Конституционната каша, която политиците забъркаха около структурата на служебното правителство, може да доведе до временно спиране на работата на Сметната палата. Оказва се, че сегашният премиер Димитър Главчев най-вероятно няма да може да се върне като председател на Сметната палата заради ограничение в закона. Ако зам.-председателят Горица Грънчарова – Кожарева също стане служебен министър-председател, Сметната палата ще остане само с трима членове, а решения се взимат с минимум четирима. 

За проблема с Главчев сигнализира в свой анализ за Dnevnik.bg, озаглавен "Защо Главчев не може да се върне като председател на Сметната палата", директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер. Тя припомня позабравен от политиците текст от Закона за Сметната палата, според който членовете на независимата институция не може да са били на ръководна позиция в администрацията през последните три години – например министър-председател, министри, шефове на агенции, кметове и т. н. Едниственото изключение, направено с конституционните промени, е, ако са били назначени за служебен министър-председател – тогава няма проблем да се върнат в институцията. За министрите обаче няма изключение, а Главчев все още е и служебен министър на външните работи.

Логиката на ограничението в закона е, че идеята на палатата е да бъде независима контролна институция. Ако председателят ѝ е бил министър или премиер в последните три години, на него ще му се наложи сам да контролира себе си за харченето на бюджетни средства. Всяка година например се правят заверки на отчетите на министерствата, агенциите и останалите бюджетни институции, а отделно се изготвят и различните видове одит, разписани в закона.

"В Закона за Сметната палата изрично е разписано, че не допуска за председател да бъде избирано лице, което е заемало длъжността министър през последните три години, предхождащи избора. Целта на тази забрана (да се обезпечи безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на председателя на Сметната палата) изисква условието да бъде изпълнено не само към момента на избора, но и към всеки един момент от периода на заемането на длъжността председател на Сметната палата. Към момента посоченото изискване не е изпълнено, с други думи – налице е несъвместимост и не е допустимо настоящия служебен министър-председател и министър на външните работи да заема длъжността председател на Сметната палата, преди да изтекат три години от освобождаване на поста министър на външните работи", коментира Вегертседер.

По думите ѝ казусът има не само правни, но също така морални, принципни и етични измерения. "Конкретно в случая със Сметната палата, емблематичен за разрушителните процеси в българските институции, се видя, че Народното събрание не се съобразява дори с решенията на Конституционния съд, постановени по повод отстраняването на предишния председател на палатата Цветан Цветков. При сегашната ситуация остава очакването, че депутатите ще се съобразят поне с текстовете, които сами приеха преди по-малко от половин година, няма да върнат г-н Главчев в Сметната палата, а ще прекратят предсрочно пълномощията му и ще вземат решение да започнат процедура за избор на нов председател на Сметната палата", коментира експертът.

Ако Димитър Главчев не се върне като председател на Сметната палата, а Горица Грънчарова – Кожарева бъде назначена за служебен премиер, палата ще остане с трима членове, което е недостатъчно, за да взима решения. Това изисква най-малко четири гласа от общо петима души в ръководството.

Избирането на нов председател до ваканцията на парламента не изглежда реалистично, което значи, че е най-вероятно депутатите да прибегнат към поредните промени в закона, насочени срещу философията за независимост на палатата и да разрешат в нейното ръководство да влизат служебни министри, а защо не и всякакви други представители на изпълнителната власт, които да контролират сами себе си.

Към момента внесен законопроект по въпроса все още няма, става ясно от сайта на Народното събрание.