Учените от Българската академия на науките (БАН) протестират в отворено писмо срещу зачестилите сигнали срещу тях за неспазване на работното време. Според тях "науката е творчески просец", а работата им не може да бъде сведена само до "физическо присъствие в определен часови диапазон". Да спазват учени работно време според тях е също толкова неуместно, колкото за художниците, композиторите и писателите.

Отвореното писмо, изпратено до медиите в сряда, е подписано от доц. д.н инж. Александър Александров. Както става ясно, то идва в отговор на писмо от председателя на БАН чл. Кор. Евелина Славчева до директорите на институти към БАН.

В писмото си от 20 май председателят на Академията съобщава, че напоследък са зачестили сигналите за нарушения на установеното работно време от страна на служителите БАН в различни звена. Става дума за закъснения, преждевременни напускания на работните места и отсъствия без уважителни причини.

"Неспазването на трудовата дисциплина пряко рефлектира върху ефективността на научноизследователския процес и уронва престижа на Академията", пише Славчева.

Тя съобщава от 1 юни ръководството започва проверки и при установяване на нарушения ще предприема дисциплинарни мерки.

Науката не е работа от 8 до 5

"Идеите не възникват по график, хипотезите не се раждат след отбелязване на присъствие, а научните пробиви рядко се подчиняват на административен часовник", гласи отговорът в отвореното писмо, адресирано до самата Славчева и министъра на образованието и науката Георги Вълчев.

Според написаното един учен може да мисли върху проблем вечер, през уикенда, по време на пътуване, у дома, в библиотека, лаборатория или в разговор с колеги извън формалната рамка на работния ден.

"Да се настоява, че научните изследвания и иновациите трябва да бъдат произвеждани в строго фиксиран времеви прозорец, граничи с абсурд", се казва в писмото като се изтъква, че също толкова неуместен би бил подобен подход приложен към работата на художниците, композиторите и писателите.

"Никой не би очаквал от художника да създава картини между 8:00 и 17:00 часа, нито от композитора да пише музика само след проверка на присъствието му в ателието. Научната работа, подобно на изкуството, изисква концентрация, вътрешна свобода, време за размисъл, неуспехи търсене, повторение и вдъхновение", се отбелязва още.

Автор на писмото твърди, че разбира необходимостта от трудова дисциплина, отчетност и отговорно отношение към служебните задължения, но смята:

"Научноизследователската работа не може да бъде сведена единствено до физическо присъствие в определен часови диапазон".

Според него въвеждането на "атмосфера на постоянен контрол" няма да повиши качеството на работата.

"Напротив, ще демотивира, унижи и отблъсне хората, които са избрали труден професионален път, често съпроводен с ниско заплащане, административна тежест и несигурно проектно финансиране", се казва още в текста на отвореното писмо.

Какво искат учените

Според писмото българската научна среда няма нужда от допълнително подозрение към своите учени, а от доверие, стимули, модерна организация на труда и оценка според реални резултати.

Авторът смята, че формалното присъствие трябва да отстъпи като водещ критерий пред качеството и обема на свършеното. Изброените измерими показатели за това са: публикации, проекти, експерименти, разработки, цитируемост, участие в научни форуми, обучение на млади учени, експертна дейност, внедряване на резултати и принос към института и обществото.

Според писмото съвременните научни институции по света все повее оценяват работата през резултати, а не чрез физическо фиксиране на служителя на бюро.

Уточнява се, все пак, че присъствието е важно в някои случаи като работа с апаратура, дежурства, експерименти, срещи, обучения или екипна координация.

Призив към ръководството на БАН

Отправя се и призив към ръководството на БАН, а именно:

• да не превръща писмо, писано от личност с чиновническо мислене в инструмент за натиск и формален контрол върху научните работници;
• да отчита спецификата на научноизследователската дейност;
• да защити академичната свобода и професионалното достойнство на учените;
• да въведе разумен и гъвкав режим, основан на отчетност, резултати и доверие;
• да не допуска насаждане на култура на страх, подозрение и взаимно следене.

"Научният институт не е фабрика за присъствие. Той е място за мисъл, изследване, съмнение, откритие и създаване на знание. Ако искаме българската наука да бъде конкурентна, трябва да се отнасяме към учените като към професионалисти и творци, а не като към нарушители по презумпция", завършва писмото.