Бунтовник с каузи: Не можеш да се бориш с една несправедливост и да игнорираш останалите

Галина Лачева и останалите от "Храна, не война" помагат за спасяването на храна, хора и други живи същества в уязвимо положение

Бунтовник с каузи: Не можеш да се бориш с една несправедливост и да игнорираш останалите

"Не можеш да се бориш с една несправедливост и да игнорираш останалите. Не трябва да си затваряме очите", казва Галина Лачева от "Храна, не война- София". Тя е член и на Клуб "Не си сам(а)" за взаимопомощ на жени срещу насилието, основано на пола и домашното насилие.

Тя бе сред активно протестиращи срещу модела "Кой", както и неизменно присъствие в екопоходите по софийските улици и акциите срещу насилието към по-слабите и различни.

Радикален борец за справедливост, с отдаденост, която на моменти е неразбираема дори за близките ѝ, Галина Лачева не е от т.нар. "професионални" доброволци. Тя не работи в неправителствена организация или по проекти, макар да не отрича, че могат да бъдат полезни. И така често ѝ се налага да наваксва с платената си работа в късните часове, тъй като денят ѝ е бил ангажиран с различни каузи, които повечето хора смятат за обречени или утопични.

Галина обаче не се възприема като борец срещу вятърни мелници, защото вижда, че нещата наистина могат да се променят.

"Това не е утопия. Ако беше, нямаше да се случва нищо от това, което в момента става около нас. Ние реално успяваме да се самоорганизираме, сами да вземаме решения за инициативите си, да действаме независимо и да градим алтернатива. В момента нещата се получават. Може да е в микроплан, но то оттам се тръгва. Правим каквото зависи от нас. Съвестта ни е чиста и продължаваме напред".

Food, Not Bombs

От години тя е един от най-сериозните активисти на българското подразделение на международното движение Food, Not Bombs ("Храна, не война"). Стремеж на Галина и нейните съмишленици от солидарния клуб на "Храна, не война - София" е да се помогне на хората в неравностойно положение – както да се нахранят, така и да си стъпят на краката, в контекста на по-генералната кауза на движението.

"Oсновната ни цел е борба за екосоциална справедливост. Не приемаме каквито и да е милитаристични тенденции и концентрацията на власт и ресурси. Опитваме се да променим безотговорното отношение към околната среда и разхищението на природни ресурси. Опитваме се да започнем от малките неща. Приготвяме и споделяме храна с хора в неравностойно положение. "Спасяваме" храна, която иначе би се изхвърлила от пазари и магазини", разказва Галина.

Не става въпроси обаче за чиста благотворителност.

"Стремим се да включваме и самите хора в неравностойно положение в нашите инициативи. Основен принцип е "солидарност, а не благотворителност". (Solidarity, not Charity). Опитваме както ние да се поставим на тяхно място, така и да ги включим максимално в нашите дейности. Помагаме им да си стъпят на краката, да си възстановят достойнството, ако са изгубили част от него, като участват във взимането на решенията за организацията на нашите инициативи. В същото време сме солидарни и с другите живи същества. Заради вредите, които нанася хранителната промишленост на животните и околната среда, готвим заедно само веган храна, никакво месо. А дарения със съдържание на млечни продукти или яйца приемаме само в краен случай, ако има риск да бъдат изхвърлени. Освен това избягваме неразградимите отпадъци, компостираме и рециклираме. Част от храната, която готвим пък, отглеждаме сами в общностна градина в кв. Дружба".

Идеята на Галина и нейните приятели е такива мини стопанства да се появяват все по-често и в междублоковите пространства, крайградските райони и въобще навсякъде, където има базисни условия. Такава е визията им за солидарния им клуб като цяло – да вдъхнови още хора и да се размножи във всеки един квартал на всяко едно населено място.

Солидарният клуб на "Храна, не война - София" е на ул. "Георг Вашингтон" 51.

Решенията в "Храна, не война – София" взимат всички заедно – и активистите, и хората в нужда, като границата между едните и другите е размита.

"Заедно преценяваме с какво да се захванем, какви да са отговорностите и ролите ни. Опитваме се да действаме възможно най-хоризонтално и на социократична основа – при липса на аргументирани възражения, всяко огласено предложение се смята за прието. Всеки, който желае, може да се присъедини към нас. Не приемаме единствено агресивните и проявяващи насилие. Няма значение какъв цвят на кожата имаш, от къде идваш, какви са религиозните ти убеждения, възраст, пол, сексуална ориентация. Всеки ненасилник може да се включи наравно".

Не сме професионални доброволци, нашият заряд е друг

"Финансираме се само с дарения. Не сме НПО, не си позволяваме да сме зависими от донори. До този момент – вече трета година, успяваме. Не се издържаме с тази дейност и това никога не ни е било целта. Има хора които професионализират нестопанската дейност, но нашият заряд е друг. В същото време обаче взаимодействаме с редица НПО-та, както и с някои стопански предприятия. Солидарната ни мрежа е отворена за зачитащите нашите принципи".

Може ли инициативата на "Храна, не война- София" да продължи да е устойчива, ако разчита само на дарения?

"Не зная какво ще стане занапред, но не ме е страх. Дори някой ден да не можем да си платим наема, ние продължаваме".

Малките победи

"Повечето хора смятат, че всички тези усилия са напразни, че нищо не може реално да се промени. Други смятат, че въобще не е правилно да се занимаваме толкова ангажирано с обществото и са на мнение, че в нашето време е важно да гледаш само себе си и семейството си. Най-много веднъж на четири години да отидеш и да си пуснеш бюлетината за "най-малкото зло" и да си платиш данъците. Аз не смятам така" – споделя Галина.

Мрежата около "Храна, не война" непрекъснато се разраства и постига някои неочаквани резултати. Търговците на Женския пазар, например, вече са започнали да се самоорганизират и сами да носят в солидарната кухня продуктите, които не могат да продадат.

"Научиха се преди да изхвърлят подобна продукция, да минават първо при нас", отбелязва Галина.

Друг по-известен случай е изваждането от "ВИП Брадър" на скандалния рапър Ванко 1, който бе осъден като трафикант и сводник. Това стана благодарение на активната позиция на Галина и нейните съмишленици от Клуба за взаимопомощ срещу насилието, макар че Нова телевизия се задейства едва след като случаят стигна до британското издание "Гардиън", което отрази позицията на клуба, изразена от Галина.

"Получи се реакция, след като случаят беше отразен от международни медии. Замислихме се дали въобще има смисъл да работим с българските медии. Международните медии ни откриха, не сме ги търсили ние. Те разпознаха, че става въпрос за реален проблем".

Тя е един от активните защитници на Истанбулската конвенция срещу насилието към жени и не крие разочарованието си, че в България тя бе отхвърлена от Конституционния съд.

"Борбата срещу насилието към жени беше до голяма степен засенчена от хомофобските тенденции, лъснали около отхвърлянето на Истанбулската конвенция. Твърди се, че вече има равенство между мъжете и жените, но се оказа, че няма равенство между жените и хомофобите. Хомофобите надделяха и нашите проблеми бяха тотално засенчени от лансираните от най-високи трибуни абсурдни драми и конспирации".

Протестите не могат да променят статуквото, но помагат

Галина участва от години в гражданските акции в София, като разпознава различни, но според нея свързани каузи, зад които да застане. От протести срещу политическото статукво до демонстрации в подкрепа на природата. Практически тя е сред хората, които изцяло влизат в набралото популярност разбиране за "креслива жена".

"Никога не съм си представяла, че протестите срещу Орешарски ще променят нещата. Не мисля, че само с протести може да се промени статуквото. Протестът е израз на недоволство, но той дава и възможност на хората да видят, че не са сами и могат да започнат да градят алтернативи заедно".

"В някои случаи е имало промени, отстъпки, но най-ценният резултат на тези протести и разширяването мрежата от хора с антиавторитарно мислене и изграждането на алтернативи".

"Не сме чак толкова малко. И много от протестите показаха това. Просто не сме вярвали, че има и други като нас и не сме се опитвали да се намерим. Оказа се, че много от хората, които излизаха по улиците срещу Орешарски, имат допирни точки и по отношение на други каузи".

Всичко е политика

Въпреки че се самоопределя като анархист и казва, че не би се присъединила към която и да е партия, Галина е на мнение, че всяка самоорганизирана инициатива също е политика.

"Не искаме инициативите ни по никакъв начин да се обвързват с политическото статукво. Това, което правим, обаче е политика. Много хора не разпознават "grassroots" демокрацията като политика, но тя е. Опитваме се да решаваме проблемите с грижа за всеки един човек, но отдолу нагоре", пояснява Галина. 

Разказва, че са ѝ предлагали да припознае партия и е свързана с хора, които са партийно активни. Визията за промяна, която споделя със съмишлениците си обаче, не минава през каквито и да са конвенционални политически схеми.

"Включвали сме се в много протести и сме си взаимодействали с представители на партийни организации по общи каузи. Те обаче действат по техните механизми, които не припознаваме. Ако някой може да успее да постигне целите ни така, няма лошо, но не вярвам в това. Нашата визия е друга. Ние действаме на терен, редом до хората, заровени в реалните проблеми. Иначе е в реда на нещата членове на политически партии да се включват в наши прояви в лично естество, да готвят с нас, да даряват ненужни дрехи, да идват да си поприказват с хората, които останалите отминават.“

Галя споделя, че не приема делението ляво-дясно:"Не разглеждам нещата в тези два полюса. И в двата спектъра има хора, които са с антиавторитарно мислене и се опитват да променят ситуацията. Алтернативата на статуквото не е лява или дясна, а антиавторитарна".

Как е на другите места?

Галина и другите български активисти взаимодействат активно със съмишлениците си от чуждите подразделения на Food Not Bombs.

Разказва, че има местни специфика в работата на активистите, които се определят от различни неща, дори от климата.

"Характерното за дейността на Food Not Bombs в България е, че се опитваме да включваме нуждаещите се хора активно в инициативите ни в по-голяма степен. И наши съмишленици от чужбина го забелязват".

Музиката и социалната справедливост

Галя е едно от популярните лица в алтернативната музикална сцена в София. Организира различни концерти и мероприятия и присъства на много от по-нестандартните събития.

Разказва, че именно покрай ъндърграунд музиката е видяла, че когато са заедно, хората могат да променят средата към по-добро.

В началото на 90-те години около "Нова генерация" на покойния Димитър Воев се формира общност, която има интереси и извън музиката. Така на 7 ноември 1991 година се провежда еко рок феста "Спасете Русе!" срещу обгазяването на крайдунавския град.

Хората от дарк уейв и пънк движението споделят касетки, книги и какво ли не. Успяват да се самоорганизират и няколко години сами издават фенски бюлетин за случващото се около "Нова генерация" и сцената в България.

След смъртта на Митко Воев обаче общността се разпада, по думите на Галина.

"Хората имигрираха навън или навътре. Изпаднаха в апатия, в различни форми на ескепизъм. Решиха, че могат само сами да се спасят".

Сега отново обаче има промяна. Ако не от старите групи, то от новите.

Много музиканти например подкрепят инициативи като "Храна, не война - София" не само с концертите си, но и като активисти. Музиканти, които са се борили с наркотични и други зависимости, споделят опита си с други изпаднали в затруднение, готвят заедно с хора в неравностойно положение, осигуряват дарения и т.н. Това се връща солидарно и към тях самите.

"Оказа се, че освен да правим концерти и фестивали заедно, може да сме и в много други каузи". 

(Не)видими герои

Рубриката на Mediapool.bg "(Не)видими герои" ви среща с хора, които не са сред обичайните герои на новините, не са в голямата политика и на осветената публична сцена.

Те имат различни професионални и житейски истории, отстояват каузи и водят своите малки и големи битки, сблъскват се с препятствия и ги преодоляват или не, но не се отказват.

Тяхното присъствие – колкото видимо, толкова и невидимо, е неизменна част от пъзела на българското общество такова, каквото е сега.

Те са хората, които ни дават усещане за смисъл и надежда, че нещата може да се подредят и по-добре.

Още от (Не)видими герои