България, че се опитва да дестабилизира региона, като използва наратив, който "противоречи на интересите на ЕС и НАТО", каза македонският външен министър Тимчо Муцунски.

Той коментира призивите от София управляващите в Скопие да спрат с езика на омразата.

"Никъде в изявленията на официалните представители на нашата държава – моите, на премиера и президента – не съм чул говор на омразата, а детайлно слушам всички изявления. Ако те (представителите на България – бел. ред.) считат нашето изразяване на необходимостта от утвърждаване на езика и идентичността ни за реч на омразата, тогава проблемът е дори по-голям, отколкото си мислим", каза македонският външен министър, цитиран от БГНЕС.

Преди ден българският премиер Росен Желязков се срещна с председателя на Европейския съвет Антонио Коща и повдигна пред него въпроса за езика на омразата.

"През последните няколко дни говоря за много опасния наратив, в който влезе София. Наратив, който противоречи на интересите на ЕС и НАТО и е в синхрон с държавите, които искат да дестабилизират Европа. Ние искаме път напред към ЕС. Искаме да обсъдим компромис, но искаме да обсъдим и ясни гаранции (за продължаването на евроинтеграцията на страната – бел.ред.). Имаме няколко червени линии, от които няма да отстъпим. Например езика, идентичността, включително потвърждаване на нашето историческо и културно минало", посочи Муцунски.

Още по темата

Мицкоски: Ще направим всичко да влезем в ЕС, но не като "модерни" македонци

26 юни 2025 17:21

"Няма да позволим да бъдат игнорирани очевидните нарушения, които нашият съсед България прави при зачитането на принципите, произтичащи от международното право. Не можем да игнорираме присъдите на Европейския съд за правата на човека, не можем да игнорираме реалностите, не може нашият съсед да използва членството си в ЕС за предефиниране на нашата идентичност. Срамота е това да се прави в 21 век. Призовавам за рационалност и отговорност, която всички имаме към нашия регион и нашия континент. И ако някой счита казването за истината за говор на омразата, повтарям проблемът е дори по-голям, отколкото си мислихме".

Напрежението между София и Скопие се повиши, след като по-рано тази седмица външната комисия на Европейския парламент прие доклада за развитието на Северна Македония, в който се коментира "македонския език и идентичност". Българските искания за поправки не бяха отразени, а сега се очаква докладът да влезе в пленарна зала.

Българските евродепутати настояват пред "македонския език и идентичност" да се добави "съвременни".

Муцунски посочи, че Скопие трябва да продължи да говори каква би била щетата от "създаване на съвременна македонска идентичност".

"Имаме комуникации с много нашия приятели – приятели на региона, приятели на Европа. Всеки, който подкрепя нашия път (към ЕС) е приятел на Европа. Нашият ангажимент като правителство е да направим всичко възможно за да вдъхнем разум и отговорност в европейските институции. Преди няколко дни казах, че това, което се случи в комисията e исторически момент, но все още не е триумф. Предстои заседание на ЕП, на което обсъжданията ще продължат. Наша работа е да продължим с нашите ясни аргументи, за да може никой в рамките на ЕС да няма съмнение относно нашите позиции. Да говорим за това каква била щетата, ако се позволи ЕП да навлезе в процес на създаване на нова македонска идентичност, "съвременна" македонска идентичност. Вярваме, че ЕП ще действа в духа на европейските ценности, които са основната причина голямо мнозинство от европейските граждани да искат и ние да станем членка на ЕС", добави македонският министър.

Северна Македония отказва да изпълни основното изискване, заложено в преговорната ѝ рамка, за започване на реални преговори за членство в ЕС – вписването на българите в конституцията на страната.

Премиерът Християн Мицкоски (ВМРО-ДПМНЕ) системно спекулира, че може да договори по-добри условия. Друга негова опорка е, че България ще има нови и нови изисквания към Скопие и въпросът не се отнася до конституционните промени.