Мнозинството около подалото оставка, но все още функциониращо правителство "Желязков" прие в парламентарната правна комисия решение избирателните списъци в България да се съставят на базата на националното преброяване, а в страните извън ЕС, каквато е Великобритания, например, да се разкриват до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства на страната ни.

Това стана по време на заседание на парламентарната правна комисия, която приема на второ четене изменения в Изборния кодекс, които премахват и машинното гласуване и го заменят със 100% гласуване с хартиени бюлетини и сканирането и обобщаването им от изцяло нов вид устройства. Устройства, които до момента не са подлагани на каквито и да е тестове и проверки в реален изборен процес.

Решенията на правната комисия в парламента не са окончателни. След като целият законопроект бъде разгледан в нея, той трябва да мине и в пленарната зала на второ четене, а след това президентът има възможност да им наложи вето и да ги върне отново в Народното събрание.

По време на днешното заседание на правната комисия с 10 гласа "за" от ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ" беше прието предложението на партията на шоумена Слави Трифонов, с което се променя начинът, по който се изработват избирателните списъци. Текстовете на партията предвиждат избирателните списъци да се изготвят на база данни от Националния статистически институт от последното национално преброяване, което беше през 2021 година.

Аргументът на ИТН за текстовете е, че така биха се изчистили т.нар. мъртви души, което изчистване беше част и от коалиционното споразумение на мнозинството около кабинета "Желязков".

От опозицията обаче обявиха предложението за незаконно и неработещо.

Депутатът от ПП-ДБ Стою Стоев подчерта, че такава промяна би противоречала както на българското законодателство, така и на европейски регламенти. Депутатът посочи, че не може статистически данни да се използват за други цели.

Александър Рашев от ИТН посочи, че в преходни и заключителни разпоредби на поправките ще предложат промяна в закона за статистиката.

"Не е добре да превръщаме базата данни на Националния статистически институт (НСИ) в изборна статистика", посочи Божидар Божанов от ПП-ДБ.

Намалиха броя на изборните секции извън ЕС на до 20 за държава

По предложение на "Възраждане" с подкрепата на ГЕРБ, БСП и ИТН правната комисия реши в държави извън Европейския съюз да се разкриват по най-много 20 секции извън дипломатическите и консулските ни представителства в съответната държава. 

В чл. 14 от Изборния кодекс, който се отнася до образуването на избирателни секции извън страната, политическата група на партията на Костадинов предложи да се въведе нова пета точка:

"В държави извън Европейския съюз се образуват до 20 броя секции извън дипломатическите и консулските представителства на Република България в съответната държава, при спазване на изискванията по предходните точки".

Това на практика означава, че се ограничава броят на секциите извън ЕС. На последните парламентарни избори броят на секциите в Турция беше 168 (това е малко над 20% от секциите извън България – бел.ред.). Във Великобритания разкритите секции бяха 112, а в САЩ – 53.

Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) подчерта, че с текста "се ограничава възможността на сънародниците ни, извън ЕС, да упражнят правото си на глас".

В същото време правната комисия отхвърли друго предложение на "Възраждане", свързано с реда за подаване на заявления за образуване на избирателни секции извън страната. От партията на Костадин Костадинов бяха поискали от един IP адрес да може да бъде подадено само едно електронно заявление за гласуване през интернет страницата на ЦИК. Не бе прието и предложението на ПП-ДБ за не повече от четири електронни заявления.