Почти една трета от мандата си начело на Българската телеграфна агенция (БТА) избраният за вицепрезидент на България Кирил Вълчев е прекарал в задгранични командировки. Става дума за 152 служебни пътувания до 43 държави на четири континента, продължили общо 623 дни. Почти половината от пътуванията на Вълчев са били до Северна Македония, Румъния, Гърция и Турция. Това показва справка, предоставена от БТА по заявление за достъп до обществена информация на "За истината".

Разходите на агенцията за тях възлизат на около 109 хил. евро като сумата не включва изцяло разходите за служебния автомобил при пътуванията на Балканите.

Вълчев бе номинация на ГЕРБ за генерален директор на БТА през януари 2021 г., когато за първи път получи поста. През декември 2025 г. той бе предложен за втори мандат от тогавашните управляващи от ГЕРБ, "Има такъв народ" и БСП, а Народното събрание единодушно го преизбра. По-малко от година по-късно той бе избран за вицепрезидент в тандем с Илияна Йотова.

Кой плаща за пътуванията

В около 15–20% от случаите нощувките или самолетните билети са поемани от канещите организации — обикновено чуждестранни информационни агенции или Европейският парламент. Това важи например за пътуванията до Китай, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Азербайджан, Страсбург и др. За тези командировки БТА е покривала основно дневните. Затова и някои от най-дългите пътувания са с относително ниски разходи за бюджета на агенцията. Останалите пътувания на Кирил Вълчев са изцяло за сметка на агенцията.

Цели на задграничните командировки

Повечето командировки са свързани с международното развитие на БТА:

• Откриване, оборудване и поддържане на пресклубове на БТА в чужбина.

• Срещи с чуждестранни информационни агенции и подписване на споразумения за сътрудничество.

• Участие в конференции, форуми и събрания на международни медийни организации.

• Културни прояви, фестивали и събития на българските общности.

• Пътувания като част от официални държавни, президентски или парламентарни делегации.

Къде е пътувал най-често

Почти половината от всички командировки — 68 от 152, или около 45% — са в четири държави:

Северна Македония — 24 пътувания, най-вече за пресклуба на БТА в Скопие, културни събития и срещи с българската общност.

Румъния — 18 пътувания, основно заради пресклуба в Букурещ, сътрудничеството с агенция AGERPRES и Световната среща на българските медии в Браила.

Гърция — 14 пътувания, свързани с пресклуба в Атина, срещите на Асоциацията на балканските новинарски агенции и посещенията на Света гора.

Турция — 12 пътувания — до пресклуба в Анкара, за партньорство с Анадолската агенция и форумите на Асоциацията на балканските информационни агенции – Югоизточна Европа (ABNA-SE).

Най-скъпите пътувания

БТА е платила близо 22 хил. евро за 10 от командировките в чужбина на своя генерален директор.

• Германия и Канада , 14 дни  – 6777 евро

• САЩ, Чикаго, 4 дни – 3000 евро

• Швейцария (Цюрих и Берн), 5 дни – 1855 евро

• Франция, Париж, 5 дни – 1840 евро

• Франция, Париж, 4  дни  – 1510 евро

• Франция, Париж , 5 дни – 1430 евро

• Норвегия, Осло, 4 дни – 1270 евро

• Полша (Гданск и Варшава), 7 дни – 1190 евро

• Великобритания, Лондон, 4 дни – 1164 евро

• Дания, Копенхаген, 3 дни – 1137 евро

Любими дестинации на Вълчев

Във Франция шефът на БТА редовно пътува до Страсбург за сесиите на Европейския парламент, който поема изцяло финансирането на командировките му. До Париж лети за асамблеите на Европейския алианс на информационните агенции (EANA) и на ЮНЕСКО, а до Лион — за събора на българите.

В Лондон е бил шест пъти за заседанията на Световния съвет на информационните агенции (NACO) и Панаира на книгата.

До Сърбия командировките му са за поддръжката и честванията на пресклуба в Босилеград и събития на българската общност.

В Германия повод за посещенията му в Берлин, Мюнхен и Франкфурт са медийните конференции за изкуствен интелект, сътрудничество с германската агенция DPA и културни прояви.

Далечни и екзотични дестинации

Сред по-необичайните дестинации са Кот д’Ивуар, Нигерия, Гана, Либерия, Китай и Япония. През октомври 2024 г. Вълчев участва в заседание на Изпълнителния съвет на Атлантическата федерация на африканските новинарски агенции в Абиджан. БТА е платила 1200 евро пътни разноски, а нощувките са поети от местната агенция.

През юни 2022 г. той пътува до Нигерия, Гана и Либерия за подписване на споразумения с националните информационни агенции. Разходът на БТА е 3180 евро.

Китайската агенция Синхуа е поела нощувките при двете визити на Вълчев в Китай. БТА е платила около 6500 евро за самолетни билети и дневни.

При двете пътувания до Япония нощувките са поети от японските домакини и президентската институция, а БТА плаща самолетните билети на обща цена от около 1700 евро.

Религиозни, фестивални и културни пътувания

Света гора и Уранополи в Гърция Кирил Вълчев посещава през май 2025 г. и през ноември 2025 г. с цел предаване на исторически материали за манастира "Свети Георги Зограф" от архивите на БТА на библиотеката на светата обител, участие в пренасянето на мощите на св. Георги и организация на конференция "Европа на Балканите". Пътуването е извършено със служебен автомобил, а всички разходи са за сметка на БТА.

В Охрид, Северна Македония, през юли 2021 г. шефът на БТА участва в откриването на 60-ия юбилеен музикален фестивал "Охридско лято" по покана на македонската агенция МИА и провежда срещи с българската общност.

Във Виена, Австрия, през май 2022 г. Кирил Вълчев присъства на концерт на Софийската филхармония (на която БТА е медиен партньор) в зала "Музикферайн". Официалната цел на визитата му е представяне на филхармонията пред чуждестранни медии и българската общност в австрийската столица.

До Копенхаген, Дания и Лион, Франция Кирил Вълчев лети за отразяване на фолклорните събори на българските аматьорски състави в Европа "На мегдана на другата България", организирани под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Разходите за двете пътувания на обща стойност над 4000 евро са за сметка на бюджета на БТА.

Какво не показва справката

Справката не включва командировките на Вълчев в България. Поради това не може точно да се установи колко дни е прекарвал в агенцията в София.

Не е видно и дали всяко пътуване е довело до конкретен редакционен резултат — брой публикации, разширяване на кореспондентската мрежа или измерима полза за БТА.

Например проверка на "За истината" в базата данни на БТА показва, че новините, свързани с Кот д’Ивуар, са изключително малка част от информационния поток — практически по-малко от 1% от всички публикации. Не по-различна е картината и с новините от други африкански държави. БТА поддържа раздел "Африка", но в международните новини делът на информациите от континента е няколко процента, а в целия обем на агенцията — под 1%.

Японските новини заемат малък до умерен дял от международния поток на БТА — ориентировъчно около 2–5% от публикациите в рубриката "Свят". Китайските теми заемат сравнително по-голям, но не доминиращ дял от международните новини на БТА — около 5–10%.

Остава открит и въпросът колко от журналистите от Дирекция "Международна информация", заради многобройните, скъпи, а някои и напълно безсмислени командировки на своя генерален директор, са били лишени от възможността да пътуват в чужбина, за да покриват информационно важни събития от световния дневен ред.