Със сигурност в момента изглежда трудно да си представим, че РС Македония може да започне скоро преговори с ЕС, тъй като виждаме, че и двете ключови за тази страна споразумения – това с България, последващото френско за промените в Конституцията, а също и Преспанското от година по-рано, което отключи пътя на РС Македония към членство, са пред замразяване, да не кажем и нещо повече, коментира Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.
Повод за реакцията им е приключилата предизборна кампания в югозападната ни съседка и церемонията по встъпване в длъжност на новия президент на страната Гордана Силяновска, която предизвика международен скандал. Tя не нарече страната си с конституционното ѝ име Северна Македония, а само "Македония", като така наруши конституцията на страната.
"Тези, типично символни жестове от страна на новата македонска президентка, предвещават един доста студен климат и като че ли тази страна няма да бъде сред първите, които да преговарят и напредват по отношение на ЕС", посочи Чернева пред БНР.
Тя припомни, че и двете коалиции от албанска страна "заявиха твърда подкрепа и за двете споразумение, и особено за конституционните промени".
"Ако това е условието за съставяне на правителство, може да се проточи във времето. Аз не разчитам знаци от ВМРО-ДПМНЕ да тръгне в тази посока. Може би, първо, ще видим отлагане на съставяне на правителство и след това си представям някакъв график как постепенно да се премине към разговори за промени в конституцията на РС Македония, но със сигурност това няма да е първото нещо, което това правителство ще направи", каза Чернева.
Тя коментира, че ЕС е започнал да говори много по-активно за разширяването, но не заради страните от Балканите, а заради Украйна и Молдова.
"В ЕС разбраха, че оставянето на такива сиви зони предизвикват нахлуването в тях на неприятелски сили. Затова темата за разширяването е много променена, става въпрос за сигурност и как да уплътним зоните около ЕС, така че да бъдат по-силни, по-сигурни. Затова не е обичайното разширяване. Много повече ще се говори за сигурност, за сътрудничеството в сфери като отбраната и сигурността, и общи политики по отношение на външната политика. Това, което, например, страни като Сърбия си позволяват, да не спазват външнополитическите решения на ЕС, включително и санкционни, такъв тип кандидати няма да могат да напредват. Цялото портфолио по разширяването ще има много повече политическа тежест в ЕК. И унгарският комисар по разширяването не помогна, но навреди, а и със сигурност няма да запази този терен", прогнозира Весела Чернева.
В отговор на #3586313
В отговор на #3586243
В отговор на #3586243
В отговор на #3586237