Бундестагът подкрепи плана за Гърция, но опцията "Грекзит" стои отворена

Германският канцлер Ангела Меркел спечели подкрепата на Бундестага за новия спасителен план за Гърция в размер на 86 млрд. евро, независимо от съпротивата на около 50 депутати от нейната управляваща коалиция ХДС/ХСС, които не желаят да се отпуска и цент повече на Атина.

На извънредното заседание на долната камара на германския парламент в петък "за" гласува значително мнозинство от 439 депутати при 119 "против" и 40 въздържали се. Бундестагът има 631 депутати.

Част от гласувалите с "не" са от управляващия блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз на канцлера Ангела Меркел, която на 17 юли навършва 61 години, и финансовия министър Волфганг Шойбле.

Това обстоятелство, както и предупрежденията на Шойбле за предстоящите трудности с Гърция, е знак, че спасителният пакет може да срещне нови проблеми в Германия преди Атина и кредиторите ѝ да постигнат финално споразумение, отбелязва "Файненшъл таймс".

Опозиционната крайнолява партия в Бундестага обвини правителството, че "разрушава Европа", като притиска Атина да приеме суровите икономии.

Реалната грижа на Меркел обаче ще са скептиците от ХДС/ХСС, които твърдят, че спасителната програма за Гърция ще е ново пилеене на пари на германските данъкоплатци.

Канцлерът призова депутатите да подкрепят програмата, одобрена след маратонските преговори миналия уикенд в името на Гърция, Европейския съюз и Германия.

"Ние правим това за хората в Гърция. Но ние правим това също и за хората в Германия", заяви Меркел с обичайния си спокоен тон.

Решението за Грекзит не може да бъде взето без Гърция, а заедно с нея и еврозоната

Тя каза още, че внезапен Грекзит не би трябвало да се бърка с доброволно организираното временно излизане на Гърция от еврозоната, за което настоява Шойбле.

Канцлерът защити финансовия си министър, което бе съпроводено с продължителни аплаузи от нейните депутати, но заяви, че планът му за временен Грекзит не среща широка подкрепа.

Подобен тайм аут не може да бъде решен срещу Гърция, а заедно с нея и останалите 18 страни от еврозоната, посочи Меркел.

Тя заяви, че Гърция щеше да бъде изправена пред "хаос и насилие", ако беше напуснала еврозоната. Меркел също така разкритикува гръцкия премиер Алексис Ципрас, който е разрушил икономическото доверие в страната си.

Тя призна, че съгласуваният в понеделник план за реформи в Атина в замяна на нов спасителен заем ще бъде тежък за гръцкия народ и за останалите 18 членки на еврозоната, които сега трябва да намерят към 86 милиарда евро за евентуален нов тригодишен спасителен пакет.

"Знам, че мнозина изпитват съмнения и опасения, ще има ли успех, ще могат ли гърците да преодолеят всичко", каза канцлерът. Само че "Европа трябва да излезе от тази криза по-силна, отколкото бе в началото", добави тя.

Германският вицеканцлер и министър на икономиката Зигмар Габриел, лидер на социалдемократите, които са по-малкият партньор в управляващата коалиция, приветства френско-германския тандем в справянето с гръцката криза.

Меркел предупреди, че след като пет години не е успяла да изпълни своите обещания за реформи, този път Гърция ще бъде наблюдавана внимателно от кредиторите си, за са се гарантира, че "безпрецедентната европейска солидарност" ще бъде съчетана с прилагане на реформите, а не само с декларации за намерения.

В речта си Меркел отдели по-малко време за поучения към Атина, но наблегна на необходимостта от европейска солидарност и за общ фронт по отношение на други предизвикателства като кризата в Украйна, бежанската вълна и заплахата от ислямски тероризъм.

Последен опит да бъде стабилизирана Гърция

Финансовият министър Шойбле не спомена предложението си за временен Грекзит и призова депутатите да подкрепят спасителния план. Той обаче даде се разбере, че все още има съмнения дали планът ще успее да стабилизира Гърция и допълни, че третата спасителна програма е "последният опит да се постигне тази изключително трудна задача".

Шойбле повтори и предупреждението си за огромния гръцки дълг като заяви, че разговорите трябва да намерят начин да го сведат до "реалистично" равнище, с подрязване или без подрязване.

В крайна сметка Бундестагът даде зелена светлина за започване на преговори по трета спасителна програма за Гърция, но Бундестагът трябва да гласува отново финалното споразумение. Това дава време на скептиците и на финансовия министър Шойбле, ако искат, да държат жива опцията за временен Грекзит.

Общественото мнение е за по-твърд курс

Независимо от натиска на САЩ и Франция за по-голяма щедрост към Гърция, германските депутати знаят, че общественото мнение в страната е против такъв подход. Социологическо проучване на агенция Forsa, проведено тази седмица, показва, че 55% от анкетираните подкрепят твърдия курс на канцлера Меркел и други 31% настояват за още по-твърда позиция и принудителен Грекзит.

Въпреки че гръцкият парламент одобри, макар и "скърцайки зъби", спасителното споразумение, наложено от ЕС и най-вече от Германия, в британските вестници продължават бурните дискусии дали това бе правилният подход спрямо Атина.

Опцията за Грекзит остава отворена

"Файненшъл таймс" излиза в петък на челно място голяма кореспонденция от Берлин, която акцентира на интервю, дадено преди ден от германския финансов министър Волфганг Шойбле, в което той отново защитава своето мнение, че т.н. Грекзит - "доброволно" излизане на Гърция от еврозоната, макар и временно (за 5 г.), "вероятно е по-добрият път" за Гърция, вместо приетия сега спасителен план на стойност 86 млрд. евро, набързо скалъпен на маратонското заседание на евролидерите през уикенда в Брюксел.

Ходът на Шойбле, според вестника, показва, че опцията за Грекзит въпреки всичко остава отворена. Не е ясно, отбелязва "Файненшъл таймс", защо и колко свобода на действие е дала г-жа Меркел на своя финансов министър да отстоява идеята си за "историческо разкъсване на еврозоната", което според Шойбле "в крайна сметка би засилило както Гърция, така и единната валута".

Меркел, отдавна дава приоритет, за разлика от Шойбле, на геополитическата цена от евентуален Грекзит, но в същото време отбелязва, че споразумение за предотвратяването му не може да има "на всяка цена".

Шойбле казва в интервюто си, че неговото мнение, че Гърция не може да бъде спасена без "подрязване" на дълговете ѝ, вече широко се споделя - включително и от МВФ. Според него обаче "съкращаване на дълга е несъвместимо с членство във валутния съюз".

"Файненшъл таймс" цитира мнения на високопоставени служители в ЕС, според които упоритото настояване на Шойбле МВФ - неизменен партньор в досегашните усилия за спасяване на Гърция, да бъде включен в новия спасителен план, вероятно има за цел да доведе (по заобиколен път) до евентуален Грекзит. А и самият МВФ вече открито твърди, че може да не подкрепи следващ спасителен план за Гърция след изтичане на сегашния през март, ако няма "солидно преструктуриране на сегашните дългове в еврозоната". Шойбле може да използва това като "претекст" да постави отново на масата своя план.

Шойбле е сред малцината, които се държат честно в тази ситуация

В подкрепа на плана на Шойбле пише в авторска статия и друг лондонски всекидневник - "Дейли телеграф", цитиран от БТА. "Той е напълно прав в аргумента си, че един контролиран изход от еврозоната за 5 г. вероятно е "по-добър път" за Гърция", отбелязва вестникът. Това ще позволи на страната да си върне конкурентоспособността с един замах, макар и много болезнен, но без катастрофални последици и без риск, че нещата могат да излязат изпод контрол. Това ще разчисти и правилния път за облекчаване на дълговото ѝ бреме - стандартната процедура чрез спасителен пакет от МВФ, отбелязва авторът.

"Това, което се иска от Гърция сега, е невъзможно според правилата на науката и почти всеки във водещите се преговори го знае. Въпреки това обаче лъжата продължава поради вродените недъзи на властващата в еврозоната политика и начина, по който тя се управлява", пише "Дейли телеграф".

Така "Гърция нечестно е държана в състояние на постоянна криза", а Волфганг Шойбле е един от "малцината, които се държат честно в тази ситуация", защото разбира онова, което мнозина други отказват да разберат - че на разрива Север-Юг в еврозоната трябва да бъде сложен край, и то съгласувано и от двете страни. "Всяка политика, която стоварва бремето на необходимите реформи върху Юга, е деструктивна и обречена на провал", заключава вестникът.

Междувременно и австрийският парламент подкрепи началото на преговорите по третата спасителна програма за Гърция. Шведското правителство също получи мандат за преговори с подкрепата на всички парламентарно представени партии, освен от Лявата партия и Шведски демократи.

"Не рискуваме парите на шведските данъкоплатци, затова можем да се решим на това", каза министърът на финансите Магдалена Андершон.

На 13 юли след срещата на върха на еврозоната бе обявено, че е постигнато споразумение с Гърция и начало на преговорите за помощта за Атина в рамките на Европейския стабилизационен механизъм при условие Гърция да извърши реформи, по-конкретно при ДДС, в националната статистическа служба, както и промени в пенсионната система.