Битката за гласовете на работещите в държавните мини и ТЕЦ за предстоящите предсрочни парламентарни избори започна. Първо парламентарната енергийна комисия прие на извънредно заседание в четвъртък по обяд налагане на забрана на служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков да предприема действия по отделянето на тези две компании от структурата на "Българския енергиен холдинг", а после решението бе затвърдено и в пленарна зала.

 

В подкрепа на мораториума гласуваха 132 депутати, представителите на "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) и "Алианс за права и свободи" (АПС) не участваха във вота в пленарна зала.

 

Преди това забраната бе приета на извънредно заседание на комисията, което беше второто такова в четвъртък, след като сутринта Трайков беше привикан да обясни какви са намеренията в тази посока и синдикатите да заявят своето несъгласие с мярката. В него участваха 18 от 22-ма членове на комисията и решението мина с подкрепата на 14 от присъстващите, без против и въздържали се. Представителите на ПП-ДБ не участваха в гласуването и определиха решението като противоконституционно и по-скоро вредящо на държавните мини и ТЕЦ.

 

С това него фактически се слага кръст на получаването на 437 млн. евро от плана за възстановяване и устойчивост, които са част от приходите в бюджета за 2026 г. и като не постъпят държавната хазна трябва да поеме разходите по сключени по ПВУ проекти. Това ще натовари допълнително разходите на страната, които и без това в края на февруари излязоха на червено с 600 млн. евро.

 

Фактически вероятно Брюксел все пак може и плати част от предвидените средства, намалявайки сумата с поисканите от Еврокомисията и неизвършени до изборите реформи. Част от тях е гарантирането на това, че БЕХ няма да субсидира своите губещи и замърсяващи околната среда въглищни активи.

Идеята за отделянето на двете компании всъщност е на ГЕРБ

 

Първоначалното искане на Брюксел беше от холдинга да се извадят "Булгартрансгаз" и "Електроенергийният системен оператор", но в крайна сметка концепцията бе променена от екипа на предишния министър на енергетиката Жечо Станков от ГЕРБ, който сега е обратно на депутската скамейка. Така Брюксел дава съгласие за отделянето на въглищните активи в обособено дружество. И мините, и държавната ТЕЦ от години са подпомагани от собственика си, който редовно отпуска заеми или увеличава капитала на въглищната централа, за да може тя да работи, както също така ѝ купува въглеродни емисии. Точно това Брюксел иска да прекрати, но депутатите от енрегийната парламентарна комисия единодушно да решили да забранят на министъра на енергетиката да предприема действия по промяна на холдинговата и капиталовата структура на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), включително чрез отделяне, вливане, разделяне, продажба на дялове или акции, апортни вноски и други форми на разпореждане. 

 

Според ПП-ДБ обаче това на практика означава, че БЕХ не може да предприема никакви действия именно в помощ на въглищните си активи, което всъщност останалите политически сили и синдикатите искат да продължи. Радослав Рибарски от ПП припомни как парламентът грасува забрана да се извършват разпоредителни мерки с терени на държавните мини, за да се блокират намерения на бившия служебен министър на енергетиката Росен Христов за реазилизиране на съвместни в частни инвеститори проекти за слънчеви паркове.

 

 

В мотивите на вносителите е посочено, че държавните енергийни дружества от холдингов тип концентрират значителни активи и изпълняват функции от съществено значение за националната сигурност, енергийна независимост и устойчивото развитие на икономиката. Всяка промяна в холдинговата структура поражда дългосрочни последици относно управлението на публичните ресурси и задълженията на държавата към гражданите и бизнеса, аргументират се депутатите.

 

Решението на комисията бе светкавично внесено за приемане и пленарна зала като последна точка от дневния ред на последното редовно заседание на този парламент и в последствие прието. 

По думите на председателя на комисията Павела Митова от ИТН мораториумът изразява позицията на синдикатите. "Това е техният вопъл да подсигурим въглищните централи да не затворят и да спасим БЕХ и енергийната ни сигурност, която очевидно е застрашена от служебен кабинет. Ние сме законодателната власт в тази държава, това е парламентарна република и всяко едно правителство е изпълнителна власт и трябва да се съобразява с решенията на Народното събрание", заяви тя.

 

Според Халил Летифов от ДПС изпълнителната власт няма ясна визия за запазването на енергетиката и предвидената от служебния реформа щяла да доведе до колапс на енергийната система и под заплаха са всички работещи и косвено ангажирани в комплекса "Марица Изток". Той обвини правителството в безотговорно поведение.

 

Всъщност по време на изслушването му на първото заседание на енергийната комисия министър Трайков ясно заяви, че не би задействал плана за отделяне на мините и държавната ТЕЦ от БЕХ без осигурено финансиране за тяхното функциониране.

 

 

Въглищната енергетика преживява трансформации, които рано или късно ще я поставят пред проблеми за оцеляването ѝ и заради това по-добре да знаем от рано какво трябва да се направи, коментира Трайков по повод недоволството на синдикатите от отделянето на ТЕЦ "Марица Изток 2" и мини "Марица Изток" от БЕХ. 

 

Той припомни, че на среща със синдикатите в двете дружества е представил намерението те са бъдат отделени от БЕХ и вкарани в нова организационна единица.

 

"За да се случи това по начин, който отговоря на разбиранията на всички за това какво е приемливо, трябва да се разработи сериозен финансов план, свръзан с нужните инвестиции и последствията, които биха възникнали и по-специално за разходи за ранно пенсиониране на работници, които биха използвали този вариант, за капитализиране на новото дружество, за поддържане на работата на тази част на капацитетите, които остават да работят според нуждите на българската енергетика", обясни министърът.

 

По думите му част от мерките не са толкова лесни за осъществяване, най-вече заради това, че няма редовен бюджет, а се работи в рамките на удължителен. Това пречи да се осигурят средствата за гарантиране дейността на новата структура.

 

Направените от министерството разчети показват, че между 2 и 3 милиарда евро общо са необходими за осъществяването на план за дългосрочна жизнеспособност на ТЕЦ "Марица Изток 2" и мини "Марица Изток 2" в съчетание на мерките по подготовка на нови икономически дейност. Трайков каза, че докато този план "не е бетон във финансово отношение, аз не бих предприел следващи стъпки".

 

"В района на "Марица Изток" е създаден уникален енергийно-индустриален комплекс и каквото и да правим, трябва да го запазим като ценен актив на държавата и в това се състои и потенциалът, и сложността на държавата", допълни той.

 

Трайков коментира пред журналисти по-късно, че "Народното събрание е в правото си да вземе решенията, които смята за правилни, и правителствата, особено служебните, трябва де се съобразяват с тях". "Трябва да е ясно, че такъв вид решение няма да помогне нито на ТЕЦ "Марица Изток 2″, нито на мините", заяви той.

 

 

Според президента на Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" Димитър Манолов обаче ако двете дружества бъдат извадени от БЕХ, ще се ликвидира производството на електроенергия от въглища. "Ние намираме това нещо за пагубно, нещо което ще приключи българската енергетика", отбеляза той по време на заседанието на енергийната комисия.

 

Председателят ѝ Павела Митова от ИТН заяви, че голяма част от депутатите не подкрепят намеренията на енергийното министерство.

 

"Ние не считаме, че въглищната енергетика така или иначе си заминава, напротив – ние сме обединени около това, че България трябва да защити националния си интерес и енергийния си суверенитет пред Европейската комисия, да направи всичко възможно, за да удължи съществуването на въглищната ни енергетика, да направи всичко възможно, за да предоговори условията по Зелената сделка", коментира тя.

 

Спирането на реформата в БЕХ обаче не е единствената пречка пред получаването на четвъртото плащане от 437 млн. евро по Плана за възстановяване. Като такава остава реформата във ВиК сектора, сред като промените за електромоблиността, бойкотирани в три извънредни заседание на енергийнат акомисия бяха отделени и вкарани като текстове в закона за обществения транспорт, приет окончателно в четвъртък. Също така мина и финалното гласуване и на Закона за лобизма, който също първоначално беше саботиран.