Бум на прозрачността в държавата

Министерството на финансите е най-откритата сред 566 институции

Бум на прозрачността в държавата

Чувствително подобряване на прозрачността в България отчита в годишното си изследване "Рейтинг на активната прозрачност 2017 г." неправителствената организация "Програма Достъп до информация" (ПДИ).

Резултатите се отчитат около година след влизането в сила на промените в Закона за достъпа до обществена информация, с които значително бяха разширени категориите информация, която институциите са длъжни да публикуват проактивно.

"Тази година отчитаме много добро развитие в областта на активната прозрачност почти във всяка категория информация", заяви изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева. Организацията е изследвала интернет страниците на 566 институции у нас и ги е класирала според подробен въпросник, отнасящ се до типа данни, които оповестяват. Въпросният рейтинг е един от най-добрите в света, като тази година е по-прецизен, защото отчита обратната реакция на институциите, похвалиха се от ПДИ.

През 2017 г. например има сериозно подобрение на актуалността на данните. През 2016 г. едва 45% от обявената информация е била актуална, докато през настоящата година това важи за 88% от данните.

74% от ведомствата публикуват нормативните актове, които издават, докато преди година това са правили 65% от институциите. Само 49% обаче обявяват проектите на нормативни актове, които са изготвили, като положителното е, че обичайно те са придружени с мотиви. Едва 14% от институциите обаче публикуват доклад с резултатите от общественото обсъждане на проектите.

През 2017 г. отчети за дейността си публикуват 62% от институциите в България, докато преди година това са правили 60%. Едва половината от ведомствата (51%) обявяват бюджетите си, а само 4% от тези от тях, които са задължени, ползват програмен формат на годишния си финансов план.

Като цяло институциите рядко обявяват описание на регистрите и базите данни, които поддържат.

Най-прозрачната институция в държавата е Министерството на финансите, което изпълнява 90.8% от критериите на ПДИ. Според рейтинга ведомството публикува куп документи, отнасящи се до проектите на нормативни актове, които изготвя, статистика, бюджетна и финансова прозрачност и др.

Например министерството редовно публикува нормативните и общите административни актове, които издава или подготвя, а също и мотивите към тях, доклади от общественото им обсъждане, а от няколко месеца – и оценка за въздействието им. Ведомството е една от малкото институции, които всяка година обявяват списък на подлежащата на оповестяване обществена информация. То е и единственият орган в държавата, който има секция за достъпа до информация, отговаряща на всички изисквания в закона, посочи Гергана Жулева.

Второ в класацията по прозрачност е транспортното министерство, а в топ 10 са също ведомствата на правосъдието, околната среда и образованието.

Най-прозрачните общини пък са Разград, Банско и Белослав.

Най-потайното министерство през 2017 г. е ведомството на културата, което се конкурира в негативната статистика с министерствата на икономиката и туризма. Министерството на културата например не публикува предварителни оценки за въздействието на проектите за нормативни актове, въпреки че е длъжно по закон. Не обявява и доклад с резултатите от общественото обсъждане. Няма и описание на регистрите и базите данни, които поддържа.

Сред всички 265 общини най-непрозрачни са Якимово, Трън и Земен, а Столична община е едва на 29-а позиция в класацията. Тя не публикува нито програмен бюджет по избор, нито ежемесечни или тримесечни отчети за изпълнението на бюджета, нито обявява на страницата си декларациите за конфликт на интереси.

Споделяне
Час Пик
Фиксинг
28 септември 2020