Бургас- Александруполис е част от вътрешната тръбопроводна система на Русия

Руското правителство ратифицира законопроекта за строителство и експлоатация на петролопровода Бургас- Александруполис, предаде в четвъртък ИТАР-ТАСС, цитирани от БТА.

Споразумението за тръбата, подписано през март от министрите на България, Гърция и Русия, предстои да влезе за ратификация и в българския парламент.

Мажоритарният дял от 51% в Международната проектна компания (МКП), която ще е собственик на петролопровода, се държи от трите държавни руски компании “Роснефт”, “Транснефт” и “Газпромнефт”. България и Гърция си поделят по 24.5%, като гръцкият дял е собственост на държавната “Хеленик петролиум” и смесеното предприятие “Прометеус”, в което влизат “Газпром” и “Копелузос груп”.

България все още не е решила да продаде дела си, който ще се управлява от двете държавни фирми – “Булгаргаз” и “Техноекспортстрой”, коментира премиерът Сергей Станишев при посещението си в Москва в началото на седмицата.

Още преди подписването на споразумението за тръбата, министри от българския кабинет коментираха, че преговарят за продажба на дела с американската нефтодобивна компания “Шеврон”.

В споразумението е записано, че всяка една страна в компанията може да прехвърли частично или напълно дяловете си в полза на петролнодобивните компании.

Руският заместник-министър Матеров посочи в четвъртък, че "Транснефт" се явява фактически оператор на тръбата и с нея ще бъдат подписвани съответните договори за изпомпването на петрол.

Преди ден българският заместник-министър на регионалното развитие Калин Рогачев съобщи, че оператор на тръбата ще е бъдещата МКП. В споразумението “Транснефт” е посочен като диспечер, а не оператор, коментира Рогачев.  Експерти посочиха за Mediapool, че практически няма разлика между двете думи. Независимо дали “Транснефт” ще запази акционерния си дял в съоръжението, тя е компанията, която ще го управлява, когато започне експлоатацията му.

Според руския зам.-министър Иван Матеров, “Транснефт” ще контролира преноса на петрол от мястото, на което суровината се добива, до крайното пристанище Александруполис.

Експерти коментираха, че опитът на “Транснефт” и на Москва да контролира цялото количество на доставки по тръбата, проличават и от проведените в четвъртък разговори между Путин и Назарбаев. Русия планира да строи тръбата от Бургас-Александруполис като част  вътрешната тръбопроводна система на Русия.

Казахстан може да насочи близо 17 млн. тона от своя петрол към тръбата от Бургас до Александруполис, стана ясно в четвъртък от разговорите между руския президент Владимир Путин и президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев.

“Настъпи времето да поставим вече въпроса за разширението на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) с количества между 23 и 40 млн.тона суров петрол “, каза Назарбаев.  От това допълнително количество, 17 млн.тона могат да се поемат от тръбата Бургас-Александруполис.

По думите на руския заместник-министър на промишлеността и енергетиката Иван Матеров, първоначално по тръбата ще се транспортират по 35 млн.тона суров петрол, а по-късно количеството може да се увеличи до 50 млн.тона годишно.

Преди ден, при обсъждане на споразумението в българската парламентарна комисия по енергийна политика, народният представител Иван Иванов (ДСБ) съобщи, че в документа е заложено през първите години по тръбата да се транспортират 10-15 млн.тона нефт.

“Ние се договорихме и записахме в плана си за съвместни действия, че строителството на Бургас-Александруполис и разширението на КТК трябва да вървят паралелно”, каза президентът на Казахстан, цитиран от Росбалт.

Българските експерти коментираха, че желанието на Русия за тотален контрол, включително и върху доставчиците, ще направи проекта неконкурентен на Баку – Джейхан. Не е ясно и дали компаниите, които транспортират петрола си през КТК, ще се съгласят да предадат да предадат контрола си върху мястото на добива.

Амбициите на Москва бяха потвърдени и от първия вицепремиер на Русия Сергей Иванов, цитирано от ИТАР – ТАСС, да се обърне сериозно внимание на интересите на Русия за транспорта през Черно море и той да се извършва от руски плавателни съдове. Според Иванов, това е в интересите на руското корабостроене.

“Може да се планира, че по Черно море ще плават наши кораби под руски флаг, а от Александруполис транспортирането на петрол ще се осъществява от мощни гръцки танкери”, посочва още Сергей Иванов.  

Съобщението за споразумението между България, Русия и Гърция предизвика сериозни разочарования в някои кръгове в Турция, пише турският вестник “Хюриет”. Югоизточната ни съседка определя като байпас на Босфора проекта за строителство на петролна тръба от пристанище Самсун (на Черноморското крайбрежие) до Джейхан (на Средиземно море).

Нарастващият добив в Русия и Кавказкия регион увеличава рисковете за причиняване на вреди на хората и околната среда с все по-големия брой  катастрофи на петролни танкери, пътуващи през Босфора и Дарданелите, коментира изданието. През проливите на ден минават танкери, транспортиращи до три милиона барела петрол. Очаква се през 2010 година това количество да се увеличи до четири милиона барела.

Петролопроводът Баку - Тбилиси - Джейхан, който работи от юли миналата година, ще транспортира един милион барела петрол и така високият риск за Босфора ще продължи да съществува.

Голяма част от петрола, който минава през Черно море, е на руснаците. Те казват, че не искат и да чуят за Самсун - Джейхан. Казахстанците, въпреки руснаците, също изглежда не дават лесно петрола си, коментира турското издание.