Конституционният съд отмени новия механизъм за определяне на заплатите в съдебната система, с който те бяха замразени за неопределено време.

С приемането на редовния бюджет през лятото мнозинството на "Прогресивна България" успя да прокара през парламента замразяване на размера на магистратските заплати. За тази цел те бяха обвързани с депутатските възнаграждения.

Преди това заплатите на народните представители също бяха замразени.

След стабилизирането на българската икономика през 1997 г. магистратските заплати започнаха постоянно да се увеличават, защото се изчисляват по формула, обвързана със средната заплата в бюджетната сфера.

Така за последните 30 години те неколкократно изпревариха средната заплата в страната, а заплатите на членовете на ВСС надхвърлиха 10 000 евро, което се превърна в тема, дразнеща обществото. Най-вече заради лошото качество на българското правосъдие.

Още по темата

Магистратите вземат по 2832 евро отгоре за облекло

12.03.2026 15:53

Най-ниското ниво в съдебната система е това на младшите съдии, прокурори и следователи. Те получават около 2500 евро, или две средни заплати в бюджетната сфера.

Управляващите си поставиха за цел да спрат това непрестанно увеличаване, като първо замразиха депутатските заплати, а след това обвързаха размера на възнагражденията в съдебната власт с тези на депутатите.

Последното увеличение на заплатите в системата бе направено в началото на годината от ВСС. С него основните заплати на магистратите на върховно ниво достигнаха 4874 евро.

На апелативно ниво възнагражденията достигат 4032 евро. Съдиите и прокурорите на окръжно ниво в София ще получават 3606 евро, а колегите им от останалите окръжни съдилища и прокуратури – 3334 евро.

Още по темата

Влез във ВСС, стани милионер

18.04.2025 08:48 Красен Николов

Отделно се получават добавки за ранг. За първи ранг те са 258 евро, за втори – 354 евро, а за трети ранг (върховно ниво) – 397 евро.

Най-голямата добавка е тази за прослужено време, която може да увеличи заплатата до 40% над базовото възнаграждение. Това означава, че заплатата на върховен магистрат може да достигне до 8000 евро на месец.

След решението на КС заплатите в съдебната власт ще продължат да растат заради увеличаването на средната работната заплата.

За да обяви за противоконституционна разпоредбата в закона КС приема, че парламентът е замразил заплатите в нарушение на конституционното изискване "за стабилност на статуса на съдиите, прокурорите и следователите".

Пада и текстът за минималната заплата

Конституционният съд обяви за противоконституционно и решението на депутатите от "Прогресивна България" за отмяна с Бюджет 2026 на автоматичния механизъм за увеличение на минималната работна заплата.

Решението на КС в тази част обаче няма да има никакъв ефект, защото междувременно депутатите приеха промени в Кодекса на труда, с които въведоха нов механизъм за определянето на МРЗ, с което решиха проблема.

Съдът бе сезиран от омбудсмана Велислава Делчева, която поиска отмяна на разпоредбите, които засягат промяната на начина на изчисляване на минималната работна заплата и на трудовия стаж, приети през бюджета за 2026 г.

Чрез закона за бюджета за тази година управляващите прокараха редица промени в други закони. Една от най-важните промени бе отмяната на досегашното правило за автоматично и ежегодно определяне на МРЗ (чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда), без едновременно с това да се въвежда ясен алтернативен модел или гаранции за актуализация на заплатите.

Още по темата

Минималната работна заплата ще бъде с максимален размер 672.80 евро

04.10.2026 13:59

Националният омбудсман посочи в жалбата си, че оставянето на доходите в зависимост от бъдещо законодателно събитие нарушава принципите на правовата и социалната държава и конституционната закрила на труда. Тя допълни, че промени в основен закон като Кодекса на труда се правят през "задната врата" на Закона за бюджета, без да е изготвена оценка на въздействието и без реално обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Омбудсманът обяви, че основните ѝ мотиви за искането към Конституционния съд са злоупотребата със законодателна техника и погазването на правото на труд и допълнителни социални права с въведените в бюджета промени.

До лятото на тази година в България действаше ясна формула за определяне на минималната работна заплата, която беше фиксирана на 50% от средната брутна заплата за предходната година. При тази формула минималната заплата за 2027 г. щеше да възлиза на 690 евро.

Под натиска на работодателските организации кабинетът на Румен Радев поддаде и въведе нов механизъм, който премахна ясните правила. Вместо това бяха въведени редица критерии и диапазон, в който минималната заплата може да варира. Сега се предлага тя да бъде 660 евро от 1 януари 2027 г.

Това е с около 30 евро по-малко от размера по старата формула, което предизвика протест на КНСБ, а премиерът Румен Радев даде да се разбере, че правителството все още не е взело финално решение по въпроса.

Още по темата

"Стига вече работещи бедни": КНСБ блокира София с искане за по-високи заплати

16.10.2026 16:33

В момента минималната работна заплата в България е 620,20 евро, което е значително по-малко от тази във всички останали страни в ЕС. Следващата най-ниска минимална заплата е в Латвия – 780 евро, а малко по-висока е в Румъния – 795 евро.

Заради несъгласието си с гласувания бюджет със свръхдефицит от 5.7% от БВП парламентарните групи на ГЕРБ и "Продължаваме промяната" внесоха отделни жалби в Конституционния съд срещу бюджета.

ГЕРБ поиска обявяване на целия закон за противоконституционен заради незаконния дефицит, докато ПП представи аргументи срещу конкретни текстове – например отменянето на формулата за определянето на минималната работна заплата, въвеждането на обвързване на заплатите в съдебната система с тези на депутатите и др.

КС отхвърли искането за отмяна на целия бюджет.