Престъпленията, свързани с управлението на отпадъците, са сред най-бързо нарастващите и доходоносни проявления на организираната престъпност в Европейския съюз. Те генерират приблизително 9.5 млрд. евро годишно и заемат трето място сред най-печелившите незаконни дейности след наркотрафика и измамите с ДДС. В България приходите от престъпление с боклук се оценяват между 46 и 288 млн. евро годишно, сочат данните към 2020 г., докато анализ, изготвен три години по-рано, очертава диапазон от 45 до 329 млн. евро.

Това сочи анализ "Мръсните потоци: Организирана престъпност, корупция и контрол върху общинските услуги за отпадъци", изготвен от Центъра за изследване на демокрацията и финансиран от Столичната община, който бе публикуван в четвъртък.

Оценката за незаконните приходи от отпадъци у нас е направена на база разликата между обема на генерираните отпадъци и количествата, които са били законно третирани, внесени или изнесени по данни на Евростат.

Освен финансовото изражение на престъпленията с боклуците, данните показват любопитната тенденция, че докато генерираните отпадъци намаляват заради прилагането на кръговата икономика и рециклирането, обемът на незаконните е нараснал над пет пъти. Така техният дял се е увеличил от под 5 процента през 2016 г. до близо 20 на сто през 2022 г. (последната година с налични данни).

Според изчисленията между 15 и 30% от всички превози на отпадъци в ЕС са незаконни, което показва как нарастващите регулации, но и слабото им прилагане, водят до силно търсене на евтини начини за освобождаване от отпадъци. Престъпните мрежи се възползват от това и предлагат бързи и евтини решения като нерегламентирано депониране, загробване, изгаряне или трансгранично изнасяне на отпадъци.

Олигопол в общинското сметосъбиране

Като едно от основните направление на престъпния бизнес с отпадъци у нас докладът посочва сметосъбирането и сметоизвозването в общините. Генезисът е в разпадането на общинските структури за този вид дейност, което отваря вратите за силови групировки, контрабандисти и олигарси, които чрез новорегистрирани фирми завземат сметосъбирането и чистотата в големите градове. "Резултатът е олигополен модел, който не допуска външна конкуренция, осигурява високи печалби и изгражда дълбоки връзки между операторите и местните политически кръгове. Секторът генерира корупция, клиентелизъм и постоянен натиск върху общинската администрация, като опитите за прекъсване на тези зависимости често водят до кризи в почистването и извозването на отпадъци", пише в анализа.

Още по темата

Чистенето от Таки, базите от Вълка. Изскачат още връзки между кандидатите за боклука на София

2 ноември 2025 09:15

Допълнителна и изключително негативна последица от контрола върху сметосъбирането на битови отпадъци е, че собствениците на големите фирми концесионери успяват да изградят силно влияние в политическите партии и да развият устойчиви клиентелистки отношения. По този начин те се сдобиват с възможности да влияят на местните и парламентарните избори. В резултат секторът със събирането и извозването на битовите отпадъци се превръща в основен източник на ендемичната корупция сред служителите в контролните органи на общинската и държавната администрация на местно ниво, както и корупционен доход на местните партийни клиентели. Чрез корупционни плащания тези фирми успешно заобикалят законодателните изисквания и мерките за контрол върху събирането, превозването, обработването и депонирането на отпадъци, констатира се още в доклада.

Според него кризите със сметоизвозването в София са особено показателен пример, тъй като съпътстват мандатите на всички кметове на града през последните две десетилетия. Поради това редица кметове и представители на местната власт в страната предпочитат да постигат споразумения, с което на практика продължават да гарантират печалбите на тези фирми.

Неефективен контрол и ниски глоби

Въпреки сравнително високите законови санкции, на практика наказателната отговорност се прилага рядко. В повечето случаи се налагат глоби – често в пъти по-ниски от икономическата изгода от нарушението. Делата рядко стигат до ефективни присъди, а институционалният контрол е епизодичен. Сериозен проблем представлява и недостатъчния капацитет на полицията, екоинспекциите, общините и другите контролни органи, както и липсата на ефективна координация между тях, смятат от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Още по темата

Отличници по рециклиране с нарастващи сметища и недоволни граждани – паралелна реалност в България

23 октомври 2024 17:04

Незаконното изхвърляне е масово — по периферията на големите градове и в селата има десетки, понякога стотици нерегламентирани сметища, посочват още те и дават пример с "Горубляне" в София, където престъпна структура организира депониране на огромни количества земна маса и строителни отпадъци върху 40 частни земеделски имоти. Там всеки ден се разтоварват по около 200 камиона срещу такса от 40 евро, което е наполовина от сумата за депониране в легалното общинско депо във "Враждебно". Така престъпната мрежа генерира оборот от над 8 хил. евро дневно или над 240 хил. евро на месец. Схемата работи чрез легални транспортни фирми, фиктивни договори със собственици на земи и системно избягване на контрол, включително чрез предварително предупреждаване на шофьорите за проверки.

Поне три престъпни мрежи обслужват строителния бум в София

Другите подобни незаконни депа за строителни отпадъци са до кв. "Суходол", в район "Панчарево", в район "Красна поляна" (в земеделски земи) и близо до село Ботунец. Полицейските разследвания сочат, че от поне пет години действат поне три големи престъпни мрежи около нерегламентираните сметища, обслужващи строителния бум в столицата

При опит на инспектори от Столичния инспекторат да спрат камионите, шофьорите не се подчиняват, ако няма полицейско присъствие. В случаите, когато инспекторатът организира акции съвместно с "Пътна полиция", шофьорите биват предупреждавани и извозването спира. Когато са спирани, водачите обикновено твърдят, че са просто изпълнители, а съставените актове за нарушения на фирмите често не могат да бъдат връчени и след 6 месеца изтичат по давност, установява проучването на ЦИД.

Горенето на отпадъци за енергия

Друг устойчив механизъм е трансграничният трафик, при който отпадъци, най-често от Италия, се внасят под формата на суровина за производство или RDF гориво, без да има реален капацитет за тяхното оползотворяване. Част от тези товари впоследствие се откриват складирани около ТЕЦ или индустриални площадки и има съмнения, че се горят незаконно. В схемите обикновено участват посреднически фирми с минимален персонал, като се прави многократна препродажба на товари и се прилагат документи с подменено съдържание.

Още по темата

Съдът остави ТЕЦ "Бобов дол" да гори отпадъци

19 октомври 2020 15:42

Пример за това е натрупването на големи количества отпадъци около ТЕЦ "Бобов дол" и "Брикел" и изгарянето им през нощта или в почивни дни, когато контролът е най-слаб. А общината фактически се превръща в логистичен посредник за RDF отпадък, пристигащ на пристанище Бургас, поемайки разходите по транспортирането му до ТЕЦ "Брикел", която го приема като "гориво".

Формално това се представя като част от усилията за оползотворяване и намаляване на депонирането, но на практика прехвърля значителен екологичен и здравен риск върху местното население, без адекватна публична прозрачност за състава и количествата на изгаряните отпадъци. Този тип зависимости между общини и оператори са показателни за по-широкия риск от "захват" на политики и контролни функции от частни интереси, пишат още от ЦИД.

Симулирано рециклиране

Друга група нарушения са свързани със злоупотреби в рамките на легалния сектор — симулирано рециклиране, непълно оползотворяване, неспазване на условия по разрешителни, манипулиране на отчетността и заобикаляне на схеми за разширена отговорност на производителите, смятат още експертите.

Още по темата

Половината софийски отпадъци стават за рециклиране, но отиват на боклука

7 февруари 2025 12:53

Според тях сриминалните мрежи се насочват и към трафик на рециклируеми материали като пластмаси, електронни отпадъци и излезли от употреба батерии за електромобили с цел извличане на ценни елементи чрез незаконни методи.

Документните и финансови измами често придружават тези практики: подценяване на опасността на отпадъците, фалшиви анализи, фиктивни фактури, ДДС измами и пране на пари. Към тях се прибавят корупция и натиск — купуване на влияние, избирателен контрол, фаворизирани оператори, а понякога и заплахи срещу кметове, инспектори и граждани.

Икономическите щети се изразяват в разходи за почистване, загуба на приходи от такси и данъци, нарушена конкуренция и стимулиране на сива икономика. Социалните ефекти включват недоверие в институциите, нормализиране на незаконното поведение и подкопаване на усилията за кръгова икономика, констатира се в доклада.

Как могат да се решат проблемите?

За решаване на очертаните проблеми неговите автори припоръчват криминализиране на нерегламентираното депониране на отпадъци (вкл. строителни) и въвеждане на строги наказания, които да засягат не само преките извършители, но и физическите лица на ръководни позиции. Санкциите трябва да бъдат обвързани с оборота на компаниите, за да имат реален възпиращ икономически ефект.

Според ЦИД трябв ада се преодолее институционалната разпокъсаност на контрола върху отпадъците и да се създаде Съвместно звено за борба с престъпленията с отпадъци, в коет ода участват МВР, Прокуратурата, Агенция "Митници", НАП и регионалните екоинспекции. Това звено обаче трябва да е технически обезпечено, за да може да използва дронове, сателитен мониторинг и видеонаблюдение за проактивно откриване на незаконни сметища и проследяване на трафика.

Създаването на "горещи линии" за анонимно подаване на сигнали и публично достъпна статистическа система за екологичните престъпления е ключово за преодоляване на корупционния натиск и за активизиране на гражданите като коректив на институционалното бездействие, смятат още авторите на доклада.