България е отчела ограничено и еднократно повишение на инфлацията при въвеждането на еврото на 1 януари, а обществената подкрепа за общата валута нараства, каза управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за "Ройтерс".

Според него ефектът върху инфлацията е в диапазона от 0.3 до 0.4% и може да се съпостави с хърватския опит. Инфлацията в страната се забави до 2.3% януари спрямо 3.5% месец преди това и следва тенденциите в еврозоната.

По думите на шефа на БНБ подкрепата за еврото се е увеличила след присъединяването и повече от половината българи подкрепят това. Подкрепата е достигнала до до 54% сред домакинствата при 45% преди това, а в бизнес средите тя достига около 70%.

Според него геополитическата обстановка, включително войната в Иран, може допълнително да засили положителните нагласи заради усещането за по-голяма икономическа защита.

Управителят на БНБ, който е член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче предупреди, че рисковете пред инфлацията в еврозоната се увеличават заради поскъпването на енергията и нарастващата несигурност.

"Балансът на рисковете се измести в неблагоприятна посока" каза той добави, че вероятността от по-негативен сценарий се повишава на фона на енергийния шок.

Според Радев съществува риск домакинствата и бизнесът да коригират инфлационните си очаквания по-бързо, което може да доведе до вторични ефекти като нарастване на заплатите и цените и до формиране на инфлационна спирала.

Банкерът смята, че Европейската централна банка трябва да бъде готова да реагира своевременно, включително с повишаване на лихвените проценти, ако се появят признаци за траен ценови натиск, но към момента инфлационните очаквания остават относително стабилни.

"Ако шокът продължи и започне да се пренася върху заплатите, маржовете и очакванията, цената на бездействието ще се увеличи", каза Радев.

Според него пазарите вече калкулират повече от две повишения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ през годината, като първото се очаква през юни.

Европейската централна банка ще следи внимателно динамиката на инфлацията, цените на енергията, икономическите нагласи и развитието на конфликта в Близкия изток, като тези фактори ще бъдат ключови за бъдещите решения по паричната политика.

Радев допълни, че еврозоната влиза в настоящата ситуация от по-стабилна позиция в сравнение с 2022 г., но предупреди, че евентуални държавни субсидии могат да засилят инфлационния натиск.