Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще разпределя през 2025 година бюджет от 9.5 млрд. лв., кооето е с 1.3 млрд. лева или с 16.5% повече спрямо тази година. Половината от ръста, както и половината от самия бюджет ще бъдат погълнати от раздутата и крайно неефективна болнична мрежа в страната. Това стана ясно в понеделник, когато проектобюджетът на НЗОК за следващата година беше одобрен от Надзорния съвет на институцията.

С бюджета за догодина окончателно се слага кръст на усилията от последните години за намаляване броя на хоспитализациите до под 2 млн. чрез подсилването и изнасянето на дейности в извънболничната помощ. За 2025 г. са планирани 2.3 млн. хоспитализации спрямо предвидени 2.1 млн. през тази. Управителят на НЗОК Станимир Михайлов обясни пред журналисти след заседанието на Надзорния съвет, че заложеното увеличение на хоспитализациите за 2025 г. отразява броя на отчетените през тази година. На следващо заседание на надзора ще бъдат анализирани причините за ръста в броя на хоспитализациите през тази година, уточни той.

За болнична помощ през 2025 г. са предвидени 4.1 млрд. лв., като за сравнение през тази година бяха преднидени близо 3.6 млрд. лв. През тази година обаче НЗОК влезе в огромен преразход от над 300 млн. лв. по това перо, който трябваше да бъде запълван с всевъзможни буфери – от резерва, от надсъбрани приходи и чрез задържане на средства. До тази ситуация се стигна след отмяната на лимитите на болниците от Конституционния съд през април, което накара лечебните заведения да отчитат ударно дейност.

Лечебните заведения за болнична помощ в страната са 341, като почти всички работят с НЗОК, а легловата им база е със средна заетост от 53%. С всяка изминала година съществуващите болници се разрастват с нови клиники и отделения и разкриват по 1000 нови легла , като паралелно отварят врати и нови частни болници. Това води до силно фрагментирани здравни услуги с влошено качество, главно поради задълбочаващият се дефицит на медицински персонал, който не може да покрие нуждите на разрастващата се болнична мрежа.

На този фон в последните години не се правят никакви реформи, за да се промени съществуващото положение и само се наливат още и още пари, за да може системата да функционира в настоящия си вид. Същото се очаква да се случи и през 2025 г., като все още не е ясно достъп до какви нови услуги ще получат пациентите в болниците.

Според управителя на НЗОК Станимир Михайлов бюджетът е балансиран, предпазлив и съобразен с всички обстоятелства, настъпили тази година. По думите му в тези несигурни времена трябва да се подхожда предпазливо с финансирането на нови дейности.

Проектобюджетът на НЗОК за следващата година предвижда 650 млн. лева за първична извънболнична помощ, което е с около 100 млн. лв. спрямо предвиденото през тази. 100 млн. повече са предвидени и за специализираната извънболнична помощ, която през 2025 г. ще разполага с 661 млн. лева. 60 млн. лева повече са превдидени за дентална помощ, която ще се финансира с 418 млн. лв догодина. За изследвания бюджетът е завишен с 44 млн. лева и през 2025 г. по това перо са предвидени 305 млн. лв. Разходите за лекарства, които са другото голямо перо в бюджета след болниците, през 2025 г. ще достигнат 2.3 млрд. лв. спрямо малко над 2 млрд. лв. през тази. В резерва на Касата за следващата година са предвидени близо 279 млн. лв.

В бюджета на НЗОК за следващата година са предвидени и до 5 млн. лв. за биомаркерна диагностика на онкоболни пациенти. Биомаркерите се използват за определяне на най-правилното лечение за конкретния пациент според геномния профил на тумора. Средствата ще дойдат от перото за медицински издлеия и предстои разработването на амбулаторна процедура за тях. Сега биомаркерната диагностика се се поема за пациентите по програми, финансирани от фармацевтичните компании, но те започват да оттеглят подкрепата си. Биомаркерните изследвания са на обща стойност от около 10 млн. лв. годишно, като тепърва ще стане ясно точно кои изследвания ще поеме НЗОК. 

Предстои бюджетът на НЗОК да бъде гледан през тази седмица в Националния съвет за тристранно сътрудничество и да бъде одобрен от правителството, след което да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание.