Организации извън парламента няма да имат право да номинират членове на Висшия съдебен съвет. Това реши в сряда правната комисия в парламента като отхвърли предложението за създаване на т.нар. гражданска квота – т.е. номинациите да се правят не само от партиите в парламента, както е сега.

Предложението бе направено от "Продължаваме Промяната". Депутатът Велислав Величков се аргументира, че в момента изборът на членове на ВСС на практика е партийна договорка. Възможността за издигане на кандидати извън системата няма и при съдебната квота. Така политиката се пренася и в управлението на съдебната система, защото победителят на изборите има най-голяма квота в съвета, коментира Величков.

Мнозинството от "Прогресивна България" обаче внесоха собствен текст, с който заличиха предложението на Величков. Депутатът Димитър Петров заяви, че по принцип не са против гражданската квота, обаче "сега не му е времето".

С пакет поправки в Закона за съдебната власт парламентът се опитва да форсира избора на следващ Висш съдебен съвет. Сегашният е с изтекъл отдавна мандат и освен това е сътворил толкова много гафове, че няма никаква обществена легитимност.

В парламента са внесени няколко законопроекта, които на пръв поглед се стремят към една и съща цел, но народните представители спорят по детайли.

В сряда все пак бе решено в следващия ВСС да не могат да бъдат избирани бивши главен прокурор и председатели на върховни съдилища. Хората на тези постове са по право членове и ако след изтичане на мандата им бъдат избрани за членове на същия съвет, на практика ще имат два мандата – веднъж по право и веднъж по избор. Ограничението ще важи и за изпълняващите функциите (и.ф.), които са заемали този пост две години преди избора на ВСС. Това означава, че за членове на следващия ВСС не могат да бъдат избрани доскорошният главен прокурор Борислав Сарафов или председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков.

Предстои промените да бъдат гласувани на второ четене в пленарна зала.