С гласовете на депутати на ГЕРБ, ДПС-Пеевски, БСП и ИТН очаквано досегашният председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Пламен Тончев бе избран за председател на т.нар. Комисия по досиетата.
ГЕРБ лансира за поста Тончев, за да освободи мястото в контраразузнаването, следвайки разбирането на лидера на партията Бойко Борисов, че шефовете на тайните служби трябва да получават държавна работа, "за да забравят тайните".
Досегашната практика бе бившите шефове да получават дипломатически постове зад граница.
Мандатът на Тончев, който бе назначен в ДАНС от Румен Радев по предложение на служебното правителство на Стефан Янев, изтичаше през 2028 година, но той освободи поста предсрочно.
Според Радев става дума за "отстраняване" на Тончев и овладяване на службите от управляващите.
Бившият конситуционен съдия Константин Пенчев пък бе избран за зам.-председател на Комисията по досиетата. Първоначално ГЕРБ бе предложила именно него за председателското място, но впоследствие ревизира решението си.
Предложеният от БСП юрист Пламен Костов пък бе избран за секретар на комисията.
За членове на комисията бяха избрани бившият депутат от СДС и доскорошен евродепутат от ГЕРБ-СДС Александър Йорданов и бившият главен секретар на МВР Георги Костов (ГЕРБ-СДС), който е инженер с кариера в МВР.
За членове на комисията бяха избрани и предложените от БСП Кирил Кирилов, който е бивш шеф на общинската организация на БСП в Перник, и Севдалина Червенкова-Минкова, която е съдия във Върховния административен съд.
Членове на комисията са и предложените от ИТН Емил Трифонов и Владимир Владимиров, за които не се знае много. Трифонов е магистър по "Стопанско управление", със стаж в МВР. Бил е и началник по сигурността във фирмата "Седем-Осми" на Слави Трифонов.
Владимир Владимиров е магистър по "Информационни и управляващи технологии" с опит в частния сектор.
Предложените за членове от ПП-ДБ Стефан Тафров и Габриела Килфанова не бяха избрани, както и предложенията на ДПС-ДПС Гюрсел Салим и Николай Цонев от ДПС-ДПС.
Нито един от новите членове на комисията няма опит в сферата.
По време на изслушването Пламен Тончев каза, че българското общество проявява силен интерес към миналото на държавата и това означава, че комисията има още много работа.
Първоначално се очакваше в комисията да попаднат и историци, които изследват комунистическия режим, но така и не бяха разпознати от политическите партии.
Практиката в другите бивши социалистически държави е комисията да бъде развита в Институт за националната памет, но това изисква сериозна законодателна работа, с каквато сегашният състав на парламента на този етап предпочете да не се занимава.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Актуално
28.05.2025
Автор:
Обективно
Брюксел иска да ограничим потреблението на вода
Снимка: Pixabay
Брюксел иска страните от ЕС да намалят потреблението на вода с най-малко 10% до 2030 г., според нов план на Европейската комисия за намаляващите запаси на подпочвените води в ЕС, който трябва да бъде представен следващия месец.
„Трябва да помислим как трябва да използваме водата по-ефективно“, заяви еврокомисарят по околната среда Джесика … Росуол пред „Файненшъл таймс“. – „Когато вземаме душ, трябва да помислим за това.“
Летните мандати за ограничаване на потреблението на вода, включително забраните за пълнене на плувни басейни, вече започнаха да се налагат в Южна Европа.
Харис Сачинис, главният изпълнителен директор на Eydap, най-голямата водна компания в Гърция, предупреди многократно, че ако не се предприемат незабавно действия, Атина може да остане без вода през следващите две години, особено ако сегашните хидроложки условия се запазят.
В Кипър 2025 г. отбелязва третата поредна година на суша и представлява осмият най-лош период за водните запаси от 50 години насам, според министъра на земеделието Мария Панайотоу.
В Швеция, родината на еврокомисаря по околната среда Джесика Росуол, една от най-северните страни в Европа, поливането на градини с маркуч вече е забранено в някои райони. Във Франция и Испания избухнаха боеве между фермери и природозащитници заради правата върху водите и плановете за изграждане на язовири през последните години.
В плана за водата ще се определи как ЕС може да стане по-устойчив в условията на воден стрес – когато търсенето изпреварва предлагането – и има за цел да накара държавите членки да инвестират повече в тръби, помпи и пречиствателни станции.
Около 25% от водата в ЕС се губи чрез течове. Но процентът е много по-висок в някои страни като България, която губи около 60 на сто от водата чрез течащи тръби всяка година, според европейското сдружение на водната индустрия EarEau.
Комисията изчислява, че са необходима 23 млрд. евро годишно, за да се финансира водната инфраструктура. Европейската инвестиционна банка също така ще изготви програма от 15 млрд. евро заеми и гаранции за финансиране на водната инфраструктура от 2025 до 2027 г., се казва в документа.
Още по темата: България е сключила споразумение с Израел за управление на водите
ЕтикетиводаЕвропейска комисияЕСсуша