Решението настоящият председател на Върховния административен съд (ВАС) да остане начело на институцията и след края на мандата му предизвика остра реакция от Съюза на съдиите в България (ССБ). Чолаков бе бетониран на поста от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) въпреки очевидното противоречие в Конституцията. Самият той обясни, че това не било удължаване на мандата, а само обезпечаване на работата на съда докато бъде избран следващ титуляр.

Титулярство без краен срок

В становището си от ССБ изрязяват "тежко възмущение" от решението на ВСС. Те обясняват, че така се погазва тълкуване от решение на Конституционния съд от 2005 г., което е задължително за прилагане. Според него определените в Конституцията мандати на председателите на върховните съдилища и главния прокурор не могат да бъдат удължавани по никакъв начин.

"Във Върховния административен съд правораздават над 100 съдии, всички те имат достатъчен професионален опит, а поне няколко притежават и управленски качества, за да поемат временно управлението му. В този смисъл и е напълно лишено от основания позоваването на необходимост от някакъв "защитен механизъм" чрез непременното избиране на настоящия председател на ВАС за изпълняващ функциите и след изтичане на срока на мандата му. Подходът на мнозинството в Съдийската колегия на ВСС – да бъде предварително подготвено фактическото продължаването на мандата на сегашния председател на ВАС чрез използване на процедурата, приложима за останалите административни ръководители, представлява демонстративно и грубо незачитане на Конституцията", заявяват от съдийския съюз.

Те посочват още, че практиката за "продължаване без краен срок" уж ограничено от мандат титулярство придобива "характеристики на безпринципност". Към момента ВСС не изглежда особено смутен от тези критики. Само преди ден бе прекратена процедурата по избор на следващ председател, защото нямаше никакви кандидатури. Така Чолаков остава на поста си за неопределено време.

Има и сериозно съмнения, че този състав на ВСС изобщо може да организира избор на следващ председател. Мандатът на съвета е изтекъл, но тъй като парламентът не е избрал представители от своята квота, нови членове не могат да встъпят в длъжност.
Едновременно с това ВСС продължава процедурата по избор на следващ главен прокурор. Единствен кандидат в нея е сегашният изпълняващ функциите Борислав Сарафов.

За опита от Френската революция

В становището си ССБ прави исторически паралел със ситуацията във Франция преди Революцията от 1789 г. Тогава държавата се намира в криза, а кралят е принуден да опрости данъчната система, за намали напрежението.

"За да има сила този кралски декрет обаче е трябвало да бъде вписан в регистъра на Парламента на Париж – най-висшият съдебен орган в кралството. Съдиите от този парламент, до един представители на аристокрацията, като се усещат в положение на власт, отказват да направят това, за да защитят аристократичните си привилегии. Като няма друг избор, кралят свиква през 1789 г. за пръв път от над един век Генералните щати – представителният орган във френската политика. Депутатите в тях обаче дотолкова са омерзени от корупцията на абсолютистката власт, че предизвикват Френската революция. Последната решително слага край на цялата власт на аристокрацията, а мнозина от представителите на последната се лишават и от главите си – дори и да са били срещу решението на съдиите от Парламента на Париж, което е спряло провеждането на принципна реформа, за да запази установената формално власт.

Тази случка ясно показва, че когато една група хора, позовавайки се на фактически неограничената си власт, за да капсулират и поддържат същата със създаване на непробиваеми привилегировани групи, без да вземат предвид интересите на правосъдието и смисъла на функциите си в държавното управление, накрая рискува да бъде лишена от цялата си власт по хаотичен, но неизбежен начин. Цената на това обаче се плаща не само от самозабравилата се група, а от цялото общество", посочват от съдийския съзюз.