Тази събота прокурорите ще гласуват за свои представители в следващия Висш съдебен съвет (ВСС). На пръв поглед това не е вълнуваща новина, но всъщност е от изключителна важност, защото до голяма степен този вот ще определи облика на следващия ВСС, наричан още "правителство на съдебната власт". А следващият ВСС на свой ред трябва да избере новия главен прокурор. Така че, да, важно е.

Малко предистория. Сегашният ВСС кара деветата година от мандата си, тоест два пъти повече от законно определения срок. Това се случи отчасти заради политическата криза през последните години и отчасти заради невъзможността да се постигне договорка между партиите за следващ състав. Широко известен факт е, че Висшият съдебен съветъ, особено сегашният, е всичко друго, но не и независим орган.

И още един широко известен факт – прокуратурата никога не е изглеждала толкова зле, колкото сега. През последните три години тази институция се управляваше от Борислав Сарафов, инсталиран на поста главен прокурор от сегашния ВСС. Неговият уж временен мандат се удължи до половин редовен, т.е. повече от три години. През това главният прокурор предимно си мълчеше и с поведението му до голяма степен оправда твърденията на критиците му, че е марионетка на тогавашните политически "началници" в държавата Делян Пеевски и Бойко Борисов.

Предишният шеф на държавното обвинение Иван Гешев пък бе хиперактивен и приказлив, но това само влоши положението му. Той бе безпрецедентно уволнен на третата година от мандата си, когато съдебният съвет демонстрира тоталната си политическа зависимост – в момента, в който ГЕРБ и ДПС дадоха знак, че не желаят Гешев на поста, той бе изгонен.

Към днешна дата прокуратурата се е превърнала в синоним на чадър за силните на деня и бухалка за неудобните им. Тя е и синоним на безполезност – не институция, а черна дупка, в която потъват данните за корупция, за да не излязат на светло никога повече. Поради всичко това тази жизненоважна институция е по-скоро вредна за обществото. Отговорност за това носят както главните прокурори, така и Висшият съдебен съвет, който не си мръдна пръста да подобри положението.

Та ето в такава ситуация прокурорите ще трябва да изберат представителите си в следващия съвет. По закон те гласуват за четирима от общо единайсет души.

Магистратската квота няма мнозинство в колегията, но по правило тя винаги гласува с главния прокурор. А когато се добави и още един човек от парламентарната квота, мнозинството е осигурено. Какъв механизмът? Според Конституцията прокурорите избират четирима от общо 11 души. Следователите избират един представител. Главният прокурор е член по право, а парламентът избира петима души. Квотата на народното събрание има превес с идеята, че върху прокуратурата трябва да има обществен контрол. Многократно обаче през годините е демонстрирано, че и избраните от прокурорите, и избраните от парламента на драго сърце подкрепят главния прокурор във всичко. Така се оказва, че идеята за обществен контрол търпи пълен крах, а шефът на държавното обвинение може да прокара каквото си иска решение през съвета. Изключения, естествено има, но непослушните членове на ВСС по правило са малцинство и винаги са от квотата на съдиите, а не от прокурорската.

Още по темата

"Осемте джуджета": Как прокурори върнаха милиони на грешните хора

07.07.2023 14:31 Самуил Димитров

Но това е аритметика, а в момента има 25 кандидати за 4 места в съвета. Преди седмица те бяха изслушани, а сега предстои и гласуването. Учудващо, по време на изслушването бяха зададени въпроси, които по принцип в прокуратурата не се задават. Или поне не публично, защото омертата е по-силна от всичко.

Преди три години, когато Сарафов пое управлението на прокуратурата от Гешев и искаше да демонстрира, че при него ще е различно, той заяви следното:

"Прокуратурата не може да продължи без този казус да бъде разчистен по обективен начин".

Това бе казано по повод гърмкия скандал "Осемте джуджета", в който главно действащо лице беше бившият следовател Петьо Петров-Еврото, който междувременно изчезна някъде и бе обявен за издирване. Кратко припомняне – аферата с "джуджетата" формално беше за опита да се отнеме бизнес за милиони от предприемача Илия Златанов. Реално обаче тя показа уродливото лице на прокуратурата-бухалка. А по времето, в което Сарафов беше начело на прокуратурата, абсолютно нищо по този казус не беше разчистено. Точно обратното, Пепи Еврото получи смешна присъда и продължава да се води в неизвестност.

Та, казусът "Осемте джуджета" бе сред основните теми по време на изслушването. Естествено, всички кандидати отрекоха да имат участие в тази афера, а някои все пак признаха, че познават Петьо Петров- Еврото, но толкова.

Това, че кандидатите бяха питани за джуджетата, изобщо не означава, че прокуратурата е напът да се изчисти от зависимостите. Все пак обаче е крачка в правилната посока. Но не бива да се забравя, че ситуацията в момента е предизборна. Гласуването в съдебната система не е като избори за парламент, но това не означава, че кандидатите не могат да лустросат образа си с гръмки обещания от типа "Аз не бих направил като предишните" или "Аз ще се боря за по-добра прокуратура".

И като стана дума за това кой какво е направил – беше зададен и въпрос за едно действие на сегашния съвет. То е наистина скандално. Съвсем наскоро прокурорската колегия премести сина на члена ВСС Йордан Стоев – младши следовател Павел Стоев от градската прокуратура на София във военната. Това бе направено след като бе специално разкрита нова щатна бройка. Само няколко дни по-късно същата колегия отказа преместване на друг следовател във военната прокуратура с аргумента, че там нямали достатъчно работа. Тоест, за сина на съдебния кадровик място се намери, но за другия – не.

Съдейки по отговорите на кандидатите за следващия ВСС, тази история наистина ги е скандализирала. Всичките я заклеймиха, не заради незаконност, а заради липса на морал.

Това са само две от темите, по които бяха разпитвани кандидатите. Всъщност те не са непознати на който и да е в прокуратурата, независимо на какво ниво работи. Истината е, че от десетилетия тази инситуция тика напред само онези с връзки, а често пъти те са и най-послушните. Може би и затова обществото знае имената на десетина прокурори измежду над хиляда. Защото шумните дела някак магически отиват при едни и същи хора, независимо, че на хартия в прокуратурата има случайно разпределение на дела.

Още по темата

Краят на "Осемте джуджета": Прокурорите – "заблудени", Пепи Еврото – свободен и глобен с джобни пари

21.05.2026 15:04

Това може да се види и по списъка с имена на кандидатите. Сред 25 души само петима или шестима са известни извън професионалните среди на прокуратурата. Естествено, това не означава, че именно те ще бъдат избрани, но няма да е изненадващо, ако събитията се развият по този сценарий.

На първо място в този списък може да се спомене името на Десислава Петрова. Тя вероятно е човекът с най-силно медийно присъствие, защото от години е говорител на Софийската градска прокуратура. Макар че в последно време рядко се изявява в тази си роля, тя със сигурност е разпознаваема. По време на кампанията си тя даде едно интервю за БНР, в която произнесе запомнящата се фраза: "Аз виждам надежда там, където други откриват пустош".

И още един говорител, макар и бивш, е сред кандидатите за ВСС – това е някогашната говорителка на Гешев Сийка Милева. В момента тя е прокурор от върховната касационна прокуратура. В предишното си амплоа тя бе един от онези говорители, на които им трудно да говорят, ако не четат от лист, но пък демонстрираше лоялност към главния прокурор дори и при най-абсурдните му прояви – например, когато заяви, че имало заговор за свалянето му, в който участват бизнесмени и журналисти. По тази тема даже беше образувано разследване, което стигна точно до никъде.

Представителите на екипа на Гешев не се изчерпват с Милева. Някогашната зам.-главна прокурорка Красимира Филипова също е кандидат за член на ВСС. Тя също беше лоялна към предишния главен прокурор, а след неговото уволнение остана в държавното обвинение.

Даниела Попова, някогашен шеф на апелативната специализирана прокуратура, също е сред кандидатите. Навремето тази институция се ръководеше от Сарафов, преди той да стане зам.-главен, а впоследствие и главен прокурор. За спецправосъдието може да се каже много, но май няма нужда. Достатъчно е да се спомене аферата "Осемте джуджета". И макар че тя се разви изцяло в първоинстанционната спецпрокуратура, а не в апелативната, е достатъчно показателна как са били ползвани тези институции.

Разследващият сайт Bird.bg споменава и още две кандидатури. Първата е на прокурора Иван Тасков. Според изданието той е един обвинителите, които преди повече от десет години са се занимавали със записа от аферата "Ало, Ваньо". При това разследване държавното обвинение така и не можа да разпознае дали гласът от един скандален запис е на Бойко Борисов. Ставаше дума за телефонно обаждане, в което на покойния Ваньо Танов, тогава шеф на митниците, се разпорежда да прекрати проверка в пивоварната на Мишо Бирата. Наблюдаващ прокурор по това дело беше Пламен Георгиев, който след това направи шеметна кариера – беше зам.-министър на правосъдието, а после и шеф на КПКОНПИ.

Втората кандидатура е на Марина Ненкова. Според Bird.bg тя е прекратила делото по сигнала на бизнесмена Васил Божков, по което бе арестуван Бойко Борисов. Божков твърдеше, че Борисов и бившият финансов министър Владислав Горанов са го изнудвали за десетки милиони. Прокуратурата така и не намери достатъчно доказателства за това и прекрати разследването.