Управляващите произведоха в понеделник комуникационен гаф по темата за обезщетенията за втората година майчинство. В телевизионно интервю сутринта бившият капитан на националния отбор по волейбол и настоящ депутат от "Прогресивна България" Владимир Николов обяви, че управляващите обсъждат съкращаване на срока за майчинството, но това решение би било обвързано с осигуряването на достатъчно ясли за децата.

След объркване и негативни реакции в социалните мрежи шефът на бюджетната комисия Константин Проданов даде изявление пред медиите, че в случая става дума за неправилна интерпретация, извадена от контекста и подчерта, че "Прогресивна България" няма никакви планове нито да намалява срока на майчинството, нито да затяга условията за получаването му. Думите на Николов били с цел на подчертаят нуждата от осигуряване на места в детските ясли и градини за всички деца.

"Тук проблемът не е увеличението на парите за втората година от майчинството. Проблемът е, че майките не могат да намерят ясли за децата си", каза сутринта Владимир Николов в ефира на бТВ.

По думите му много жени биха искали да се върнат по-рано на работа, но не могат, защото няма ясли за децата им, особено в големите градове.

"Аз съм имал разговори с много майки. Те предпочитат да работят. Не искат да стоят вкъщи, но част от тях стоят вкъщи, защото няма ясли за децата им", каза Николов.

Той заяви, че ще бъдат предложени конкретни мерки за справяне с този проблем, както и за ограничаване на дискриминацията срещу жени в детеродна възраст на пазара на труда.
Майчинството в България е две години и е най-дългото в Европейския съюз. През първата година майката получава 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски.

През втората година обезщетението е доста по-ниско, като в момента е по-малко от 400 евро. Има стимули за предсрочно връщане на работа, като в тези случаи майката получава 50% от заплатата си заедно с обезщетението.

"Дефицитът в бюджета е притеснителен"

Николов коментира и ситуацията с бюджетния дефицит. В петък премиерът Румен Радев обяви, че ще влезе в процедура по свръхдефицит заради изчисления дефицит от 3.5%.
"Нещата са много сериозни. Толкова сериозни, колкото не са били от години. Този дефицит от 3,5% е притеснителен, но още по-притеснително е, че за 2025 година от банките е взет потенциално заработен данък за 2026 година."

Според него става дума за около 500 млн. лева.

"Това, което е взето предварително от банките, е около 500 милиона. Тоест нашият дефицит е с 500 милиона повече, защото реално сме взели заем от банките, който тази година няма да бъде платен", заяви депутатът.

Още по темата

Премиерът обяви, че България влиза в процедура по свръхдефицит и мониторинг (обновена)

29 май 2026 15:22

Според него на България няма да ѝ бъдат наложени санкции по процедурата за свръхдефицит, но правителството ще трябва да намали разходите и да покрие приходите, които няма да дойдат.

"Не мога да разбера защо всички твърдят, че трябва постоянно да има 3% дефицит. Това според мен не е добре. Всяка година взимаме кредити, за да можем да харчим повече. Представете си едно семейство, което всяка година трябва да взима повече и повече пари, за да може да изкара. Това не е устойчиво", коментира Николов.

"Проблемът е в заплатите в държавния сектрор, а не в депутатската"

По думите на Николов обявените от финансовия министър Гълъб Донев 10-процентни съкращения в бюджетния сектор е цел да бъдат намалени заплатите и незаетите бройки в публичния сектор, защото тези пари се превеждат и преразпределят на институциите.

"Населението на България за 10 години е намаляло с 10%, а държавната администрация се е увеличила с 10%. А услугите, които получаваме, не са станали с 10% по-качествени", каза Николов.

Според него вариант за намаляването на тези разходи е дигитализацията и управляващите ще положат много усилия в тази посока.

Още по темата

Управляващите все пак щели да замразяват депутатските заплати

29 май 2026 15:20

Само дни след като финансовият министър обяви мерките си, стана ясно, че обявеното съкращение с 10% на разходите за заплати и възнаграждения на персонала няма да важи за голяма част от бюджетния сектор. Като в това число влизат военните, полицаите, разузнавачите, част от служителите на НСО и ДАНС, надзирателите в затворите, учителите (и всички други организации с делегиран бюджет), лекарите и медсестрите (включително психиатрии и центрове за спешна помощ), както и за общините.

Депутатът от "Прогресивна България" оправда запазването на заплатите в сферата на сигурността заради важната им роля за страната.

Николов посочи, че за него е проблем автоматичното увеличение на заплатите в публичния сектор, които се увеличават заради механизмите на обвързване на минималната и средната заплата.

Той обяви, че ще депутатите ще премахнат автоматизма за собствените си заплати и все още не са го направили, защото решението на Гълъб Донев е дошло след като вече е била подготвена програмата за заседанието на парламента.

"Не е проблем депутатската заплата. Една депутатска заплата е три средни в сектора, т.е ако не се увеличават заплатите в държавния сектор, няма да се увеличава и депутатската. Проблемът е, че заплатите в държавните администрации се увеличават на всеки три месеца", коментира Николов.