Министерството на образованието и науката обмисля да замени диктовката във външното оценяване в 4 клас със задача за редактиране на текст, което е основен инструмент за проверка на правописните умения в началните класове. Това съобщи образователният министър проф. Галин Цоков по време на национално съвещание с регионалните образователни управления в понеделник.

Идеята е в последната задача от изпита четвъртокласниците да открият и да редактират думи с правописни грешки. По този начин ще се разнообразят типовете задачи и отново ще се постигат целите за проверка на базовата грамотност в областта на правописа, но без нуждата от специална техника.

Вероятно промяната ще бъде въведена през тази учебна година, а в зависимост от резултатите ще се прецени дали да бъде трайно въведена.

Освен това се анализира и нуждата от преразпределение на броя на задачити със затворен, с кратък отворен и с разширен отговор на изпита по математика в края на четвърти клас.

"Промените са в продължение на усилията ни за поставяне на по-голям акцент на изпитите върху измерването на придобити компетентности, а не просто възпроизвеждане на знания", обясни проф. Цоков.

МОН цели да увеличава броя на задачите, които проверяват практически умения, необходими за живота, както и на задачи, които изискват осъществяване на междупредметни връзки.

"Редуването и разнообразяването на задачите ще помогне за по-ефективното прилагане на умения в нова и непозната ситуация, без обучението да се свежда само до подготовка за решаване на определен тип задачи ", допълни образователният министър.

По думите му се работи за изготвяне възможно най-бързо на тези модели за национално външно оценяване, така че и учители, и ученици, и родители да се запознаят максимално бързо с тях.

Резултатите от външното оценяване в четвърти клас не водят до последици, а са по-скоро формални, за да се провери подготовката на учениците в края на началното им образование.

PISA 2025 може да бъде онлайн

Друга важна задача пред образователното министерство през настоящата учебната година е свързана с провеждането на международното изследване PISA. През 2025 г. то ще бъде с фокус върху природните науки. Затова се подготвя единен инструмент, с който да може да се измерят придобити основни умения в областта на природните науки на учениците от 9 клас.

"Идеята е чрез решаването на включените в този тест задачи учениците да се запознаят с вида на задачите от изследването. Този инструмент ще бъде от полза и за преподаващите учители, които ще се информират за начина на задаване и на оценяване на такъв тип задачи", заяви образователният министър.

По думите му се обмисля тестът да се осъществи в електронна среда, като се одобрят различни платформи и се потърси обратна връзка от ученици и учители.

Освен това ще се даде възможност по преценка на преподаващия учител и по желание на ученика резултатите от всяка от трите части да се впишат вместо резултати от входните равнища – съответно по биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда и физика и астрономия.

Още в края на 2023 г. от министерството обявиха, че входните нива за деветокласниците ще са с повече задачи тип PISA и целта е установяване на пропуските на младежите.

Още по темата

Половината български деветокласници са функционално неграмотни, сочат данните на PISA

5 декември 2023 16:10

Резулататите на деветокласниците през 2023 г. отбелязаха сериозен спад и достигнаха най-ниски нива от 2006 г. насам, като се оказа, че половината български деветокласници са функционално неграмотни.

Друго изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за социално-емоционалните умения на 15-годишните ученици пък също показа негативни тенденции и резултати сред българските младежи на тази възраст.

Още задачи пред МОН

Друг основен акцент през учебната година ще бъде върху работата по препоръките от одитния доклад на Сметната палата, който показа редица пропуски в българското образование.

По думите на министър Цоков предстои да се подготви анализ на резултатите и ефективността на учебните програми, утвърждавани на училищно равнище от съответните директори, насочени към усвояването на българския език в начален етап, към развитието и усъвършенстването на компетентностите по математика в прогимназиален етап и на по природни науки в първи гимназиален етап.

Образователният министър посочи, че визията и рамката на очаквания стандарт за управление на качеството в образователните институции са вече подготвени.

"Имаме готово предложение, което е обсъдено със социалните партньори на Отраслов съвет за тристранно сътрудничество в системата на предучилищното и училищното образование", обясни Цоков.

По думите му в следващите месеци в 40 образователни институции ще се одобри инструментариумът за самооценка на образователните институции, ще се обсъди с педагогическата общност, за да може максимално да се усъвършенства преди приемането му.

Според него с утвърждаването на този стандарт ще се реализира изключително важна задача в системата, защото тя ще дава информация за състоянието на всяка институция – дали се отчита напредък, или изоставане, което ще помогне за прилагането на навременни и конкретни мерки на училищно ниво.

Има разработена визия и за цялостна промяна на учебните програми към по-голяма рамковост и интердисциплинарност. Тя ще се обсъжда с всички заинтересовани страни в следващите седмици.

"През миналата година актуализирахме учебните програми от 1 до 10 клас, но е необходимо да се направи по-сериозна стъпка за промяна и за създаване на повече възможности за практическо приложение на наученото", поясни проф. Цоков.

През септември предстои да стартира и проект за разработване на нов модел учебни програми в училищното образование на стойност 800 000 евро, поясняват от МОН.
Друга задача за министерството през тази учебна годиа ще бъде начинът на финансиране на училищата и детските градина, така че средствата, които те получават, да бъдат обвързани с качестовото на обучението и добавената му стойност.