Първото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), което президентът Илияна Йотова свика в рамките на мандата си, успя да стигне само до общи констатации и отдавна известни рискове за България от войната на Русия срещу Украйна.

Ден след като два търговски кораба бяха поразени с дронове в периметъра на изключителната икономическа зона на България в Черно море, КСНС не посочи Русия като агресор и не каза кой стои зад атаката.

Позицията на КСНС бе подкрепена само от "Прогресивна България" и ГЕРБ.

Премиерът Румен Радев посочи след заседанието, че към момента няма основания България категорично да определи Русия като извършител на ударите по корабите.

По думите му установяването на произхода на използваните дронове трябва да се основава на конкретни доказателства, а не на хипотези.

"Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия. Но това не означава, че можем да твърдим, че ударът е извършен от Русия без да имаме доказателства. Това е една хипотеза, а когато говорим за национална сигурност, ние не можем да работим с хипотези", заяви Радев.

Съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев посочи, че е станало категорично ясно, че има достатъчно индикации за ясна руска намеса.

На въпрос дали службите разполагат с доказателства, той уточни, че проверките продължават, макар че на заседанието повечето присъстващи са изразили мнение, че зад инцидента вероятно стои Русия.

КСНС е решил България да поиска засилени мерки в района от страна на ЕС, НАТО и ООН.

Такива са налице още от началото на годината и са обект на постоянен анализ. Освен това КСНС реши България спешно да проведе консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките срещу търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването. И тази мярка се изпълнява от години, като трите държави участват и в обща противоминна операция в Черно море.

Oсвен това ще бъде обсъдена възможността за мораториум върху бойните действия в морето и превръщането му в зона на споделена сигурност.

"България да поеме активна роля за преговори, намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море – Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция – за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност", призова президентът.

Легитимно ли е решението на КСНС?

Решенията на КСНС не бяха подкрепени от всички парламентарни партии, а само с три четвърти мнозинство, каквото изисква законът, каза Йотова.

Представители на четири парламентарни групи са гласували "против" – "Продължаваме промяната", "Демократична България", ДПС и "Възраждане.

Според Николай Денков от "Продължаваме Промяната" обаче е спорно дали решението действително е събрало три четвърти мнозинство.

Общи фрази

"Войната на Русия срещу Украйна доведе до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море. В рамките на заседанието бе констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Руската федерация и Украйна, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион. Налице е тенденция за нарастване атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот", каза Йотова след края на заседанието, което продължи пет чеса.

От "Демократична България настояха КСНС да излезе с решение за незабавно изпращане на нота до Русия за грубо нарушаване на международното морско право, но това не се случи и затова от формацията не са подкпрепили общата позиция.

На този етап свикването на консултации по член 4 на НАТО е определено като "непродуктивно", тъй като обсъждането на подобни инциденти вече е било разглеждано в рамките на Северноатлантическия съвет и според КСНС няма да доведе до нови мерки.

КСНС обаче излезе с дежурния призив за мир и дипломация, като отново не последва позиция как той може да бъде постигнат като се запази териториалната цялост на Украйна.

Какво точно реши КСНС

България ще поиска допълнителни мерки за сигурност от страна на ЕС, НАТО и ООН.

Йотова обясни, че България може да поиска увеличаване на приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион.

Предлага се задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителната система и на антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие.

България ще предложи на Европейския съюз разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия подход на ЕС към Черноморския регион.

При необходимост трябва да бъде задействан механизмът за гражданска защита заради евентуален екологичен риск.

България ще поиска съдействие и от ООН.

Ще се ползват Международната морска организация за извършване на технически и правен анализ на инцидентите в Черно море.

КСНС предлага още да бъде търсена резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в Черно море.

Кога България ще може да посочи кой стои зад атаката

Румен Радев съобщи още, че България е отправила запитване до Европейската агенция за морска безопасност (EMSA) за безвъзмездно изследване на отломките от потъналия кораб.

"Абсолютно безвъзмездно да има изследване на отломките на потъналия кораб, така че да видим и там дали ще намерим останки и от дронове", посочи министър-председателят.

"Едва тогава можем да кажем какъв е дронът, кой осъществи атаката", категоричен бе Радев.

По повод твърдението на украинския президент Володимир Зеленски, че съвместно с българските служби е установено, че атаката е руска, премиерът заяви, че неговата задача е да установи фактите.

"Моята работа не е да репликирам Зеленски, а да установявам истината", каза Радев.

Още по темата

Два търговски кораба бяха ударени до България. Радев не знаел от кого. Йотова свика КСНС

06.10.2026 17:45 Никола Лалов

Дежурен призив за мир

След заседанието Йотова каза, че в рамките на КСНС е "постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи, съществено увеличи заплахите за критичната инфраструктура на Република България, намиращи се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната".

"С оглед на инцидентите и стратегически обекти на българската отбранителна индустрия, беше отчетено, че пред страната ни са налице сериозни предизвикателства в осигуряване защитата на критичната инфраструктура. Отчетено беше, че настоящите рискови заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията", добави тя.

Още по темата

Руското посолство твърди, че ударените кораби не са били цел на Москва. Z-каналите лансират версия за украинска провокация

07.10.2026 14:24

КСНС отказа да изпрати протестна нота до Русия

Съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев посочи, че е станало категорично ясно, че има достатъчно индикации за ясна руска намеса, но не е имало подкрепа за решението България да изпрати протестна нота до Русия.

По думите му предложението е получило подкрепа единствено от "Демократична България", "Продължаваме Промяната" и ДПС.

Станислав Анастасов от ДПС посочи, че темата, около която не е постигнат консенсус, е кой е агресорът в тази война.

Анастасов коментира, че отговорите са достатъчно ясни и правителството може да ги даде.

"На България ѝ отива като член на ЕС и на НАТО да излезе и открито да посочи кой е причинил този инцидент с двата кораба", посочи той и призова правителството да излезе и да каже. 

Радев: Няма място за истерия

Преди заседанието премиерът Румен Радев призова КСНС да не се превръща в сцена на предизборна демагогия

"Няма място за истерия. Необходимо е хладнокръвие и трезва преценка", каза Радев.

Като ключов въпрос премиерът определи противодействието на безпилотни системи във въздушното и морското пространство.

България има системни проблеми за реакция при заплаха от дронове заради липсата на модерни радари, ПВО и авиация. Отговорът на подобна заплаха остава много труден, тъй като дроновете летят много ниско.

Йотова председателства заседанието, в което по закон участват председателят на парламента, премиерът, министъра на отбраната, Началника на отбраната, МВР министъра, председателите на ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване" и представители на парламентарните групи в Народното събрание.