Цяла седмица до късно през нощта. Така работеше през последните дни парламентарната правна комисия. Причината? Маратон по изслушване на кандидатите за членове на следващия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Този парламент най-сетне има реален шанс ще разреши един от най-наболелите проблеми на съдебната власт. Както е известно, мандатът на сегашния ВСС изтече преди един мандат, тоест преди пет години. През това време смениха осем състава на Народното събрание, след като бяха проведени толкова предсрочни избори, които не можеха да родят стабилно мнозинство за правителство, още по-малко за избор на нов кадрови орган на съдебната власт. Ситуацията се промени след изборите през април тази година, когато партията на Румен Радев спечели пълно мнозинство, като вкара в парламента 131 депутати. Те стигат за избор на правителство, но не и на ВСС, където Конституцията изисква мнозинство от 160 гласа.

Това означава, че е почти невъзможно една партия сама да събере необходимите гласове, т.е. няма значение кой е на власт, ще му се наложи да тъси съюзници, да се пазари и да се договаря, да прави компромиси. Което е добре, доколкото не позволява на един политически субект самостоятелно да взема решение. От друга страна, историята неведнъж е показвала, че обединението на две или повече партии зад един кандидат далеч не означава, че той е качествен.

Казано накратко, изборът на нов ВСС е шанс за промяна, но начинът, по който политическите сили ще се договорят за него, може да възпроизведе точно онова статукво, което обещават да разрушат.

Тотал щета

Сегашният състав на ВСС ще остави системата във вероятно най-тежко ѝ състояние през последните 20 години. Т.нар. съдебни кадровици си затвориха очите за скандали като "Осемте джуджета" и "Нотариуса" и не си мръднаха пръста даже да ограничат щетите от тях. Обратното, наблюдаваха безучастно ссъществуването на паралелни мрежи за влияние в съдебната власт, в които неформални посредници, действащи и бивши магистрати, прокурори и хора с достъп до институциите могат да използват правосъдието като инструмент за натиск, обслужване на интереси и разправа с неудобни хора

За сметка на това демонстрираха тоталната си политическа зависимост. Ето само два примера – когато ГЕБР и ДПС искаха Иван Гешев за главен прокурор, ВСС послушно и с аплодисменти го избра. Когато ГЕРБ и ДПС поискаха Гешев да не е повече главен прокурор, ВСС още по-послушно го уволни, лицемерно забравяйки как го защитаваше.

Още по темата

Заплати, натиск, кариерни бонуси, съдебна реформа – 24 прокурорски кандидати за ВСС представиха концепциите си

17.10.2026 21:45

Този ВСС е толкова компрометиран, че се наложи парламентът да приема специален закон, с който да им забрани назначенията. Иначе вероятно тези кукли на конци без колебание щяха да изберат и следващия главен прокурор, макар че нямаха никаква легитимност да го направят.

Две квоти, една голяма политическа битка

Както е известно, ВСС се състои от магистратска и парламентарна квота. Прокуратурата вече избра своите представители, а този уикенд същото трябва да направят съдиите. Което означава, че остава квотата на Народното събрание. По закон депутатите избират петима от общо 11 членове в прокурорската колегия и шестима от общо 14 членове в съдийската колегия.

Идеята при това разпределение е, че върху прокуратурата трябва да има по-засилен обществен контрол поради изключителното ѝ правомощие да повдига обвинение. Затова парламентарната квота е по-многобройна от магистратската. Друг е въпросът доколко този механизъм е ефективен.

Обратното е при съдийската колегия. Тъй като се търси повече самоуправление и независимост в съда, бройките тук са изравнени – шестима от магистратурата и толкова от парламента. Отново не се коментира ефективността на това разделение.

131 гласа не стигат: с кого ще се договори ПБ?

Ясно е, че макар да имат пълно мнозинство от 131 депутати, "Прогресивна България" не могат да изберат сами членове на ВСС. Ето защо на тях им се налага да водят преговори (ако вече не са го направили) с останалите партии.

И математиката, и политическата логика показва, че единствените партньори на управляващите в този избор са опозиционните партии "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които имат 37 депутати. Тези две формации от началото на своето съществуване поставят съдебната реформа, в това число и избор на нов ВСС, като свой основен приоритет.

Тук обаче се появяват проблемите. ПП и ДБ настояват за избор на четирима от подкрепените от тях кандидати, които разглеждат като безспорни фигури с интегритет и реформаторски профил.

Още по темата

Премиерът Радев не иска "партийно надлъгване" в изборите за ВСС

11.09.2026 13:37 Красен Николов

Това са съдията Емил Дечев (бивш вътрешен министър в кабинета "Гюров"), бившият прокурор-бунтар Андрей Янкулов (бивш правосъден министър), проф. Веселин Вучков (преподавател и бивш вътрешен министър), както и Таня Радуловска – Мадамжиева (бивш председател на Съюза на съдиите в България).

Изглежда малко вероятно ПБ да се откаже от четири позиции във ВСС, но дори и да приеме кандидатите на ПП-ДБ, има още един проблем.

Управляващата партия издигна някои много спорни кандидати. Част от тях са директно свързвани със статуквото в съдебната власт, което Радев обеща да разруши. Пазарлъкът ще бъде тежък, защото ПП и ДБ вероятно няма да искат да понесат репутационен удар, подобен на този с избора на Десислава Атанасова за конституционен съдия.

Другата опция на Радев е да влезе в договорка ГЕРБ, която управлява в продължение на 12 години и чейто лидер Бойко Борисов ту уверяваше, че реформата вече е извършена, ту я отлагаше "за след Цацаров".

ДПС, чийто лидер Делян Пеевски е мишена на антикорупционни разкрития и разследвания от страна на настоящия вътрешен министър Иван Демерджиев, в момента се е спотаило. Представители на партията изобщо не коментират темата, очевидно в очакване на гласуването, а може би междувременно се опитват да спазарят бъдещата си евентуална подкрепа.

Партия "Възраждане", която имаше решаваща роля за избора на подкрепаната от ПБ Илияна Йотова за президент, издигна само един кандидат за ВСС – бившата си депутатка Цвета Рангелова. Смята се, че нейният избор е почти сигурен.

Ясно е, че инициативата за преговори трябва да дойде от най-голямата партия. Не е ясно обаче как ще протекат тези преговори и какви договорки ще се постигнат. Лошото в случая е, че всичко се случва зад закрити врата и информацията, която достига до медии и общество, задължително е в осакатен вид.

Все пак е важно да се подчертае, че има огромно значение какъв тип сделка ще се постигне. Едно е управляващи и опозиция да се разбрали първите да подкрепят кандидатите на вторите без да им дават право на вето върху собтвените си кандидатури, а съвсем друго е, ако и по-слабият в тази договорка може да предявява претенции към кандидатите на по-силния. Ясно е, че ако опозицията се съгласи на вариант, при който няма право на вето, е огромен рискът в следващия ВСС да се повтори до болка познатата картинка от досегашните кадрови органи на съдебната власт. Смазващо голямо мнозинство на членовете (независимо от чия квота), подчинени на политическата конюнктура, което ѝ служи дисциплинарно и безусловно, плюс двама-трима независими членове на съвета, които доблестно се опитват да защитават прницпи, ценности и правила, но нямат никакъв шанс. Положението е "говори си, не ми пречиш".

Не бива да се забравя и че под "опозиция" не трябва да се разбират само партии като ПП и ДБ, които са доказани противници на статуквото в съдебната система. В този парламент опозиция са и ГЕРБ, и ДПС. Т.е., те също биха могли да се спазарят за подкрепа с хората на Румен Радев. А всички знаем какви хора пращат във ВСС Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Между реформаторите и хората на статуквото

Най-разпознаваемите сред кандидатите са бившите министри на вътрешните работи Емил Дечев и Веселин Вучков, както и на правосъдието – Андрей Янкулов. От тримата само Вучков не е имал досег със съдебната система. Той е бил зам.-министър и министър на МВР. Професор и дългогодишен преподавател по наказателен процес.

Дечев беше вътрешен министър в последното служебно правителство, чийто премиер бе Андрей Гюров. Той си спечели обществена подкрепа с активната работа срещу купуването на гласове. Но и с изказванията си срещу порочните практики в съдебната система. Той бе първият, който изнесе данните за съвместните пътувания на градския прокурор на София Емилия Русинова и главния герой от аферата "Осемте джуджета" Петьо Петров-Еврото.

Още по темата

Статуквото си действа, както си знае: ВСС отказа да отстрани градския прокурор на София

23.07.2026 12:46

Янкулов е бивш прокурор, служебен министър на правосъдието, дългодишен граждански активист и доскоро – част от екипа на "Антикорупционен фонд", организацията, която осветли схемите "Осемте джуджета". Впрочем, това вероятно е най-големият скандал в съдебната система през последните десет години. Тази история е като блато, от което прокуратурата не може да излезе. Като светлина в тунела може да се определи фактът, че по време на изборите за ВСС в прокуратурата вече открито се говореше за "Осемте джуджета". Това е стъпка в правилната посока, но не е достатъчно.

Сред другите кандидати за ВСС са съдията от апелативния съд Цветко Лазаров (предложен от Румен Миланов от ПБ), бившата зам.-министърка на правосъдието и съдия Таня Радуловска (номинация на ПП и ДБ), съдията от Пазарджик Красимир Комсалов (номинация на ПБ), Стефан Милев, бивш прокурор и настоящ съдия (номинация на ПБ), съдията от Велико Търново Милена Карагьозова (номинация на ПБ), съдията от Пловдив Иван Калибацев (номинация на ПБ), проф. Екатерина Салкова от БАН (номинация на ПБ), Анна Антонова, бивш зам.-ректор на Софийския университет (номинация на ПБ), съдията Михаил Малчев (номинация на ПБ), адвокатът и бивш президентски съветник Петьо Славов (номинация на ПБ), съдията Иван Ранчев (номинация на ПБ), съдията от Перник Кирил Баталски (номинация на ПБ), адвокатката Силвия Цанова (номинация на ПБ), зам.-председателят на Върховния касационен съд Евгени Стайков (номинация на ПП), съдията от Варна Светлозар Георгиев (номинация на ПП) и бившият депутат Васил Пандов (номинация на ПП).

Изслушванията

На депутатите много им личи кой кандидат не харесват. Издава ги дори начинът, по който задават въпросите си. Например управляващите от "Прогресивна България" бяха доста любопитни към номинираните от ПП и ДБ.

На Янкулов се задаваха въпроси от типа – ако прокуратурата е толкова зле, колкото твърдите, какво направихте вие, за да подобрите състоянието ѝ, докато бяхте прокурор. Или пък каква връзка има със случая "Петрохан". Твърденията на ГЕРБ, "Възраждане" и ПБ за негова "съпричастност" се базират на едно писмо, изпратено от организацията "Антикорупционен фонд" месеци преди трагедията в хижата и под връх Околчица. С него се иска информация какви действия предприема МВР срещу неправителствената организация на Ивайло Калушев. Писмото не е подписано от Янкулов, а той самият твърди, че изобщо не е знаел за съществуването му и няма никакво участие в изготвянето му. Въпреки това и като министър, и като кандидат за ВСС, той бе разпитван по тази тема, най-вероятно с цел да бъде дискредитиран.

За няма и три месеца като служебен министър на правосъдието (февруари–май 2026 г.), Андрей Янкулов предприе два опита за отстраняване на Борислав Сарафов – заради изтеклия законов срок на временното му назначение като главен прокурор и по дисциплинарни основания, като оспори и отказа на Прокурорската колегия на ВСС да разгледа първото му искане. Паралелно екипът на Янкулов подготви законопроекти за нова процедура за избор на ВСС, за деполитизирана антикорупционна комисия и за усъвършенстване на механизма за разследване на главния прокурор.

На бившия вътрешен министър Дечев също му се наложи да отговаря на въпроси за "Петрохан". Трагедията се случи преди той да поеме поста, но пък основната част от разследването беше изнесена по негово време. Затова той бе питан дали е сменял разследващи полицаи и дали се е месил в работата им. Той отрече. Освен това му бяха задавани въпроси и за случай отпреди десет години, когато като съдия той постановява предсрочно освобождаване на затворник, но човекът излежава още шест дни, тъй като затворническата администрация настоява определението да бъде подписано лично от Дечев, противно на масовата практика съдийските разпореждания да се изпълняват и само с подпис на съдебния секретар.

Вучков пък бе питан за подписано от него СРС преди около 15 години. Той обясни, че подслушването е било разрешено от съда, а неговата роля като ръководител в МВР е била само да разпореди на съответната служба да започне следенето.

Още по темата

Историческо: Прокурорите вкараха бунтар във ВСС

25.10.2026 23:15 Красен Николов

"Познавате ли премиера Румен Радев или началника на кабинета му Николай Копринков", бе попитан кандидатът за член на ВСС Красимир Комсалов от Атанас Атанасов ("Демократична България"). Той не обясни защо задава въпроса, а Комсалов отговори, че не ги познава.

Това е първият кандидат, на когото се задава този въпрос. Много други бяха питани за кръговете "Осемте джуджета" и "Нотариуса".

Не съм купувал гласове, не знам кой избра Цацаров

Любопитно бе изслушването на Стефан Милев, който има дълъг прокурорски стаж, преди да стане съдия. А преди това бе репортер.

Преди 10 години той беше наложен от мнозинството около тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров за временен председател на Софийския районен съд, въпреки че имаше по-малко от година стаж като съдия. Целта бе да се озаптят съдийските протести срещу статуквото във ВСС.

Пред парламента Милев обясни събитията от 2017 година. "ВСС търсеше незабавно кадри, които да оглавят съда временно. СРС номинира колегата Албена Ботева, която преди месец си беше подала оставката като зам.-председател. Паралелно с това членове на Съдийската колегия поискаха среща с мен в сградата на ВСС, на която ми предложиха да ме номинират. Да, наистина имах 8 месеца съдийски стаж. И ще ви уверя, че от съдия в СГС да слезеш в тези размирни времена в СРС, не е никакво кариерно израстване", каза той.

Надежда Йорданова от "Да, България" го попита за слухове, че при предходния избор на професионалната квота във ВСС в СРС е "раздавал листчета как да се гласува по заръка на Сотир Цацаров". Той отрече да организирал купуване на гласове.

"Не съм организатор на купуване и продаване на гласове. Магистратите имахме право да агитираме за кого смятаме да гласуваме. Но нито мога да падна на ниво да раздавам листчета на колеги, нито така да обидя колеги. Ако си представяте, че съм отишъл при Сотир Цацаров и съм взел една торба с бюлетини и съм ги раздал, нека да сме сериозни", отговори Милев.

Друг спорен кандидат, издигнат от "Прогресивна България" е, Иван Калибацев. През 2022 г. редови районен съдия от Пловдив пусна сигнал срещу методите на работа на Калибацев като председател на съда. В сигнала се споменаваха и действия на настоящия вътрешен министър Иван Демерджиев, който тогава бе пловдивски адвокат.

ВСС не образува производство срещу Калибацев, но засипа с дисциплинарки съдията, който подаде сигнала.

Калибацев отказа да отговори на въпроса дали Бойко Борисов е избрал Сотир Цацаров за главен прокурор преди 14 години.

Голямо задоволство

В крайна сметка с пълно мнозинство правната комисия подкрепиха единодушно всички кандидати да бъдат предложени на Народното събрание, за да бъдат обсъдени и гласувани.

"Аз лично и колегите ми са изключително удовлетворени от начина, по който протече това изслушване, защото действително се зададоха максимално много въпроси, чуха се различни гледни точки, събраха се много доказателства, даже и ненужни доказателства, но се събраха, за да няма съмнение в нещо, което е скрито, или създава съмнение относно професионалните, морални, нравствени качества на кандидатите", каза председателят на комисията Янка Тянкова от името на парламентарната група (ПГ) на "Прогресивна България".

Доволна бе и парламентарната опозиция от "Продължаваме промяната" и "Демократична България".

"Проведохме всестранно, чисто и пълно изслушване. Считам, че кандидатите представиха концепции, които отговарят на изискванията, отговориха търпеливо на всички наши въпроси", каза бившият правосъден министър и настоящ депутат Надежда Йорданова от името на "Демократична България".

Същото каза и депутатът от ПП Стою Стоев: "Успяхме да придобием непосредствени впечатления от кандидатите и действително се вижда, че прекият контакт с кандидатите, а не само проформа, допринася към биографиите на тези хора и можем да си направим изводи за това дали те притежават необходимите професионални и нравствени качества"

Очаква се гласуването на кандидатите да се проведе по-късно през ноември. Датата е отворена, защото пазарлъкът не е приключил.