Столичният общински съвет (СОС) реши да бъде поставен паметник на инж. Иван Иванов, кмет на София от 1934 до 1944 г. С решението приключма процедура, започнала през 2011 г. и замразена през 2024 г. заради спор за ролята на Иван Иванов по време на Втората световна война.

Докладът е внесен от кмета Васил Терзиев, председателя на СОС Цветомир Петров и 20 общински съветници от различни политически групи. Зам.-председателят на съвета проф. Вили Лилков ("Синя София"), който е инициатор на идеята от самото ѝ начало, определи подкрепата като безпрецедентна: "За първи път виждам доклад, внесен от над 20 общински съветници заедно с кмета на София".

Статуята ще бъде поставена на кръстовището на бул. "Драган Цанков" и бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", до метростанция "Стадион Васил Левски". Мястото е избрано, защото там е "излазъл" Рилският водопровод, довеждащ питейна вода за София. Водопроводът се ползва и днес.

Защо Иван Иванов е важен за София

Иван Иванов е роден през 1891 г. в Сливен и учи хидроинженерство в Мюнхен. От 1920 г. работи в службата за водоснабдяване на столицата.

Иван Иванов ръководи изграждането на Рилския водопровод – най-голямото инженерно съоръжение в България за времето си. Водопроводът и днес снабдява голяма част от града. Тогавашният кмет ген. Владимир Вазов нарича Иванов "Рилски" заради постижението.

След преврата от 19 май 1934 г. Иванов е назначен за кмет и остава на поста над десет години – по-дълго е управлявала столицата само Йорданка Фандъкова. Периодът му остава в историята като "златното десетилетие" на София. Тогава са построени Съдебната палата, сградите на БНБ и Столична община, зала "България", Народната библиотека. Улиците се павират и озеленяват, Борисовата градина и Южният парк са модернизирани, коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През 1941 г. тръгва първият тролейбус. Към града са присъединени Бояна, Княжево, Горна баня, Красно село, Надежда и други села.

При него започва и строежът на язовир "Бели Искър" – един от най-високо разположените в Европа.

След 9 септември 1944 г. е арестуван и Народният съд го осъжда на доживотен затвор, по-късно намален на 15 години. Помилван е в края на 1946 г. и съдебно реабилитиран през 1948 г. Властта използва уменията му – той ръководи проектирането на язовир "Искър" (тогава "Сталин"). Семейството му е изгонено от дома си, а самият той е изключен от БАН. Умира през 1965 г., а членството му в академията е възстановено посмъртно през 1991 г.

Защо паметникът се забави 15 години

Първото решение на СОС за конкурс за паметник на инж. Иван Иванов е от октомври 2011 г. След избора на проекта през април 2024 г. докладът за поставяне на паметника минава единодушно през комисията по образование и култура. Два дни по-късно обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призовава общинските съветници на партията да не го подкрепят – след среща с представители на еврейската общност, на която са представени данни за дейността на Иванов в полза на нацистка Германия. През юли 2024 г. СОС отлага разглеждането на доклада и той не се връща в залата до днес.

Против паметника се обявиха организацията на евреите в България "Шалом", Централният израилтянски духовен съвет, писателката Леа Коен и градският съвет на Българския антифашистки съюз. Аргументите им са, че при управлението на Иванов части от централни булеварди – включително "Евлоги и Христо Георгиеви", до който ще стои паметникът, са преименувани на Хитлер и Мусолини.

Защитниците на паметника се позовават на становище на Държавна агенция "Архиви", според което обвиненията в антисемитизъм не намират потвърждение в архивните фондове.