Макар да не е хубаво да се прави закон за един човек, преподавателката по право в НБУ проф. Екатерина Михайлова смята, че сегашните законодателни опити да бъде възпрепятстван изборът на Борислав Сарафов за главен прокурор е правилен ход, за чието осъществяване обаче решаваща роля ще има президентът.

"Никога не е хубаво да се прави закон за един човек. Но проблемът е, че имаме избор, който предстои. И кандидатът, които вероятно ще бъде избран от Висшия съдебен съвет (ВСС), страда от известни дефекти. Появи се информация в публичното пространство, на която ВСС не даде ясен отговор за данни и обстоятелства в не добра светлина за кандидата за главен прокурор", коментира проф. Екатерина Михайлова, преподавател по право в НБУ, основател на ДСБ, бивш депутат от СДС, зам.-председател на НС, в интервю пред БНР, визирайки единствената кандидатура на Борислав Сарафов за главен прокурор.

"Второ – имаме ВСС с изтекъл мандат и това поставя под въпрос един такъв избор. Хората не се интересуват от 2/3 или 5/8. Тях ги интересува да има работеща съдебна власт, да има правосъдие, да има справедливост. Справедливостта е това, което очакваме от съдебната власт", каза проф. Михайлова.

Според нея би било компрометиращо, ако се случи този избор и това е причината за внесените 3 законопроекта, приети с мнозинство на първо четене.

Решаваща роля на президента

"Другият решаващ участник е президентът, който изказа съмнение (за кандидатурата на Сарафов – б.р.). Имаме конкуренция от институции и надпреварване с времето", допълни Михайлова.

Тя смята, че въпреки бързането на депутатите не е възможно промените в законите да влязат в сила до 16 януари:

"Но, за да бъде избран главен прокурор, председател на ВАС или председател на ВКС, не е достатъчно решението на ВСС, но и указ от президента. Той има ключова роля и в проектозакона на ПП-ДБ тази роля му е отредена ясно. Процедурата се прекратява, ако в деня на обнародване на закона не е приключила с указ на президента. Указ явно няма да има веднага след гласуването във ВСС, това сочат данните, идващи от страна на президента."

Проф. Михайлова припомни и куриоз, когато се променяше Конституцията. Депутатите предвидили да се отнемат на президента тези правомощия – да има последната дума за тримата големи в съдебната власт.

"Тогава им казахме: "не го правете, това е още една гаранция и балансираща роля на президента". Слава Богу, чуха и оставиха тези правомощия. И тези, които искаха да му отнемат правомощията, сега са втренчили поглед в него", сподели преподавателят по право в НБУ.

Да се намери отключващ механизъм

Тя коментира защо трябва да се приеме предложението на ПП-ДБ в Закона за съдебната власт и как президентът да има правомощия, а не да е "гумен печат", когато се избират хора на позиции за 7 години.

Според нея е крайно време депутатите да намерят решение и да направят промяната във ВСС задължителна:

"Те трябва да помислят, че след промените на Конституцията това мнозинство от 2/3 създава блокаж. И ВСС не е единствената институция, същото е и за инспектората на ВСС. Трябва да се намери отключващ механизъм, там където има високи мнозинства, казаха им го Венецианската комисия, при второ гласуване да пада мнозинство от 2/3 на1/2. Не може държавата да стои блокирана месеци и години. Това е порочно и води до тежки последици."

Тя прогнозира, че ще е трудно на депутатите да изберат членове на ВСС от парламентарната квота, "но няма лесна работа, те са изпратени не да им е лесно, а да им е трудно".

"Те трябва да намерят път, да направят критерии за кандидатите. Затова тези институции като НС са публични, за да виждаме какво става, как го правят и защо. И когато не е както трябва, хората реагират и помитат тези политици, които взимат тези решения", предупреди проф. Екатерина Михайлова.

Преговорите за правителство

Относно участието на ДБ в преговорите за съставяне на правителство тя коментира:

"При учредяването на ДСБ сме стъпили на антикомунизма, но и на още едно нещо – на отговорността към държавата и гражданите. Не може да бъде оставена държавата на автопилот. Трябва да се търсят конкретни параметри в една програма и неща, които да се свършат. Няма как в тази ситуация да има работа само с тези, които харесваме. Възможно е, ако имаме големи цели, когато постигнахме членството в ЕС и НАТО, бяха големи целите. Декларацията за национално съгласие от 1997 г. беше подкрепена от много по- голям кръг от политически сили, а ние имахме самостоятелно управление. При големи цели търсиш широка подкрепа, за да не се стигне до лош резултат в държавата."

Както е известно, обединението "Демократична България" (ДБ), част от което е партия ДСБ, прие да преговаря с ГЕРБ за редовно правителство, докато коалиционният партньор на ДБ "Продължаваме промяната" отказа участие.

Разговорите започнаха в средата на декември и според официалните съобщения вървяха доста гладко, преди ГЕРБ да ги прекъсне миналата неделя. В момента партията на Бойко Борисов преговаря само с БСП и ИТН, но не е ясно дали ще ГЕРБ ще предложат кабинет на малцинството само с тези две партии, или ще търсят подкрепа от формацията на Ахмед Доган. Не е изключено да подновят и преговорите с ДБ, но като цяло изгледите за редовно правителство намаляват.