Прокурор, наблюдавал делото "Хемусгейт", е подал сигнал за корупция сред колегите му и натиск от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов. Това твърди организацията "Антикорупционен фонд" (АКФ). На сигнала не е обърнато внимание и е отказано образуването на разследване.

Целият този сюжет се е развил паралелно с опит разследването за "Хемусгейт" да бъде смачкано. Това е направено при завършено дело, което обаче така и не е стигнало до съда.

Отстраняване

Скандалът с финансирането на магистрала "Хемус" започна през 2021 г. След управлението на последния кабинет на ГЕРБ се разбра, че авансово са изплатени стотици милиони левове. Част от тези пари за били изтеглени в кеш от подставени лица.

По случая започна разследване за пране на пари. Бяха проведени няколко акции и бе иззета документация от строителни фирми. После бяха повдигнати обвинения на бившия футболен съдия от Благоевград Борислав Колев. Дълго време той бе единственият привлечен към отговорност.

Повече от година след началото на разследването бяха повдигнати обвинения на още осем души, сред които са и строителни бизнесмени. Въпреки уверенията на прокуратурата, че ще се даде информация кои са, това така и не бе направено.

По делото са работили трима наблюдаващи прокурори. През есента на 2023 г. Разследването е било на финален етап и е бил изготвен обвинителен акт. Тогава обаче двама от обвиняемите са подали жалби с искане за отвод на двама от наблюдаващите прокурори с аргумента, че не са обективни.

Заради тези жалби, твърдят от АКФ, делото е било изискано от тогавашния апелативен прокурор на София Емилия Русинова. Месец по-късно тя е отвела от делото и тримата разследващи прокурори. Тримата обжалват пред върховната прокуратура, но решението на Русинова е потвърдено. По казуса се е прозинесла и зам.-главният прокурор Мария Павлова, която също е одобрила отстраняването на тримата. 

Сигнал 

След това е назначен нов екип от други трима прокурори. Те прекратяват делото срещу един от обвиняемите и се отказват от обвиненията за престъпна група срещу всички останали. 

В края на 2024 г. Ивайло Занев, един от прокурорите от първия екип, подава сигнал до специалния прокурор Даниела Талева (която има правомощия да разследва и неговите заместници) и до антикорупционната комисия КПК. В него той разказва как са били отстранени и изразява съмнения за оказан натиск и корупция. 

Занев посочва, че след като променят обвиненията двама от тримата от новия екип наблюдаващи прокурори израстват кариерно – единият е командирован от окръжната прокуратура на София в градската, а другият – направо във върховната касационна. 
Освен това, посочва Занев, един от тримата е подписал постановление за промяна на обвиненията само четири дни след като е определен за наблюдаващ. Според него за толкова кратък срок е невъзможно да се запознаеш с огромния обем от материали по разследването.

Той се съмнява, че може да е оказван натиск от и.ф. главния прокурор Сарафов върху обвинителите, които са потвърдили отстраняването на първия разследващ екип.

"Фактът, че сигналът идва от прокурор, който разполага със задълбочени и конкретни знания не само за конкретното разследване, но и за практиките в прокуратурата въобще, изисква сериозна институционална реакция. Особено значимо е, че Занев официално сигнализира срещу главния прокурор – постъпка без аналог в изключително йерархичната система на прокуратурата", коментира Андрей Янкулов, старши правен съветник в АКФ.

Размотаване

От сигнала на прокурора не произтича нищо. Първо е пратен във Върховния касационен съд, каквато е процедурата. Там остава три месеца преди председателят на наказателната колегия Лада Паунова да прецени, че липсват данни за съпричастност на Сарафов. За това, вместо да бъде насочен към специалния прокурор Талева, сигналът е изпратен в градската прокуратура за произнасяне по общия ред. Там попада при прокурор Йордан Петров, при когото случайно отиват редица скандални дела. Само два дни по-късно той отказва да образува дело.