Антикорупционната комисия (КПК), която през последните години бе събирана и разделяна спрямо актуалната политическа конюнктура, бе окончателно закрита в сряда. По предложение на ГЕРБ и с подкрепата на ДПС-Ново начало, БСП и ИТН парламентът постанови, че правомощията ѝ вече ще се изпълняват от ГДБОП и от Сметната палата. На практика това означава, сегашните служители на комисията просто ще бъдат преназначени.

Част от делата на комисията – тези, които са висящи, ще бъдат предадени на ГДБОП. Архивните дела на оперативен отчет пък ще отидат в ДАНС.

Първоначално от ГЕРБ предлагаха да бъде унищожена голяма част от информацията по архивираните дела. След протести на опозицията обаче бе взето решение нищо да не се унищожава. Подозренията бяха, че тези данни няма да бъдат унищожени, а ще се ползват за компромати. Закритата комисия имаше широки правомощия да подслушва, проследява и разследва, така че се предполага, че през последните години е било събрано голямо количество чувствителна информация.

Малко след гласуването в сряда депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов се усъмни, че унищожаването на данни в КПК е започнало още миналата седмица. 

"Още през миналата седмица е започнало унищожаването на документи в КПК. Шредерите прегряват, както се казва, и това, което се случи днес е, че Борисов и Пеевски платиха с едни загубени стотици милиони евро от Европейската комисия по Плана за възстановяване и устойчивост, за да си заметат следите от КПК, от това, че тя беше използвана като бухалка и като склад за компромати", заяви той и добави, че от партията ще сезират институции за случая. 

Ту избираме, ту закриваме

В последния си вид комисията просъществува малко над две години. През 2023 г. парламентът с мнозинството от сглобката между ГЕРБ и ПП-ДБ раздели комисията на две структури като даде широки правомощия на тази, която трябваше да работи по корупционни престъпления. Основен двигател зад тези промени бяха ПП-ДБ, чиято идея бе да се създаде независима антикорупционна структура. Това не се случи – през изминалите две години комисията успя да произведе само няколко скандала, а след като кметът на Варна Благомир Коцев бе арестуван, от ПП-ДБ се обявиха за закриването ѝ.

Едновременно с това обаче в парламента се провеждаше процедура по избор на нови ръководители на комисията. Първоначалният етап премина и оставаше депутатите да гласуват новото ръководство, но вместо това те закриха структурата.

През цялото това време КПК имаше изключителни правомощия да разследва корупционни престъпления. Освен това беше и с полицейски функции – да иска СРС-та, да арестува и т.н. Наред с това не даваше абсолютно никаква информация за работата си.

С последното решение на парламента на практика се връща положението отпреди 2018 г. Корупционните престъпления ще се разследват от МВР или националното следствие. За конфликта на интереси пък ще отговаря Сметната палата, т.е. хората на висши публични длъжности ще декларират имуществото си пред тази структура.

Комисия плюс комисия плюс комисия

През последните десетина години КПК се превърна в институционален Франкещайн. Първообразът на тази институция бе създаден още през 2005 г. Тогава обаче идеята бе комисията да се занимава само с отнемане на незаконнно придобито имущество. Тази т.нар. конфискация се правеше чрез граждански дела, заведени от комисията срещу конкретен човек, който не може да даде доказателства за доходите и имуществото си.

В следващите години в тази комисия се вляха закритата комисия за конфликт на интереси, както и някои "антикорупционни" звена като БОРКОР например, което бе структура към Министерския съвет. После бе добавено и звено от ДАНС, което работеше по същата линия – антикорупция.

В крайна сметка към 2018 г. бе оформена структура за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество или КПКОНПИ. Към онзи момент обаче тя нямаше полицейски правомощия. Те бяха дадени през 2023 г. и с тях комисията разполагаше до закриването ѝ.

Историята на КПК или КПКОНПИ е низ от провали. Единственото успешно дело, в което комисията имаше участие, бе това срещу бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева. Тя бе осъдена за поискан подкуп и бе помилвана няколко месеца преди да излежи присъдата си. 

Повече за дългогодишните провали в антикорупционната политика на българската държава гледайте във видеото.