Въпреки че до понеделник следобед нямаше изгледи социалните партньори бързо да постигнат консенсус за новата формула на минималната работна заплата (МРЗ), късно в понеделник Министерството на финансите (МФ) обяви, че договорка е постигната.

"Правителството и социалните партньори се обединиха около механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната", съобщиха от ведомството на Гълъб Донев около 20 ч. в понеделник.

В същото време от КНСБ и Българската стопанска камара коментираха, че преговорите продължават в четвъртък, но според социалния министър Наталия Ефремова правителството и социалните партньори са на няколко часа от финализирането на работата по темата и е постигнат огромен напредък. 

Миналата седмица правилството обяви, че има консенсус по въпроса, но се оказа, че ключови детайли все още не са изяснени.

МФ: Бизнесът и синдикатите ще договарят заплатата в определен диапазон

Занапред минималната заплата няма да се определя автоматично, а ще се договаря между бизнеса и синдикатите в определен диапазон, но крайната дума ще е на правителството.

Промяната в четири индикатора с равна тежест ще определя доколко може да нарасне минималното възнаграждение:

• Индекс на цените на малката потребителска кошница – за определяне на покупателната способност на минималната работна заплата, като се вземе предвид издръжката на живот;
• Брутна медианна работна заплата – за определяне на общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
• Брутна средна работна заплата – за определяне на темпа на растеж на работните заплати;
• Брутна добавена стойност на един зает за последните 10 години – за определяне на дългосрочните равнища на производителността на труда в страната.

Минималната работна заплата за всяка следваща година ще бъде в диапазон от долна и горна граница. Долната граница ще е минималната работна заплата за последната година. Горната граница ще се определя от среднопретеглената стойност на посочените четири индикатора, като данните ще бъдат предоставяни от Националния статистически институт за завършена година.

Процедурата по формиране на минималната работна заплата ще включва няколко етапа.

До 1 април министърът на труда и социалната политика ще предоставя на социалните партньори данни за диапазона, в който следва да определят минималната работна заплата, включително информацията, въз основа на която е получена горната граница. Работодателите и синдикатите имат срок до 15 май да договарят размера на минималната работна заплата, до 31 май да изготвят доклад.

Като вземе предвид доклада на социалните партньори, Министерският съвет трябва да определи окончателния размер на минималната работна заплата за следващата година.

Адекватността на минималната работна заплата ще се оценява на всеки 3 години.

Преговорите продължават в четвъртък  

Преговорите за минималната работна заплата (МРЗ) продължават, като очакванията са в четвъртък Националният статистически институт (НСИ) да успее да представи данните за изменението на медианната работна заплата, за да се види и конкретната формула, казаха от КНСБ и от Българската стопанска камара след заседанието на работната група в МФ.

"Медианната заплата е точно тази, която е на средата на пазара на труда. Всички, които получават под медианната, са равни на тези, които получават над медианната, и това е разликата от обикновено около 30% от средната брутна работна заплата", обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров след срещата, продължила над пет часа.

По думите му, след като се видят данните от НСИ за ръста на медианната през миналата година, те ще се "наложат" на 620 евро и ще се види какъв горен праг ще се получи.

Постигнахме съгласие адекватността на МРЗ да се мери на три години, а не на четири, съобщи още президентът на КНСБ. Той очаква в четвъртък да има напредък и по отношение на конкретиката как ще се мери адекватността.

Димитров обясни още, че що се отнася до четвъртия критерий е постигнато съгласие той да се основава на дългосрочна продължителност на труда, която ще се мери на 10 години.

Часове по-рано консенсусът изглеждаше преждевременен 

Часове преди съобщението на МФ изглеждаше, че няма сближаване на позициите между синдикатите и работодателите за механизма, по който ще се определя минималната работна заплата. Това стана ясно от изявления на представители на двете страни в понеделник сутринта по повод обявеният от правителството миналата седмица консенсус по критериите за определяне на минималното възнаграждение.

Преди заседанието на работната група в понеделник от КТ "Подкрепа" излязоха с предложение за 2027 г. да бъде определен конкретен размер на минималната заплата, а преговорите за механизма да продължат до постигането на съгласие.

Още по темата

От догодина минималната заплата ще зависи и от производителността на труда

11 август 2026 20:43

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви сутринта пред БНТ, че по ключови елементи от бъдещия механизъм разговорите тепърва предстоят.

"Миналата седмица имаше една среща при вицепремиера Донев, която беше обявена като първоначална среща да се уточнят позиции и да започнат първоначални разговори да започнат. Така беше обявена, нямаше официално писмо за нея, нито свикване, по телефона беше свикана. Важното е, че ние няколко години подред се опитваме с бизнеса да намерим общи решения и бяхме много близо и все още сме, но тази власт всъщност не е коментирала с нас нито един от тези критерии в детайли – нито критериите, нито показателите, нито теглата, нито формулата, ред нещата, за които говорим", заяви Пламен Димитров.

Синдикалният лидер подчерта, че механизмът за определяне на минималната заплата трябва да гарантира адекватен стандарт на живот и да намалява работещите бедни. По думите му все още предстои да се договорят как ще се актуализира минималната заплата, през какъв период ще става това и по какви критерии ще се оценява нейната адекватност. КНСБ настоява за ежегодна актуализация на базата на договорените критерии.

Разминаването беше потвърдено и от страна на работодателите. Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов посочи, че на първата среща са били обсъдени въпроси, по които разногласията са били сравнително малки. Това, според него, е създало погрешното впечатление, че е постигнато споразумение.

Още по темата

Новата формула за минималната заплата ще е ясна до края на август

12 август 2026 15:05

"Очевидно Министерството на финансите и Министерството на труда търсят консенсус и то в кратки срокове, така че да бъде изработен механизъм, който да бъде приложен още през 2027 година, тъй като бюджетната процедура за 2027 година е належаща и предстояща. В първата среща господин вицепремьерът започна с моменти, които не са толкова спорни между социалните партньори и, може би, заради това се постигна такова едно усещане за приемане, за договореност, което беше измамно. На следващата среща почти всички договорени в първата среща показатели бяха отхвърлени главно от синдикалните организации", каза Иванов пред БНТ.

Същевременно в понеделник с позиция излязоха и от другия голям синдикат КТ "Подкрепа".

КТ "Подкрепа" настоя да бъде определен конкретен размер на минималната работна заплата за 2027 г, който да е икономически обоснован и социално приемлив, а преговорите за устойчив механизъм да продължат до постигане на съгласие и да постига целта за адекватна минимална работна заплата. Предложението е с оглед краткия срок – до 21 август т.г. – за изготвяне на механизъма за изчисление на минималната работна заплата.

КТ "Подкрепа" предлага диапазонът за преговори за минималната заплата за догодина да бъде от 692 евро до 750 евро.

От КТ "Подкрепа" потвърдиха, че подкрепят четирите основни критерия за определяне на минималната работна заплата, обсъдени на предходната среща между правителството, работодателските и синдикалните организации. Това са покупателната способност на минималната заплата с оглед издръжката на живота, общото равнище и разпределението на работните заплати, темпът на нарастване на възнагражденията и дългосрочните равнища и развитието на производителността на труда.

Разногласията бяха по начина, по който тези критерии трябва да бъдат измервани и прилагани. КТ "Подкрепа" не приема издръжката на живота да бъде заменена с показателя "разход на лице на домакинство". Според синдиката този показател не измерва доходите от труд и не е съпоставим с определянето на минималната заплата за човек, който работи на пълен работен ден.

Синдикатът не е дал съгласие и за предложения начин за оценка на адекватността на вече определената минимална работна заплата.