Бум на студентите по медицина

"Информатика" в СУ носи 4527 лв. на месец, "Икономика"-та остава най-раздутата специалност

Снимка: Архив

В България се наблюдава устойчива тенденция към силен ръст на броя на студентите в здравните направления, въпреки че общият брой на студентите в страната намалява. Това е един от основните изводи на Десетото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представена в четвъртък, на фона на здравната криза заради пандемията от Covid-19.

От него се вижда, че през последните 10 години има няколко положителни тенденции във висшето образование у нас – нарастване на дела на чуждестранните студенти, увеличаване на броя на международно разпознаваемите научни публикации на българските вузове и по-големият дял на реализираните на пазара на труда студенти на позиции, изискващи висше образование.

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Двойно повече млади хора се обучават за лекари

През последните 7 години броят на студентите по медицина в България се е удвоил - от около 6 000 през 2013 г. до близо 12 500 през 2020 г. Мнозинството от обучаващите се обаче са чужденци (56% от всички студенти по медицина в България).

Общо във всички професионални направления, които подготвят кадри за здравеопазването (включително "Стоматология", "Фармация", "Здравни грижи" и "Обществено здраве") през 2020 г. се обучават над 28 000 студенти. Това прави 13% от всички студенти в страната. За сравнение, през 2013 година в тези професионални направления са се обучавали малко над 19 000 студенти, представляващи едва 7% от студентите.

Ръстът на студентите в здравните специалности е част от "трайна тенденция на рационализиране на структурата на българското висше образование и нейното доближаване до потребностите на пазара на труда", твърдят авторите на рейтинга.

Над 40% спад на бъдещите икономисти и администратори

Общият брой на студентите във висшите училища у нас през 2020 година продължава да намалява и е с близо 18% по-малък в сравнение с 2013 г., става ясно от класацията.

Благодарение на целенасочената държавна политика продължава положителната тенденция за сериозен спад на обучаващите се в две от най-масовите и излишно раздути направления - "Икономика" със спад от 41% спрямо 2013 г. и "Администрация и управление" със спад от 45%.

В същото време за последните 7 години в 13 направления има увеличение на броя на студентите, като в 8 от тях нарастването е с над 30%. Най-голям ръст е засечен в направленията "Медицина" (108%), "Военно дело" (59%), "Стоматология" (52%), "Педагогика" (42%), "Национална сигурност" (38%), "Здравни грижи" (37%) и "Театрално и филмово изкуство" (35%).

"Икономика"-та все още е най-раздутата специалност

Въпреки тенденцията на серизен спад "Икономика"-та остава най-раздутото направление в българските университети и през 2020 г. В него се обучават 30 916 действащи студенти.

В топ 5 влизат още "Педагогика" (с 15 388 студенти), "Администрация и управление" (13 373), "Медицина" (12 434) и "Комуникационна и компютърна техника" (8 316).

Нормализира се броят на юристите

За първи път в рейтинговата система направление "Право" със 7331 действащи студенти отпада от топ 5 на най-масовите направления и се нарежда на 7 място, включително след "Информатика и компютърни науки", в което се обучават 7913 действащи студенти.

Положителна тенденция е също, че нарастват обучаващите се за учители. През 2020 г. професионално направление "Педагогика" измества "Администрация и управление" като второто най-масово професионално направление в страната.

"Информатика"-та в СУ носи най-високи доходи – средно 4527 лв.

За поредна година направлението "Информация и компютърни науки" в Софийския университет носи най-високи доходи на завършилите го, сочи още рейтинговата система. Средно осигурителният доход на тези студенти е 4527 лв. на месец.

Висока заплата получават също завършилите "Математика" (3515 лв. за СУ), "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" (2145 лв. за Минно-геоложки университет), "Металургия" и "Комуникационна и компютърна техника".

Средният осигурителен доход на завършилите български университети също нараства, достигайки до 1373 лв. през 2020 г. при 1297 лв. през миналата година и от едва 867 лева през 2014 г.

Рейтинговата система за поредна година показва, че има големи разлики в доходите, безработицата и приложението на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище. В много професионални направления, сред които и едни от най-масовите – "Икономика", "Администрация и управление", "Комуникационна и компютърна техника" и "Информатика и компютърни науки", разликите в заплатата между завършилите различни университети често достигат два пъти, а в някои случаи и повече.

Най-ниска безработица – в медицината

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело".

За първи път висока степен на реализация на завършващите се регистрира и в "Теория и управление на образованието" – над 90%. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите "Туризъм" (21%).

Заради пандемията регистрираните безработни сред завършващите студенти са се увеличили от 2.2% през 2019 г. на 2.8% през 2020 г.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до близо 19% през 2020 г. от над 25% през 2014 г. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 51% през 2020 г. При работещите магистри през 2020 г. този дял е 62%, докато при бакалаврите е 37%.

СУ отново е с най-много първи позиции

В стандартизираните класации на рейтинговата система за 2020 г. СУ "Климент Охридски" е първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет - София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет - София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище.

Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места.

Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 2 професионални направления – от частни висши училища.

През пролетта на 2020 г. най-много студенти са се обучавали в СУ "Климент охридски" – над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с около 16 000 студенти.

В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалното направление "Театрално и филмово изкуство" - над 69%.

Двойно повече научни публикации в реномирани издания

За първи път тази година рейтинговата система отчита броя на съвместните програми на българските университети с партньори от чужбина, при които се издава както българска, така и чуждестранна диплома. Данните показват, че 23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които през пролетта на 2020 г. са се обучавали близо 3400 студенти.

Продължава да се повишава броят на научните публикации на българските висши училища в международните библиографски бази данни. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през последните пет пълни години (2015 - 2019 г.) надхвърля 17 600 и е двойно по-голям, отколкото за предходния петгодишен период (2010 - 2014 г.), в рамките на който има регистрирани 8 567 публикации. Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет продължават да бъдат висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Как смятате да прекарате Коледа и Нова година?