Бившият концлагер "Белене", който е символ на репресиите на комунистическия режим, е напът най-сетне да се сдобие с дългоочаквания статут на недвижима културна ценност, след като в петък Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) към Министерството на културата гласува лагерът да получи статут.

Новината съобщиха от фондация "Софийкса платформа", които от години са една от водещите организации, грижещи се за лагера и опазването на паметта на жертвите на комунизма, на своята Facebook страница в петък.

"Днес Специализираният съвет гласува лагерът "Белене" да получи статут на недвижима културна ценност. Предстои министърът на културата да издаде заповед, с която статутът да бъде официално предоставен. 39 години след затварянето му, мястото е напът да получи признание като място на памет", пишат от фондацията.

Oт пресцентъра на културното ведомство потвърдиха пред Mediapool, че на заседанието си експертният съвет е приел решение да предложи за предоставяне на статут на недвижима културна ценност с категория "национално значение" обекта лагер "Белене" на остров Персин.

"Следващата процедура е свързана с утвърждаването на Протокола от заседанието от министъра на културата, след което ще бъде подготвена съответната заповед", поясняват от министерството.

Софийска платформа изтъква, че решението е резултат от усилията на различни хора и организации.

"Благодарим на всички, които работиха за него, най-вече на всички лагеристи, които жертваха свободата си и имаха смелостта да разкажат! Безценен е приносът на изследователите, неправителствените организации и институциите, както и на политиците, които подкрепиха и придвижиха процеса в последните месеци – Георги Георгиев, Юлиан Попов, Тодор Чобанов", заявяват от фондацията.

Дълъг процес

Придобиването на статут на недвижима културна ценност (НКЦ) в България е регламентирано от Закона за културното наследство (ЗКН) и Наредба № 3 от 2019 г., издадена от културното министерство.

Държавни и общински институции, различни организации , както и Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) могат да предлагат различни обекти да придобият статута. След това се прави анализ и експертна оценка на обекта, а на база решението министърът на културата издава заповед, с която обявява обекта за недвижима културна ценност.

Още по темата

Ще стане ли бившият концлагер "Белене" паметник на културата?

18 юли 2025 07:47

Групови недвижими културни ценности от национално значение обаче се съгласуват и с регионалния министър, а когато в границите на недвижимата културна ценност попадат защитени територии, какъвто е случаят с лагера "Белене", и с министъра на околната среда и водите.

Процедурата по обявяването на "Белене" за национален паметник на културата беше открита още през 2018 г. в Министерството на културата, но в продължение на години завършването ѝ е блокирано поради липса на консенсус между културното и правосъдното министерство и Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Причината е, че лагерът се намира на остров Персин, където има защитени природни територии, както и действащ затвор.

Изглежда обаче, че очакваният статут най-сетне ще се превърне в реалност.

"Нужна е реална грижа"

"Белене" и до днес е нарицетелно за ужасите на комунистическия режим в страната. Между 1944 и 1989 г. в различни периоди в България има близо 80 концлагера, но страната официално не е превърнала нито един от тях в място на памет и мемориал на жертвите на репресиите на комунистическата власт.

Това бездействие в продължение на години обаче не спира редица неправителствени организации, изследователи, активисти, общественици и историци да полагат усилия бившият концлагер "Белене" да се превърне в пространство за памет и да получи статут на културен паметник.

Тяхната най-голяма цел вече е съвсем близо, но въпреки че е голяма крачка, според "Софийска платформа" статутът сам по себе си не е достатъчен.

"Нужна е реална грижа за "Обект II", съхраняване на исторически артефактите, координация между институциите и ясна концепция за бъдещ мемориален комплекс", отбелязват от фондацията.

Още по темата

"Раят, превърнат в ад". "Белене" и опазването на паметта на жертвите на комунизма

1 февруари 2026 07:30

През годините на територията на Втори обект на "Белене", където са били въдворявани голяма част от лагеристите, а днес е най-достъпната и запазена част от лагера, възникват различни възпоменателни символи – паметни знаци, паметна плоча на жертвите на лагера от БЗНС; възстановка на лагерната арка; интерконфесионална молитвена стая. Имало е и изложби и различни инсталации.

По инициатива на бивши лагеристи, местната власт, гражданското общество и религиозни общности от години ежегодно се организира поклонение в памет на жертвите.

Лагерът вече е част и от "Образователните маршрути" на образователното министерство заради усилията на "Софийска платформа". Съвместната работа на фондацията, община Белене, фондация "Остров Белене" и други партньори помага лагерът да стане и част от "100-те национални туристически обекта".

С помощта на водещи изследователи по темата е създадена и платформата Belene.camp, където можете да чуете невероятните истории на бивши лагеристи, разказани от тях самите в интерактивни видео интервюта. За последните две години сайтът е посетен повече от 200 000 пъти.

Благодарение на всички тези инициативи лагерът привлича ученици, преподаватели, дипломати и туристи. Освен с "Белене" всички те се запознават и с културното наследство и природните богатства на града и околността.

"От години работим "Белене" да бъде достъпно място, където най-вече младите хора могат да съпреживеят съдбата на хилядите, попаднали в лагера, и да погледнат на свободата, правовата държава и човешките права с друго око", е заявявал в разговори пред Mediapool директорът на "офийска платформа" Луиза Славкова.

Визия за бъдещето на лагера

Още през лятото "Софийска платформа" и нейните съмишленици от фондация "Остров Белене" заедно с изследователите и историци Борислав Скочев, проф. Даниела Колева и проф. Момчил Методиев създадоха визия за бъдещето на лагера, която да се прилага дори и след като получи статут от културното ведомство.

Получаването на статута, разбира се, е необходимо, за да се предприемат конкретни стъпки в няколко направления: поддържане на инфраструктурата, институционална координация и улесняване на достъпа до лагера.

За поддръжката на инфраструктурата на Втори обект се предлага възстановяване на електроподаването и поддръжка на пътя до и около историческите сгради, като има идея тези дейности да бъдат извършвани от лишените от свобода в действащия затвор на острова.

Предлага се и проверка за налични архиви в затвора "Белене" отпреди 1989 г. и предаването им в Държавна агенция "Архиви".

Визията включва и подписването на Меморандум за разбирателство между община Белене, различните министерства и местни представители на гражданското общество като фондация "Остров Белене", за да координират дейностите си около лагера.

Предлага се и завършване на съществуващия монумент в памет на всички жертви, разширяване на изложбената практика в рамките на втори обект, създаване на пространство за нови изложби и изработване на нови информационни табели.
Визията включва и идеи за улесняването на достъпа до лагера, събиране на статистика за посетителите, получаването на обратна връзка, както и въвеждане на максимален брой посетители на ден, месец и година, съобразен с изискванията на природния парк на остров Персин.

След като лагерът получи статут, пък се предлага обсъждане с историци, архитекти, археолози и други експерти за бъдещата концепция за лагера. Предложенията включват и изследване на добрите европейски практики, където местата на памет функционират редом с природни паркове, действащи затвори, жилищни и бизнес зони.

Освен това се предвижда поддръжка на наличния общ паметник за всички жертви и обособяване на зона за индивидуални или групови паметни плочи за отдаване на почит.
"Важно изпълнителната власт да покаже ангажимент и да отдели сериозен ресурс за изграждането на това място по най-съвременните стандарти и практики", коментирала е в миналото пред Mediapool Луиза Славкова.

По думите ѝ грижата за "Белене" изисква много усилия, за да се превърне в място на учене и памет, подобно на други такива места в Европа.