Бунт на АБВ и ПФ срещу Горанов отложи гласуването на външния дълг

Гласуването на новия външен дълг от 16 млрд. лв. бе отложено заради отказа на две от съуправляващите формации – АБВ и Патриотичния фронт (ПФ) да подкрепят ратификацията на договора с 4 международни банки, които ще отговарят за пускането на новите емисии облигации на международните пазари през следващите 3 години.

Въпреки че гласуването пропадна заради неосигурена подкрепа, източници от ГЕРБ заявиха през Mediapool, че очакват договорът да бъде одобрен идната сряда, а дотогава премиерът и финансовият му министър трябва да покажат уважение и вслушване в мнението на коалиционните партньори. След като Борисов вдигна залога, намеквайки за оставка, ако НС не одобри заема, нищо чудно по-малките партии да се опитат да поставят и други условия в замяна на подкрепата си, коментираха източници от мнозинството.

За дебатите по заема в Народното събрание (НС) пристигна министърът на финансите Владислав Горанов (ГЕРБ), който се срещна с парламентарните групи на Реформаторския блок (РБ), АБВ, ПФ, които обаче коментираха, че тази среща е закъсняла, а комуникацията между финансовото министерство и НС се е загубила.

"Изобщо не става дума за условия. Става дума за едно закъсняло общуване между Министерството на финансите и мнозинството в парламента. Когато е закъсняло, естествено се пораждат подобни напрежения и очакване на сензация", каза съпредседателят на РБ Радан Кънев.

ПФ също заявиха, че толкова сериозен въпрос не може да се решава по този начин.

Финансовият министър проведе близо едночасов разговор с лидера на АБВ Георги Първанов, който след това съобщи, че 11-те депутати от партията му няма да подкрепят ратификацията. В същото време вицепремиерът Румяна Бъчварова се опитваше да осигури подкрепата на ПФ, чиито лидери обаче казаха, че 18-те депутати от групата щели да гласуват по съвест.

При гласуването в парламентарните комисии РБ подкрепи ГЕРБ, но някои от реформаторите заявиха, че не са готови да гласуват "за" поради неясните намерения на финансовото министерство.

Твърдо против са БСП и "Атака", които сплотиха редици с организирането на съвместен митинг срещу дълга. ДПС дадоха знак, че няма да подкрепят кабинета, а и в тази ситуация ГЕРБ едва ли биха желали да запишат поредна тематична коалиция с движението.

Първанов не се трогна от заканата за оставка на Борисов

Бойко Борисов намекна за оставка, ако парламентът не одобри предложения договор с банките за посредничество при поемането на 16 млрд. лв. външен дълг в периода 2015 - 2017 г. "Да видим, ако не приемат дълга... Ако не го приемат, 6 милиарда до края на годината, ако ми покажат откъде да ги вземем, понеже аз не знам, ще предоставим на други тази възможност и то още днес. Така че популизмът има измерения до едно време. От там нататъка са плащания", заяви той преди заседанието на Министерския съвет.

"Аз не мога да бъда уплашен с оставка на никого, дори на министър-председателя", коментира лидерът на АБВ Георги Първанов след консултациите с министър Горанов.

АБВ няма да подкрепят решението, защото не са получили предварителна информация за подготвяния дълг от 16 млрд. лева, както и за това как ще се харчат парите, каза бившият президент.

Той информира, че на срещата между парламентарната група и Владислав Горанов не са били спестени въпросите за това как ще се разпределят парите от заема. "Ще се дебатира, когато му дойде времето", отговорил финансовият министър.

Да се направи нов договор и да се заложат нови параметри

Запитан дали все пак АБВ може да размислят, Първанов отвърна, че такава хипотеза е била възможна при изтегляне на законопроекта и стартиране на обмислен разговор. "За мен най-доброто решение беше да се направи нов договор и след сериозен публичен дебат да се заложат нови параметри", каза Георги Първанов.

По думите му имало прекалено много въпроси за партньорството им с ГЕРБ, което Първанов дори се замисли дали да не постави в кавички.

"Първо, имаме много възражения по начина, по който беше осъществено всичко това, буквално за броени дни, да не кажа за часове ни беше "сервирано“ едно предложение, което засяга стратегически въпроси. Ние цялата есен дебатираме програмна декларация, обсъждаме програма за управлението на страната и нито веднъж не стана въпрос за това“, обясни Първанов.

"Второ, имаме много възражения, които не са само наши, а и на експертите, относно начина, по който са избрани банките, които имат своите ангажименти по изпълнение на споразумението“, каза Първанов, но все пак добави, че трябва да бъде подкрепено искането за дълг, който да покрие и рефинансира стари заеми. От думите му се разбра, че има много въпроси, поставени на масата, на коалиционните партньори, на които очаква отговор.

"Това не са само въпроси свързани с дейността на финансовия министър Владислав Горанов, но засягат дейността на правителството“, заяви Първанов.

"Не искам да се вземат решения под натиск, не искам да се вземат решения без дебати", каза лидерът на АБВ, припомняйки, че ГЕРБ и финансовият министър действаха по същия начин с промените в пенсионния модел.

"Много сте симпатични. Ще говорим цял ден” – това бе лаконичният коментар на Владислав Горанов след срещите му с парламентарните групи на ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ. По-късно на пресконференция, на която отчете свършеното от екипа му за 100 дни управление, той коментира, че преговорите с партньорите в управлението се водят от една седмица и продължават. "Нямам притеснения за инструмента, който съм предложил", добави Горанов. Според него сключването на тригодишен договор за посредничество дава сигурност, че страната ще обслужва дълга си дори и в условията на неработещ парламент. "В противен случай наистина влизаме в гръцки сценарий, в който не си плащаме сметката", смята министърът.

На няколко пъти Горанов коментира, че партньорите на ГЕРБ в управлението не може да очакват само позитиви от участието си във властта и нарече това "политически наивитет". От думите му не стана ясно дали е готов да предложи по-малък таван на тригодишния външен дълг, който да е достатъчен само за покриване на стари заеми, но не и на очаквания дефицит в бюджета. "Осемте милиарда евро могат да бъдат намалени на 6 млрд. евро, ако имаме балансиран бюджет. Моето желание е бюджетът да е балансиран, но партньорите ни от АБВ нямат формула как да стане това, а и не знам как ще бъде прието това от социалния министър (Ивайло Калфин от АБВ - б.а.)", коментира Горанов.

Как ще бъдат харчени парите, как се избират посредниците и комисионните им

"Купувате си политическо бъдеще с милиарди левове. Изглежда някой иска да се представи добре на предстоящите избори, а след това българския народ - кучета го яли", заяви в началото на дебата Румен Гечев от БСП.

Той определи като "нарушение на Конституцията и Закона за бюджета” записването на числото 8 млрд. лева още на 6 февруари т.г. без Горанов да е имал мандат за преговори.

"Дългът се определя за всяка отделна година”, настоя Гечев, който посочи, че заемът няма разчети за това как ще бъдат харчени парите, как ще бъдат избрани посредниците и какви ще бъдат комисионните им.

Той посочи, че такова съдбовно решение се взима "на коляно" и попита нормално ли е министри да научават от медиите, че собственото им правителство е решило да взима заем за 16 млрд. лева.

"Само допреди година делът на дълга беше 17-18% от БВП, а 2017 се появява 34%, посочи Гечев и попита ако е вярно, че управляващите ще плащат стар дълг, то би трябвало този процент да намалява. "Ако е вярно числото, че ще надхвърлите 30% от БВП, значи лъжете, че ще плащате стар дълг", заяви той.

По искане на БСП премиерът Борисов беше поканен да присъства в залата, но той не се появи.

Мнозинството в парламента отказа да удължи заседанието до приключване на дебатите и гласуване на ратификацията на договорите, както предложи лидерът на БСП Михаил Миков. Той посочи, че в момента вървят пазарлъци за подкрепа по отношение на цели групи и отделни народни представители.

Искането за удължаване на работното време беше отхвърлено и при прегласуването със 73 гласа "за", 104 "против" и 19 "въздържал се". По такъв начин мнозинството си даде отсрочка за намиране на компромис, вместо зрелищно блъфиране на правителството, каквото би се случило при гласуването в сряда.

Одобрението на договора мина през парламентарните комисии по бюджет и по външна политика с процедурни хватки и незачитане на гласове на отсъстващи народни представители. Това беше използвано от БСП като допълнителен аргумент срещу управляващите.

БСП и "Атака" събраха около стотина души на протест "2 в 1"

На организирания от социалистите протест пред парламента се събраха няколко десетки недоволни, основно привърженици на БСП и "Атака", които напоследък са сплотени и в кампанията си срещу НАТО и "заплахите" от българско участие във война с Русия.

Присъстващите на митинга носеха плакати "Банките вън от България", "Не искаме военен заем" и "Дънди прешъс металс" вън от България".

Речи произнесоха лидерът на националистическата формация Волен Сидеров и "червеното острие” Мая Манолова.

Според Сидеров заемът е за военни цели и с парите управляващите смятат да купят старо оръжие от САЩ, независимо, че отричат подобно нещо.

След него думата взе Мая Манолова, която размаха просешка тояга, която според думите ѝ е изработена от младежи от БСП, и призова кабинетът да се съобрази с народната воля и да не заробва страната със заем.

"Ако не разбирате с добро, ще видите как играе тоягата”, закани се Манолова, която настоя за оставката на Владислав Горанов и раздаде на присъстващите символични банкноти от 10 000 лева, колкото, според БСП ще плаща всеки българин, ако бъде поет нов държавен дълг от 16 милиарда лева.

Новият дълг всъщност е планиран и одобрен с бюджета за тази година

Според справка на финансовото министерство от общо 16 млрд. лв. нови външни задължения 6.9 млрд. лв. са планирани за тази година. Те на практика вече са одобрени от парламента с гласуването на бюджета за 2015 г. Средствата за тази и за следващите две години са предназначени за покриване на падежиращи емисии, както и за финансиране на бюджетния дефицит. Конкретният размер на новите външни задължения за всяка година ще се определя със закона за бюджета.

Договорът с банките "ЕйчЕсБиСи", "Ситибанк", "Уникредит" и "Сосиете Женерал" е подписан на 6 февруари, но трябва да бъде ратифициран и от парламента. Предложението на правителството е те да посредничат при бъдещите емисии облигации на международните пазари.

В края на миналата година тези банки отпуснаха 1.5 млрд. лв. кредит на кабинета за изплащане на гарантирани депозити в КТБ и за държавна помощ за Първа инвестиционна банка. Посредничеството при бъдещи емисии е било едно от условията на банките за отпускане на заема. Четирите банки ще са единствени дилъри само по първата емисия през тази година, с която реално ще се наберат средства за погасяване на заема към тях. След това в процеса могат да се включат и други институции.

Орешарски критикува Борисов

Въпросът за дълга беше коментиран и от бившия премиер и министър на финансите Пламен Орешарски, който разкритикува във Фейсбук правителството на Борисов. Орешарски влиза в задочен спор с анализатори, изказващи се в подкрепа на правителствената политика, като нарича повечето от коментарите по темата аматьорски. Напомня и аргументите "против", когато неговото правителство се канеше да изтегли 1 млрд. лв.

Според бившия премиер обяснението, че за новите заеми е виновно предходното правителство е "твърде изтъркано политическо клише, умело разигравано вече доста години, за да може да подведе общественото мнение".

Той оспорва аргумента, че новият дълг ще раздвижи икономиката като прави аналогия с южноевропейските страни, които "с огромните си дългове трябваше досега да са с високи темпове на икономически растеж". Орешарски изказва несъгласие и с твърдението, че новият дълг няма да влоши дълговите показатели на страната. "Щеше да бъде вярно, ако страната имаше двуцифрени темпове на икономически растеж... За съжаление, планираният от властите растеж не е дори едноцифрен (0.8%)", пише той. Според него не е състоятелен и аргументът, че планирането в тригодишна перспектива дава финансовата стабилност.