достъп до информация". Най-новата редакция, предложена от ДАНС, предвижда тайната да не е вечна, но да се разреши допълнително удължаване на грифовете на документите до 30 години.

От справката става ясно, че по законопроекта има пространно становище и на Държавна агенция "Архиви" за проблемите, които могат да възникнат с него, като най-съществената е нуждата от синхрон в законодателството предвид преместването на архива на Комисията по досиетата в ДА "Архиви".

Сега сроковете за защита на класифицираната информация зависят от грифа – 30 години за "Строго секретно", 15 години за "Секретно", 5 години за "Поверително" и 6 месеца за информация, която е служебна тайна. Всички те могат да бъдат удължавани, но максимум двойно на първоначално поставения срок. Това значи, че документ, класифициран като служебна тайна, може да бъде защитен най-много за 12 месеца, а такъв с гриф "Поверително" – максимум 10 години. Според най-актуалния вариант, предложен от ДАНС, всеки от тях ще може да бъде защитен до 30 години след първоначалния си срок – например документ, който е служебна тайна, ще може да остане засекретен за максимум 30 години и 6 месеца вместо за 1 година, както е в момента.

Още по темата

Агентите на ДАНС ще могат да работят като психотерапевти (обновена)

01.09.2026 08:04 Цветелина Соколова

"Създаването на възможност за многократно удължаване на срокове беше предвидено с оглед установени в практиката случаи, в които макар срокът за защита да е изтекъл, разкриването на информацията все още да може да застраши суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или да създаде опасност от възникване на вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред", гласи аргументацията на агенцията за сигурност. Според нея сроковете на защита на класифицирана информация с по-ниски нива ("Поверително" и "За служебно ползване") "понякога се явяват твърде кратки и не позволяват да бъде постигната целта на закона – защита на класифицираната информация".

По отношение на унищожаването на документите ДАНС предлага в срок до 1 година след изтичането на срока на защитата им или премахването на нивото на класификация те да бъдат предоставяни на съответния държавен архив. И в момента би следвало документите да отиват в архива, но това не се случва, а част от службите за сигурност не са предавали досиетата си в държавните архиви никога в историята си.

Според редакцията на ДАНС класифицираната информация ще се унищожава, "когато повече не е необходима за служебни цели и няма историческо, практическо или справочно значение". Унищожаването ще се извършва след предложение на комисия, съставена със заповед на ръководителя на съответното ведомство, като за унищожаването в едномесечен срок ще се информира Държавната комисия по сигурността на информацията.

По този текст има категорично становище на ДА "Архиви", че не бива да се допуска унищожаване на документи единствено на основание, че те "повече не са необходими за служебни цели". "Категорично настояваме този текст да отпадне. Следва да бъде запазен или изрично възпроизведен принципът, че преди унищожаване се извършва от страна на ДА "Архиви" на оценка за историческо, практическо и/или справочно значение. Да се гарантира, че документи с историческо, практическо или справочно значение не могат да бъдат унищожавани без съобразяване с компетентността и процедурите, установени в архивното законодателство", посочват от ДА "Архиви".

На този етап не е ясно дали законопроектът ще се преправя или окончателно се отхвърля от правителството.