Решено е: парламентът да не се разпуска, докато не приемат промени в Изборния кодекс, които да регламентират 50% мажоритарно избрани, безпартийни граждани; свикване на Велико Народно събрание; разпускане на Жандармерията; въвеждане на данък "Простащина“ за всички, които слушат чалга; сформирането на още една държавна телевизия, чието ръководство да се избира пряко от народа; всеки чин в училище да има тъчскрийн. Тези искания се приеха с гласовете на представители на 16 съюза и обединения, 46 граждани, както и 137 сдружения от цялата страна, организатори на протестите.
Междувременно други организатори на протестите решиха: продължаване на работата на сега действащия парламент; създаване на програмен кабинет; обществен съвет от експерти със задължителна гражданска квота от 50%; договор между този съвет и програмния кабинет за изпълняване на исканията на гражданите; промяна на изборния закон; преминаване към мажоритарна изборна система; възможност за отзоваване на депутати и граждански квоти във всички държавни регулаторни органи; незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу клиенти на ЕРП-тата, топлофикация и ВиК до установяване на легитимността на сметките; намаляване на квотите за производство на скъп ток; 100% от евтиния ток на АЕЦ "Козлодуй” да се ползва за задоволяване на нуждите на вътрешния пазар; преминаване на ЕРП-ата в ръцете на държавата в съответствие с европейските норми и директиви; премахване на всички посредници, а НЕК да поеме техните функции; разсекретяване на всички договори на производители на ток за вътрешния пазар; съд за лицата, подписали съответните договори; 50% гражданска квота на ДКЕВР.
По същото време още едни граждани, които също твърдят, че организират протести, решиха: президентът да наложи незабавен мораториум върху сметките за ток на целокупното народонаселение; разпускане на ДКЕВР и 50% гражданско участие в комисията. Тези организатори твърдят, че другите не са автентични.
Протестиращите, независимо от организаторите, са единодушни, че политиците ги лъжат, министрите крадат, ЕРП-та им източват заплатите, топлофикациите им подписват смъртната присъда, монополите са вредни, държавата е безпътна, а доходите са мизерни.
При цялата безнадеждност на тези болезнени констатации, колективният протестиращ е убеден, че виновна за всичко е сбърканата политическа система у нас.
Колективният протестиращ вярва, че е жертва на безобразията.
Той не се възприема като част от диагнозата и като част от проблема, което със сигурност може да минира намирането на решение.
Грешките на системата се връщат като бумеранг върху искащите да я променят.
Лошото образование (включително липсата на социално такова - за бленуваните от всички граждански умения, които са в основата на гражданската и политическа култура), скотското настояще, отсъствието на ценности и замяната им с лесносмилаеми клишета, чалга идоли и посредственост, издигната в култ, недостъпното за обикновения българин здравеопазване, подменено от знахари и баячки, резкият контраст между "лайф стайла" на елита и мизерията на масите – всичко това няма как да роди друго, освен спонтанния изблик на гняв срещу всичко и всички.
Колективният протестиращ е такъв, какъвто го виждаме – наивен в представата си за незабавно скъсване на оковите, недоверчив към обещанията на властите и доверчив към всеки по-речовит и гласовит продавач на рецепти за тотална промяна. Поради това и лесно манипулируем.
Непрочелият никога през живота си Конституцията гражданин иска да я пренапише.
Иска да променя закони, независимо че не ги зачита. Иска да участва в следващото управление и това да стане чрез мажоритарни избори, независимо, че ако вотът е мажоритарен, ще вкара в парламента представители само на една-две най-големи партии и купени от олигарсите кандидати.
Бунтува се срещу монополите и вижда спасението си от тях чрез национализация, която да направи комуналните дружества държавен монопол. Управляван от съвети с 50 на сто участие на гражданите (протестиращите, най-вероятно), които не носят отговорност пред никого, но за сметка на това ще се сменят всяка година...
И разбира се, "опрощаване" и "анулиране" на неплатените сметки за ток, парно, вода. А утре – и за храна.
Ще има и разкриване на нови работни места – за строителство на затвори, както се подразбира от исканията "всеки, подписал договор (за приватизация, концесия или каквото и да е) да бъде съден“. И тъй като колективният протестиращ няма вяра(основателно) в съдебната система, той ще си направи и Народен съд.
Този зловещ отглас от събития, връхлетели страната преди около 70 години, сега се издига като авангарден рефрен от млади хора, които вероятно не знаят нищо за Народния съд, за комунизма и катастрофалните последици от него.
Френетично размахват портрети на Левски и Ботев, но идеите за свобода и демокрация са нещо толкова далечно и ненужно като институциите, които бързо трябва да бъдат разрушени.
И въпреки това колективният протестиращ има право. Има право да иска по-добър живот. Както и да има граждански права и да ги отстоява.
Сега големият въпрос е не как да се съхрани политическото статукво – то със сигурност вече е обречено. Големият въпрос е как противоречията да бъдат разрешени така, че да не поставят под съмнение демократичната система. Това е единствената безспорна ценност.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
70 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Към невярващия 63! Явно нищо не си прочел през живота си. Всички големи български историци са писали за този случай с Левски, като се започне от проф. Николай Генчев и се завърши с проф. Божидар Димитров.Колкото да не ни се иска това е истината за Левски.
от №68 Извинете всъщност се обръщам към №66
до №67:
Демократична система няма нищо общо с бунтове. Бунтовете почти винаги са били последвани от диктатури. Щом можете да пишете, не е лошо и да почетете малко. Иначе вашето схващане за демократично ми прилича на демокрацията в наименованието на Корейската народноДЕМОКРАТИЧНА република.
Почетете за Френската революция , където "гражданите" измислят и въвеждат в действие гилотината - най-напред срещу враговете, но после започват предимно своите.
Почетете малко за Октомврийската революция, която …
създава в началото граждански съвети, но завършва с кървава диктатура,унищожила в десетките година след това повече руснаци, отколкото са убили немците.
Поинтересувайте се и за пучовете и уличните "протести" на националсоциалестите в Германия , преди да вземат власта и започне мрачния период на хитлеризма...
Елитарното дистанциране на авторката от реалните проблеми на народа й смърди на копанята на Джордж Сорос. Пфу!
(Бунтът на улицата е изпитание за демократичната система) Нищо подобно. Точно бунтът на улицата е същност на демократичната система.
Хехе, не е лоша тази статия. То и за протести се иска да се разбират причина и следствие, как се създава организация и как се търси и поема отговорност, за да разботят нещата в една държава, за да си избереш правилните идеи, как да организираш самия протест и да се пазиш от провокатори без значение какви са им мотивите и така нататък. Само да викаш "не ща да плащам тока и заемите" е малко безидейно.
МАГАРЕНЦЕТО НА ХИТЪР ПЕТЪР - 2
Протестите доведоха до различни мнения за необходимите промени у нас. Това е добре, защото в спора се ражда истината, но много от идеите приличат на сеното, което Хитър Петър завързал на една пръчка и провесил пред муцунката на своето магаренце. В стремежа си да стигне сеното, то припкало и хич не усещало, че носи хитрия си стопанин в посоката в която той пожелае. За да се достигне до реална и полезна промяна трябва да се изясни какво да се направи крачка по крачка. …
Всяка крачка трябва да създава необходимите и достатъчни условия за осъществяване на следващата крачка. За хората, които не са учили логика ще поясня казаното със следния елементарен пример. За да си купи един човек кола е необходимо: 1 – да има пари; 2 – да се продават коли; 3 – човекът да има нужда от кола. Едва когато има и трите условия можем да кажем, че въпросният човек НЕ може да НЕ си купи кола. По-долу ще се опитам да представя първите три крачки, които, според мен, не може да не доведат до наистина полезни промени.
1. Законово регламентиране на отношенията между партийните централи и редовите членове. Публична тайна е, че във всяка партия се правят какви ли не мръснишки номера за да може на избираемите места да се поставят онези кандидати, които са най-угодни на партийната върхушка. Обикновено това са най-некадърните, но и най-лицемерните подмазвачи от членската маса. Затова трябва да се регламентира, че кандидатските листи ще се редят от низовите партийни организации, т.е. от хората, които най-добре познават бъдещите кандидати. Самите партийни централи може да имат правото да изключват калпавите кандидати, но не и правото да налагат свои протежета. Естествено, колкото и да бъде детайлизиран този регламент, той няма да премахне напълно манипулациите, но значително ще ги намали. Ако някой се възпротиви, че това е вътрешнопартиен проблем, че се ограничава свободата на партиите, нека си направи следната аналогия. Собственикът на частното предприятие не получава държавни субсидии, а плаща данъци, осигуровки и редица други такси. Работниците са дошли в неговото предприятие не по принуда, а доброволно и въпреки това имаме трудово законодателство, което регламентира отношенията между работниците и работодателя. Тук става въпрос не за частно предприятие, а за държавно регистрирани и често, щедро субсидирани партии. Затова проблемът не е вътрешнопартиен, а държавен и трябва да се регламентира от законодателя. Искането за бързи избори води до пренебрегване на този проблем и до запазване на статуквото.
2. Държавните субсидии трябва да осигуряват равнопоставеност между кандидатите. Сега те се дават на калпак на по-големите партии и създават неравностойност между кандидатите. На практика, данъкоплатците плащат за да може гаулайтерите на „големите” партии да ги лъжат още по-безочливо и безцеремонно. По-добре е чрез тези пари държавата да осигури телевизионно време за дебати, които да разкрият разликите между отделните кандидати. Още древните гърци са знаели, че в спора се ражда истината, а нашите партийни „величия” бягат от него като дявол от тамян. Държавата може да заплати необходимите предизборни плакати на отделните кандидати, да създаде места, където да се поставят тези плакати и др. Въобще, тя трябва да поеме онези неща, чрез които ще се осигури равнопоставеност в предизборната кампания. Ако някоя партия желае да има модерен офис със секретарки или да направи митинг със силиконови чалгарки, нека да си събере парички от членския внос и от даренията. Не е справедливо да се съдира кожата на данъкоплатеца за да се задоволят екстравагантните прищевки на партийната върхушка.
В едно радиопредаване беше изтъкнато, че равнопоставеността ще предизвика появата на хора като Кире Либерало. Забравиха да споменат за Йоло Денев, а това са две коренно противоположни, но знакови фигури. Затова ще се опитам да ги поясня. Кире Либерало се стремеше да се докопа до държавните парички. Партиите, които получават субсидии правят същото. Искането за равнопоставеност спира парите към партиите и ги насочва към онези мероприятия, които ще доведат до по-добра информираност на избирателите. Следователно, с по-малко пари ще се осигури по-добър краен резултат. Освен това, ще намалеят парите за купуване на гласове и други долнопробни мероприятия. Йоло Денев е добродушен човечец, който смята себе си за велик политик и затова се явява навсякъде. В Пловдив познавам няколко такива, дори много по-напористи от него. Тези хора неминуемо ще искат да се покажат на телевизионния екран за да изживеят своите 5 минути слава. Тук би могло да се предвиди, че ако на три парламентарни кампании те не успеят да получат поне един депутатски мандат, ще загубят правото си на по-нататъшно участие. По-добре е да заплатим и изтърпим участието на 10 йолоденевци, отколкото да осуетим равнопоставеното участие на един честен и свестен кандидат. Още повече, че честните и свестните хора са малко, а и малцина от тях ще тръгнат да се кандидатират. Затова е абсолютно необходимо да се създадат условия, които да позволят на честните и свестните да „излязат на светло”.
3. Отзоваване на депутатите. Само когато се осигури определена „критична маса” от що-годе свестни депутати ще има възможност да се създаде реален контрол от избирателите върху всеки отделен народен представител. Реалният контрол е „отзоваване”, защото дори най-честният човек може да бъде подкупен или принуден да извърши не особено морални действия. Както се казва, змията се лови с чаталче на гушата и докато не й сложиш чаталчето можеш само да фантазираш, че тя няма да те ухапе.
Концепция за отзоваване е предложена от движението Модерна България. Тя предвижда след като изтече една година от мандата на депутата, 5% от гласоподавателите да могат да предизвикат частични избори, но при условие, че: а/ депутатът е напуснал групата на партията или коалициата с чиято листа е бил избран; б/ внесен е обвинителен акт в съда за умишлено престъпление от общ характер; в/ установен е по надлежен ред конфликт на интереси; г/ повече от 6 месеца не е участвал в работата на парламента. Тук възникват няколко елементарни въпросчета и възражения.
1. Тъй като е сравнително лесно да се направи подписка с 5% от гласоподавателите, следва, че постоянно ще има частични избори, а данъкоплатеца ще плаща за тях. Освен това, депутатът ще може да си развява байряка цала година, а ние ще трябва да го гледаме „влюбено”.
2. Ако не депутатът, а групата му си смени политиката, както направиха Атака, РЗС и Синята коалиция, трябва ли и той да се върти като пумпал? Ами ако това „въртене” е в съответствие с обществените интереси?
3. Какъв е „надлежният ред” за установяване на конфликт на интереси? Нека си припомним как Лъчо Мозъка ни убеждаваше, че хонорарът му от над 130 000 лв. е за „висококвалифицираните” му консултантски услуги. Нека си припомним как „многострадалната” Геновева Алексиева ни обясняваше, че е направила свидната си рожба доцент, защото така е повелявал законът. Има още много подобни примери.
Движението Модерна България обяснява всички тези „завъртулки” с нашата недостатъчно зряла демократична политическа култура. Образно казано, ако не ми харесва туршийката на комшийката и предпочитам да си пия ракийката със собствената си съпруга ще трябва да доказвам своята сексуална потентност. Считам, че отзоваването трябва да се базира на моралността в действията на депутата, а тя не подлежи нито на срокове, нито на формализиране. За нея е необходимо само обстойно и обективно информиране. За да има правилна оценка, трябва да има компетентност и интерес (най-вече икономически). Без компетентност не можем да достигнем до най-правилната оценка, а без интерес почти винаги ще имаме неправилна оценка. Всеки от нас е достатъчно компетентен, при наличие на необходимата информация, да прецени до каква степен дадено действие е неморално. Правилността на крайния резултат ще се гарантира, когато тази преценка се обвърже с икономическия ни интерес. Предложената по-долу обобщена схема за отзоваване изхожда от тези положения. Тя може да се осъществи както при мажоритарна, така и при пропорционална избирателна система. За предпочитане е пропорционалната защото при нея избирателните райони са по-големи, което налага и по-голям икономически интерес.
Да кажем, че от даден избирателен район се избират 5 депутата. Една от партиите, участвали в изборите е получила 20% от подадените гласове, т.е. тя „вкарва” един депутат. Ако той не оправдае доверието на избирателите, ТЕ СЪБИРАТ СРЕДСТВАТА, необходими за провеждането на частични избори, включително и парите, които депутатът е изразходил при своята предизборна кампания. Именно необходимостта да се бръкнем в джоба ограничава мераците ни за безразборни отзовавания. Това е напълно справедливо, защото ако аз като избирател съм проспал редовните избори с което съм допуснал да бъде избран калпав депутат, редно е сега сам да си платя за проспаното време. Ако не съм готов да си платя, значи провинението на депутата не е чак толкова голямо. Проблемът тук е да се детайлизира как ще се събират парите. Със събраните пари се провеждат частични избори и ако депутатът получи 20% (или малко под 20%) от подадените гласове (независимо че някой от неговите съперници може да е получил 30-40 или дори 80% от гласовете), той си остава депутат. По този начин: 1 – държавата няма да се натоварва с допълнителни разходи; 2 – ще се създадат условия за отчитане на реално изразходените пари в предизборните кампании, което ще намали купуването на гласове и другите шмекерии; 3 – отзоваването ще е възможно, но само при действително проявена некадърност от страна на кандидата. Ако той не е проявил некадърност, а само е допуснал някаква нелепа грешка, неговите 20% ще се запазят и няма да може да бъде елиминиран.
Да кажем, че някой олигарх иска да премахне неудобен депутат. Той ще трябва не просто да плати частичните избори, но да проучи кои са онези 20% избиратели, които са гласували за депутата и да ги подкупи за да не гласуват пак за него. Едва ли някой олигарх ще си даде парите за такава невъзможна процедура.
Когато стане възможно да се избират свестни депутати, когато стане възможно да се отзовава всеки реално провинил се депутат, ще може да се мисли за реформи в съдебната система, в здравеопазването, в образованието и т.н., защото едва тогава ще може да се създаде реално гражданско общество. Докато не получим реална възможност за отзоваване на депутатите ще припкаме като магаренцето на Хитър Петър след всяка поредна илюзия, представена ни като бляскава партийна програма за светлото ни бъдеще. Може би тук му е мястото да се спра и на един принцип. Често ние си създаваме идеали и глупаво припкаме подир тях. Такъв беше идеалът на комунизма. Такъв все още е идеалът на неолибералната пазарна икономика. А е необходимо просто да се огледаме около нас и да видим какви недостатъци съществуват днес и сега. Да помислим и да набележим мерки как и кога можем да отстраним тези недостатъци. Отстранявайки ги един по един, ние бавно, но сигурно се придвижваме напред, защото идеалът не е нищо друго, освен онова, което няма недостатъци.
Не съм юрист, нито пък политолог и казаното вероятно има много недостатъци, но съм сигурен, че има много свестни хора, които ще могат да променят нашата калпава система. Трябва само да се създадат условия, които да позволят на тези хора да се проявят.
60ти Добре де Апостолът бил убил 16 годишно момче, за да се спаси (хаха, някои се нуждая от помощ повече от която може да им се даде) Хайде да видим какви доказателства за твоето твърдение имаш де? И аз мога да напиша тук, че жената, която те е родила на този свят няма синове/дъщери. Ама, ще ми повярва ли някой ако не мога да го докажа?!
Тея какви сънища сънуват?? Без партии, без монополи... хахахаха ку-ку
SLED 50 GODINI, ANTI-CHOVESHKA EKSPLOATATORSKA I OBEZLICHAVASHTA NARODA NI, ..KOMUNISTICHESKA SISTEMA ,I LSED 23 GODINI PSEVDO/ LUZLIVA / -DEMOKRACIJA PROVEZDANA I "IMITIRANA" OT SLUZITELI I OFICERI NA BIVSHATA TAINA SLUZBA "DURZAVNA SIGURNOST...OSTANA EDNA RAZORTENA I OGRABENA DURZAVA! NASKORO ,SUSHTITE TEZI "DEMOKRATI" ..SVALIHA PRAVITELSTVOTO NA GERB ,CHEREZ ULICHEN METEZ I PLATENI OT MOSKVA PROTESTI...!ETO ZASHTO, U NAS SHTE IMA SAMO BEDNOTA, DOKATO NE BUDAT UNISHTOZENI KOMUNISTITE I TEHNITE …
STRUKTURI V BULGARIA...!NASTUPI RESHITELNIJA MOMENT I NIE VSIVCHKI ,NA KOITO E CENNA SVOBODATA ,SHTE SE GOTVIM ZA ZESTOKA BORBA S PODGOTVENIJA I KOVAREN "CHERVEN " VRAG NA BULGARSKIA NAROD....! NIKAKVA POSHTADA ZA KOMUNISTITE! TE DOVEDOHA, DO ZESTOKA BEDNOST I NEVIZDANI UNIZENIJA BULGARITE ..I VSICHKO POD DIKTOVKATA NA HORATA OT KREMUL...OT TEZI ,KOITO KOMANDVAT V RUSKATA IMPERIA..! ZATOVA SAMO BORBA ..BORBA BEZ KOMPROMIS ..BORBA DO PULNA POBEDA NAD ZESTOKIJA I OVAREN CHERFVEN VRAG!