Управляващото мнозинство ще разчита на системата за прозрачност на обществените поръчки СИГМА в битката си с олигархията и нечестното печелене на държавни пари с нагласени търгове. Наскоро министърът на иновациите Иван Василев посочи, че надграждането на Системата за интегриран граждански мониторинг и анализ (СИГМА), което се очаква да се случи през септември, ще позволи да се проследяват обвързаности на политици с фирми и дали въпросните дружества имат спечелени обществени поръчки.

Още по темата

Радев ще бори корупцията при обществените поръчки със Сигма AI

19 март 2026 19:22

В аванс министърът каза, че над 250 политически лица са декларирали дялове във фирми, печелили обществени поръчки.

"Всяко политическо лице, когато постъпва на длъжност в държавата, декларира свързаност с фирми. Тези декларации са публични. Ние сме направили извадка на всички тези декларации. Обобщили сме ги в разбираем вид и за хората ще стане ясно къде и как пари са отивали във фирми, свързани с политици в България", обеща министърът.

Той дори открехна завесата още малко и от думите му в наскорошно интервю пред БНТ излезе, че сред тях има действащи общински съветници.

Един от тези хора е член на ОбС в малка община, но свързани с него фирми са получавали големи средства, каза Василев.

"Олигархичният модел има различни проявления. Най-видима за нас, гражданите, е некачествената инфраструктура по магистралите и пътищата, когато си чупим колите. По-малко видими и скрити са дигиталните магистрали, които аз заварвам не с дупки, а с кратери и пропасти. Една шепа фирми са участвали в тези поръчки. Доволни ли сте от дигиталните услуги, които ползвате?", заяви още министърът.

Още по темата

Обществени поръчки за 17 млрд. евро са спечелени без конкуренция

31 юли 2026 10:05

Иван Василев направи и уговорката, че по принцип участието на публични лица в търговски дружества не е незаконно, но наред с това риторично попита: "Морално ли е те да получават милиони по обществени поръчки?".

А иначе на този етап данните в СИГМА показват, че обществени поръчки за близо 17 млрд. евро са спечелени, без в процедурите да е имало конкуренция. Това са над 31% от търговете за последните пет години. В тях е имало само по един участник, което означава, че конкуренция изобщо липсва. Това е особено явно в сектори като строителство на инфраструктура.

Как реално ще се случват тези проверки?

За да се случи всичко това, надградената версия на СИГМА най-сетне ще има връзка с публични регистри, като например директна интеграция с Търговския регистър. Целта е изкуствен интелект да извършва автоматичен анализ, така че в реално време да се проследяват свързани лица и фирми, които участват в процедури по обществени поръчки.

Крайната цел на правителството, според управленската му програма, е СИГМА да служи за анализ и контрол на всички разходи по обществени поръчки за периода 2020–2026 г. Това са над 193 000 договора и обособени позиции на обща стойност над 51 млрд. евро. Включени са над 4 400 институции възложители и над 17 400 фирми изпълнители, групирани по институции, общини, фирми и вид дейност, с детайлна справка за всяка процедура – вид, брой оферти, стойност и изпълнител.

Още по темата

Управляващите връщат обществените поръчки в частните болници

16 юли 2026 12:52

Срокът за задействане на автоматичната проверка за свързани лица чрез връзка с Търговския регистър е декември 2026 г. Дотогава трябва да се включат и функциите за анализ и визуализация на вътрешноведомствените разходи, които не преминават през електронния регистър на обществените поръчки.

До юни 2027 г. трябва да заработи и контролът в процеса на възлагане, тоест автоматичната проверка на условията на обявяваните поръчки за фаворизиращи и ограничаващи конкуренцията критерии. Поръчките с индикиран проблем ще се връщат на възложителя с маркирани забележки и ще се обявяват публично.

До декември 2027 г. пък ще трябва да е факт автоматичната проверка на подаваните оферти за стойности, завишени спрямо пазарните нива, с публично обозначаване на проблемните оферти и сигнали към възложителите и контролните органи.

Големите поръчки – пред камерите

Преди няколко дни премиерът Румен Радев обяви, че занапред ще показва пред телевизионните камери лицата на хората, които взимат големи пари от държавата през обществени поръчки – например за строителство, ВиК и др. Радев каза на пресконференция, че целта е всички български граждани да видят лицата на хората, които получават огромни средства през ДЗЗД и др., а не да остават скрити. "Ще ги каним да идват в министерствата или в Министерския съвет, да подписват договорите публично", каза Радев.

Радев обяви, че освен това постепенно контролът ще обхване и вътрешноведомствените трансфери, за да се предотвратят случаи като планираното плащане на стотици милиони за "поляни" от "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности". Ще въведем референтни цени за поръчките за ВиК, нови строежи и ремонти, каза още Румен Радев.

Важен тест

Сериозен тест за управляващото мнозинство в парламента ще бъде заявката да върне обществените поръчки в частните болници. През юли депутати от "Прогресивна България" внесоха в парламента промени в Закона за обществените поръчки и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Те предвиждат две основни промени. Първата е всички болници, които работят с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), независимо от тяхната собственост, да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки. Мярката цели да върне равнопоставеността между държавните, общинските и частните болници, както и да отговори на делото, което ЕК води срещу България заради изключването на частните болници от режима на обществените поръчки.

Още по темата

Радев със заявка за нов легитимен главен прокурор, демонтаж на олигархията и свободни медии (обновена)

19 март 2026 17:11

Другата ключова промяна предвижда нерегистрираните лекарства да се купуват с централизиран електронен търг. Целта е да се повиши прозрачността и едни и същи лекарства да се купуват на еднаква цена от различните болници. В момента съществуват сериозни дисбаланси в цените на скъпоструващите медикаменти. При електронния търг се предвижда Министерството на здравеопазването да сключва рамкови споразумения с дистрибутори за доставката на лекарствените продукти. А след това болниците ще могат да сключват договорите си при договорените от МЗ цени, като ще запазят възможността да се договарят с дистрибуторите и за по-ниски цени.

Двете мерки вече срещат отпор както от страна на частни болници, така и от страна на търговци на лекарства.