Президентът Румен Радев не цели провеждане на референдум за еврото, а "разколебаване в европейските институции" за предстоящия през юни конвергентен доклад. Това заяви премиерът Росен Желязков в понеделник.

Той допълни, такова допитване би било нарушение и на Конституцията, и на Закона за пряко участие на гражданите. Желязков обясни, че според Конституцията международните договори имат предимство пред вътрешното законодателство, когато са ратифицирани. Законът за присъединяване на България към ЕС е одобрен още през 2005 г. От друга страна Законът за прякото участие казва, че референдум за международен договор може да се проведе преди, а не след неговото ратфициране от парламента.

Целта

"С всички аргументи, които бяха изтъкнати през последните дни, президентът може да преразгледа своето намерение да внесе подобно предложение. И аз бих използвал случая да призова това да се случи, освен ако самото предложение има за цел не провеждането на референдум, а според мен не това е целта на президента. Целта е да се внесе сериозно разколебаване в европейските институции за излизане на доклад през месец юни", каза министър-председателят.

И допълни, че според него идеята е да се отложи излизането на доклада. Следващата възможност е това да се случи през декември, което означава, че България не може да приеме еврото от началото на следващата година.

"Това може би е една от целите не само на президента, а на една част от обществото, подложена на сериозен хибриден натиск, но и на бизнес, който не желае да бъде осветлен", заяви премиерът.

От двайсет години България е с дерогация за въвеждане на еврото, заяви още Желязков. Според него това означава, че досега страната ни не е изпълнявала критериите за еврозоната.

"В момента, в който България отговаря, нейното присъединяване е по силата на договора и неговата ратификация, а не по волята на Народното събрание или друг закон", заяви Желязков.

По думите му то още не е внесено в Народното събрание. През уикенда президентът каза, че ще внесе искането си в понеделник.

Радев твърди още, че не е против еврото по принцип, а смята, че страната не е подготвена за въвеждането му от началото на следващата година.

Конституция и решение

Предложението на Радев все още не е обявено, така че не е ясно какви са неговите аргументи. Тезата на Желязков се базира на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, който казва, че международните договори, които са ратифицирани, са част от вътрешното право на страната.

"Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат", посочва се още в този текст.

В чл. 9, ал. от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е записано, че "референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация".

Има и решение на Конституционния съд (КС) от миналата година, което бе многократно сочено през последните дни. С него КС се произнася по решението на парламента да се отхвърли искането на "Възраждане" за референдум за еврото. Съдът не открива нарушения на народното събрание и заявява следното:

"Конституционният съд поддържа, че даденото от България в хода на присъединителния процес съгласие за участие в паричния съюз, включително и за приемането на еврото, е предварително и обвързващо държавата условие за членство в Европейския съюз. Чрез Договора за присъединяване – надлежно ратифициран от Народното събрание, България е поела валидно задължение за участие в паричния съюз. Изграждането на паричен съюз в рамките на Европейския съюз е подчинено не на определянето на конкретни дати за държавите членки с дерогация, а на изпълнението от тях на критерии, установени в първичното право на Съюза, което държавите членки чрез подписаните от тях договори са приели доброволно да изпълняват".